Адвокат Петър Славов, доктор по Конституционно право, пред „Труд news”: „Спецотделът“ на градска прокуратура - на поправителен по Конституционно право

Виждаме съвпадение на едно дълго бездействие срещу изборните безобразия и на една внезапна хиперактивност

Да питаш който и да е съдия как си формира мнението, едва ли не да му искаш обяснения, 
е абсолютно недопустимо

Още преди да е стигнал до решение за законността на изборите от миналата есен и дали ще има пренареждане на мандатите в 51-то Народно събрание, Конституционният съд влезе в новините със скандал. За първи път неговият председател Павлина Панова поиска да използва правото си на телевизионно обръщение по БНТ, за да съобщи, че институции, които трябва да подпомагат КС, пречат на неговата работа. Кои са тези институции стана ясно вчера, когато на сайта на КС бе качено писмо от отдел „Специализиран“ на Софийска градска прокуратура, с което се искат документи от неприключилото конституционно дело 33. Още същият ден г-жа Панова отказа да предостави каквото и да е. Какво се случва - питаме за коментар доктора по Конституционно право адвокат Петър Славов.

- Адвокат Славов, какво наблюдаваме - поредната война между институциите, в която вече е включена и най-висшата от тях - Конституционният съд? 
- След безпрецедентното изявление на председателя на Конституционния съд Павлина Панова по БНТ на 10 март и ясните индикации, че на институцията се пречи да си изпълни правомощията по конституционно дело номер 33 от 2024 година за оспорване резултатите от изборите, всички очаквахме нещо като извинение - било то от ЦИК, от Прокуратурата или пък от фирма „Информационно обслужване“, а най-добре - от всички тези вкупом! Вместо това, вчера разбираме за отправено искане от Софийска градска прокуратура (СГП) до КС да бъдат предоставени не просто изборните книжа и резултатите от работата на експертите, но и - забележете: поискани са в кавички „жалбите“ на политическите партии за оспорване на изборите и - особено интересно - мотивите, с които тези „жалби“ са приети за допустими и е образувано конституционно дело! И тук трябва да вметна защо държа думата жалби да е в кавички. Защото съгласно член 66 от Конституцията на Република Българи и член 305 от Изборния кодекс, законността на парламентарните изборите и на избора на отделен народен представител се оспорват пред КС не със „жалба от политическа партия“, а с искане чрез някой от органите по чл. 150 ал. 1 от Конституцията в 7-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия. Но явно някой в „спецотдела“ на прокуратурата никак, ама никак не е внимавал в часовете по Конституционно право и е пропуснал, че СГП няма правомощия по Конституция да сезира КС по чл. 150, ал. 1 от КРБ, нито пък участва в производствата пред него.

- Да, но прокуратурата е започнала проверка за престъпление - това са откритите празни чували, в които липсват бюлетини, затова е изпратено това искане?
- Мотивът за подобна проверка и дори подобно искане може да бъде приет, но то не трябва да е отправено до Конституционния съд. Това е висш държавен орган, извън законодателната, съдебната и изпълнителната власт (чл. 1, ал. 2 Закона за КС). Конституционният съд работи по реда, определен в Конституцията и специалния Закон за Конституционен съд и подобни искания, отправени по общия ред към него от градската прокуратура са недопустими! Още повече, че касаят висящо конституционно дело, по което СГП няма компетентност, а КС е обвързан с краен срок за произнасяне от законодателя предвид особената обществена значимост на казусите с оспорване на резултатите от парламентарни избори. Очевидно е, че тези бюлетини са липсвали, когато си били предадени изборните книжа на Конституционния съд за повторното преброяване. Там само е констатирана липсата. Тоест - въпросите си Софийската градска прокуратура трябва да си ги отправи към някоя областна администрация, съответно към лицата, които по закон следва да съхраняват изборните книжа в определен срок след приключване на изборния ден и то да ги съхраняват по начин, по който те да не могат да бъдат манипулирани, или нещо да изчезне от тях. А не като се отворят чувалите в един последващ момент за проверка, каквато извършва Конституционният съд по тези искания за проверка законността на изборите, изведнъж да се окаже, че чувалите са празни.

