Проф. Димитър Димитров е начело на УНСС от 2019 г. и през декември му предстои нов избор за втори мандат като ректор - малко след като ще е навършил 60 години. Разговаряме с него за реформите във висшето образование, където на дневен ред е намирането на механизъм, по който да има обвързване на преподавателските заплати с минималната работна заплата, както е при учителските възнаграждения, например. Питаме проф. Димитров, който е и главен секретар на Съвета на ректорите, дали няма отново на парче да се дават суми от бюджета, с които всеки вуз поотделно да се мъчи да добута до заложената минимална асистентска заплата. Така стигаме и до сметките, които университетите имат да покриват и как УНСС смята да намали режийните си чрез фотоволтаичен парк, част от цялостната визия за зелен университет.

- Какво се случва след като от МОН най-сетне обявиха, че ще бъдат изплатени допълнителните пари за заплати и вузовете следваше да направят нужните разчети и да вдигнат възнагражденията на преподавателите, професор Димитров?
- Специално при нас в УНСС мисля, че са положителни настроенията, защото ние вдигнахме заплатите още даже преди да получим сумата от Министерството на образованието и науката, като разчитахме, че така или иначе ще има такава сума за подпомагане. Искам да отбележа, че тя е само за увеличение на заплатите на преподавателите. Ние от 1 август вдигнахме на всички заплатите, преподаватели и служители, горе-долу с около 15 процента. Тези 16 милиона лева, които бяха предвидени за увеличение на заплатите на преподавателите, не стигат, разпределени между всички университети, особено ако се постави като начален праг 1810 лева. Това означава, че те ще изпреварят в някои университети заплатите на главни асистенти и доценти. За това имаше близо 2 месеца нещо, което академичната общност, даже не го знае - но през 2-3 дни Съветът на ректорите, министърът и синдикатите се събриха в различни формати, за да намерят по-справедливо решение на това - така да се нарече. Дали това последното е най-справедливото, ще видим - не по равно, а справедливо. Някои смятат, че можело повече да получат, други - по-малко. Някои смятат, че са ощетени, но когато се малко средствата, винаги е така. При зададени условия, че заплатата на асистент трябва да стане 1810 лева, ние се справихме, защото имаме добра кандидатстудентска кампания, прием, собствени средства, икономии, разходи за енергия и консервативна кадрова политика да не се назначават много хора. Справихме се и сме увеличили заплатите, но не е така за други университети. Някои от тях не бяха достигнали предишната минимална заплата за асистент, която беше 1500 лева, а сега това увеличение до 1810 лева всъщност означава, че вие трябва да имате фонд работна заплата около 400 лева, защото той включва и осигуровки, и данъци. Така че тези 16 милиона лева не стигат.

- Това не трупа ли още напрежение в академичните среди, все пак трябва да имаме предвид и че въпросната сума е и само до края на годината?
- Ние имаме известен ресурс, но той не е безкраен. За края на годината мисля, че нещата вече са ясни - няма да има промяна и тя няма откъде да дойде. Но ние от Съвета на ректорите имахме среща във вторник с министъра на образованието, и преди седмица се срещнахме, за новия бюджет във висшето образование. На последния ни разговор се разбрахме, че ние се борим за допълнителни около 40-50 милиона и имаме подкрепата и на МОН, които да гарантират известен ръст на преподавателските заплати. По същата схема, по която досега даваха 20 милиона, 16 милиона - 34 милиона са предвидени, за да се запази този ръст от тази година и още 42 милиона, за да има още малко ръст следващата година. Това се разбрахме с министъра. Няма някакви драстични изменения в бюджета за 2024-а или големи възможности за промени. Коментирахме темата за това преподавателските заплати да бъдат обвързани със средната работна заплата, но това трябва да е осигурено през държавния бюджет. Непрекъснато се обсъжда този въпрос, но той опира до сметки. Повечето колеги бяха предпазливо настроени, защото ако вдигнем сега заплатите, както в УНСС и други университети, не се знае дали догодина ще могат да бъдат платени тези заплати, така че да не изпаднем в някаква ситуация - ние сме ги обещали и няма как да намаляваме заплати. Добре е както при други професии да има в бюджета заложен ръст на заплатите на преподаватели или обща издръжка. Търсим такъв механизъм, а не всяка година да има - дайте едни 16 милиона лева. Миналата година бяха 20 милиона, които се разпределяха 6 месеца, което създава проблеми и между самите университети - как да се разпределят тези пари справедливо или по равно, или честно. Внася известна несигурност в системата това.