- А как ще коментирате едно такова възможно обяснение. Прокуратурата е сезирана от „Информационно обслужване“ на 7 март, че има липсващи бюлетини и празни чували и това е станало заради делото, по което работи Конституционния съд. И затова прокуратурата пише до КС и пита, тоест - иска информация, кои са вещите лица и конституционните съдии, които се занимават с този казус, за да може евентуално, като ги знае, в някакъв следващ момент, когато тръгне досъдебно производство (такова още няма), да ги призове и разпита като свидетели. С други думи - това е някакъв криминален сюжет, който не бива да се тълкува, че засяга честта или независмостта на КС?
- Разбирам ви, но това може да си бъде съвсем отделно производство, което по никакъв начин не обосновава, че прокуратурата може да изиска и да изземе материалите и доказателствата на вещите лица, събрани по конституционно дело 33. И само благодарение на категоричния отказ на председателя на КС Павлина Панова в нейно писмо №183 от 11 март няма да бъде блокирано за неопределен срок произнасянето на КС, включително и постановяването на окончателното решение и очакваните размествания в състава на 51-то НС, предвид изнесената публично информация от част от експертите за сериозни разминавания между протоколите и бюлетините в проверяваните над 2200 Секционни избирателни комисии (СИК). А те са за липсващи бюлетини в някои секции (т. е. нулев резултат там), невярно броене, неправилно обявяване на валидни за недействителни бюлетини и прочие и прочие. За какви питания и какви искания на информация може да става дума? Ако в друг случай просто бихме могли да приемем за поредната проява на недостатъчна компетентност от даден прокурор, в случая исканията за предоставяне и на мотивите, с които конституционните съдии са формирали волята на органа за образуване на конституционното дело, за подбор на експертите по него и възложените експертизи и т. н. будят сериозно безпокойство и съдържат индикации за опит за вмешателство в работата на тази независима институция и нейните решения. Но на вашия въпрос - спокойно прокуратурата, ако има такова досъдебно производство, но дори в рамките на проверка, може да покани и да изслуша вещите лица, но защо иска да изземе събраните материали? И то по висящо конституционно дело, по което КС вече трябваше да се е произнесъл? Остава един много голям въпрос - дали не е това целта да попречим да се произнесе КС по законността на изборите и да няма промени в съставя на 51-то Народно събрание?

- А да разбираме ли, че тази прокурорска проверка може да си тече паралелно и без каквито и да е писма до КС, а когато конституционните съдии се произнесат и публикуват събраните по конституционно дело 33 материали от вещите лица (засега имаме такова обещание) прокурорите ги видят като всички нас, но нещо не им е ясно и чак тогава може да искат допълнителна информация от КС?
- Тук има два логични въпроса - защо прокуратурата чака 4 месеца след изборите, въпреки установените с видеонаблюдението многобройни манипулации и чак сега се присетиха да правят мащабна проверка на изборните нарушения? И другият въпрос е - какво им пречи, след като досега нищо не направиха, да изчакат още около една седмица до произнасянето на КС, пък след това да поискат да им се предоставят преписи, а защо не и оригиналите, предполагам, че нямаше да им бъде отказано. А те бързат сега да направят това нещо, преди произнасянето, значи очевидно - не е случайно. Виждаме съвпадение на едно дълго бездействие и на една внезапна хиперактивност. Силно се съмнявам, че след решението на КС, тази хиперактивност ще продължи и „разследващи“ ще ходят по областните управи, по общини, по секции, по кметства да търсят и да проверяват къде са бюлетините, защо ги няма, кой не ги е съхранил. Не съм много убеден, че със същия ентусиазъм ще продължат да търсят виновните, засегнали изборните права на гражданите.

- А виждате ли нещо смущаващо в самите въпроси на прокуратурата за начина, по който са определени експертите, секциите, които да се проверяват и т. н.?
- За мен най-меко казано смущаващо е, че те искат мотивите едва ли не на отделните конституционни съдии, участвали в гласуванията по приетото определение за образуване и допускане, или ще участват в бъдещото решение по конституционно дело 33, тоест - те самите как формират вътрешното си убеждение по един или по друг начин да да действат като конституционни съдии. Това не може да е предмет на проверка, по какъвто и да е начин. Можеш да провериш събраните доказателства, становищата на експертите, констатациите дали има фалшиви документи, невярно преброени бюлетини, отчетени като такива или онакива. Но ти да питаш как си формира един конституционен съдия мнението, едва ли не да му искаш обяснения по тази тема, е абсолютно недопустимо. Нещата, написани в това отношение от тази прокурорка от „спецотдела“ на СГП, са притеснителни.

- То е притеснително и един обикновен съдия, без да е конституционен, да го питаш с какви мотиви е взел някакво решение, извън мотивите, които той самият е написал?
- Ама разбира се. Съдията е независим в преценката си дали ще е по допустимост на жалба, към искания на страните, дали ще е за преценка по същество. Такова писмо към него издава лично отношение, все едно му казваш: „Опичай си акъла, когато мислиш и разсъждаваш и решаваш, защото ние те наблюдаваме!“. Ето така изглежда. Затова и повтарям - нито имат компетентност по това конституционно дело 33, нито участват в производството, нито нищо. Като искат да си образуват собствено производство, да си събират доказателства, да изчакат да приключи конституционното дело, пък тогава да искат и материали от него. А накрая - ние с вас да видим какво ще установят, колко осъдени ще има за изборни фалшификации, като през последните 30 годините май сумарно са общо 5 човека...

- Е тук сте малко краен, може и да са доста повече, ние правехме избори и по два пъти годишно...
- Добре де, да, но се броят на пръсти осъдените за изборни нарушения, общо взето. В това са убедени и повечето хора, особено след като в последните години имаме видеонаблюдение в секциите и ставаме свидетели на какви ли не безобразия.

- Така е, но за повечето избори напоследък има общ щаб и общи действия на МВР, ДАНС и прокуратурата и този щаб отчита примерно 100 или 1000 досъдебни производства за търговия с гласове или други изборни престъпления, по тях има обвиняеми, сключват се споразумения, влизат в сила присъди и т. н.
- Прав сте, но ние през цялото време досега говорим за една проверка на прокуратурата, която се отнася до парламентарните избори от 27 октомври 2024 г. и е образувана на 7 март тази година по сигнал на фирма „Информационно обслужване“. Тоест - посоченият от вас щаб отдавна е разпуснат и изведнъж всички се разбързаха, защото преди 4 месеца имало изборни престъпления. А нямам думи, че сигналът е точно от „Информационно обслужване“, все едно крадецът да вика: „Дръжте крадеца!“.

- Нека накрая ви попитам направо: може ли да се приеме, че подобно писмо от прокуратурата е натиск срещу едно бъдещо решение на Конституционния съд?
- При подобно висящо конституционно дело такова писмо е абсолютно недопустимо и - да, дава основание за опасения, че по такъв начин се търси вмешателство в работата на независимия съд, в случая на независимия КС, който още не се е произнесъл. По едно нормално съдебно дело, когато приключи, проверка се прави от Инспектората към Висшия съдебен съвет, гледа се коя инстанция как се е произнесла, с какви мотиви и т. н. но това е неприложимо спрямо Конституционния съд, той е извън съдебната система. И пак да напомня, говорим за произнасяне на КС по законността на изборите, което се забавило повече от законовия срок от 2 месеца и има причина за това, защото никога досега не са били проверявани такъв голям брой секции и в 20 процента от тях са открити нарушения, съвсем реално е, че конституционното дело е забавено. И на това отгоре - намесва се и прокуратурата с някакво абсурдно писмо, все едно иска допълнително да затрудни единствената институция в страната, която е призвана да се произнесе за законността на изборите.

Нашият гост
Адвокат Петър Славов е юрист и икономист по образование, доктор по Конституционно право. Народен представител в 43-ото Народно събрание с повече от 100 внесени законопроекта и над 300 въпроса към министрите от кабинета „Борисов-2“.