- В момента има проект за промени в Закона за висшето образование, внесени в Народното събрание, с който да бъде въведен подобен механизъм - може ли да стане ли реалност от догодина?
- Проектът е за това определен процент да стане работната заплата за преподавателите от средната такава, но това трябва да бъде гарантирано със средства, а не просто да се каже - то вече има закон, плащайте ги. Защото се увеличават и разходите за минималната работна заплата, там трябва да има компенсация, нашите капиталови разходи по принцип са доста ниски, които идват от бюджета. Някои от университетите са доста големи и цялото това нещо иска поддръжка. Това се сериозни въпроси и се надявам в разумен диалог и с министър Цоков, и с министър Асен Василев да бъде намерено решение скоро.

- Има ли вероятност в бюджета за 2024 г., който в момента се изготвя от екипа на Асен Василев, да няма достатъчно средства за висшето образование, относно перата, които изброихте?
- Винаги има такава вероятност - в икономиките учим, че това е разпределяне на ограничени ресурси с неограчени потребности. Така че винаги ще има недоволни, но сравнявайки се с други професии в България, сходни на нашата, трябва да бъде намерен такъв баланс. Ние обучаваме тези хора за педагози например, и като завършат, взимат повече пари от преподавателите си. Трябва да се търси решение и за студентските общежития, учебно-материалната база, въпросът не е само за една черна дъска - има дигитализация, има компютри, има информационни системи, всичко това иска разходи, ако искаме да сме на ниво.

- Споменахте разходи - открихте фотоволтаичен парк в университета, с капацитет да покрие 50 процента от енергийните ви нужди, накъде може да бъде награден той?
- Той е проектиран да задоволява около 50-60 процента от нашите нужди и е с около 1 мегават мощност. Ние сме инсталирали в фоайето табло, което показва част от системата умен дом, с която регулираме осветление, отопление, не изцяло, не сме направили всичко, но част от тази система е факт. И навън може да се види какво произвежда фотоволтаичният парк, колко пари струва това нещо. Всъщност е голямо облекчение, когато има слънце, надявам се да продължи хубавото време. Това е пътят, но освен това има и такива показатели - няколкостотин тона въглеродни емисии спестени, няколко хиляди дръвчета спасени, няколкостотин тона въглища, които няма да бъдат използвани за енергия. Има и възможности за продажба на излишния ток, за съхранение, ще го развиваме по-нататък. Искаме това да покажем като пример на нашите студенти, че е възможно и даже без бюджетно финансиране. Искаме да направим зелен университет.

- Къде на друго място у нас университети имат слънчеви панели?
- Има във Военна академия, във Великотърновския университет скоро направиха, но са по-малки. При нас 1/3 от парка е на паркинга, а горе по покривите са другите 2/3. Те официално ще влязат в действие на 1 ноември. Още малко остава да бъдат свързани. Това е голям проект, всъщност - и с изграждането, и със свързването, и с договорите за електричество и с начините на финансиране, така че беше предизвикателство за нас.

- Възможно ли е да се издържате само от фотоволтаична енергия?
- Всички наши сгради имат подходящо плоски покриви. Имаме и база в Равда. Може да станат и повече от тези 50-60 процента. Може да се прехвърля електричество. Така са уредени нещата, че базата в Равда може да захранва базата на УНСС, например, или обратното.

- Получихте отлична оценка от министъра на образованието - „Отличен“ (4), какво се промени в УНСС за последните четири години, в които вие сте начело на университета и какво още искате да свършите, ако бъдете избран за втори мандат като ректор?
- Тази критериална система за оценка е за всички университети и там са зададени определени индикатори, количествени за учебни дейност, за научноизследователска дейност, за студенти, за материална база - стандартни неща, които са изпълними. Те не са нещо свръх, но са част от диалога между министерството и университетите, да не стане - ректорът обещава едни неща, изберат го и после забрави какво е обещал. По новия закон сега ректорът трябва да подпише програма за управление на университета, която се подписва и от министъра, това се следи и оттам зависи и добавката заплата. Това е така, за да се избегнат случаи, когато се гласуват по-високи заплати или някакви извънредни бонуси - има и такова финансово ограничение. Ние няколко години бяхме близо до тази оценка - отличен, но вече всичко сме изпълнили и имаме нова програма, в която са завишени още тези индикатори. Надявам се и нея да изпълним. Имам право на втори мандат, мисля, че има още какво да се направи. И мисля, че мога да покажа какво сме постигнали дотук с целия екип, с целия университет.

- Какви други предизвикателства стоят пред УНСС?
- Имаме казус с един от учебните корпуси, който започна да сляга, заради подпочвени води и проблеми още при самото строителство. Това се оказа, че изисква доста сериозен и скъп ремонт и ще бъде едно от предизвикателствата. Там сме спрели учебния процес, за да избегнем рискове, но претоварихме другите зали и започнаха да учат до 9 ч вечерта и сутрин от 7 ч. Но ако кажем, че това е нещо, което се решава, чакаме решение от Министерски съвет за финансови средства, с които да стартираме ремонта по препоръки на УАСГ. Другите ни основни предизвикателства са свързани с научноизследователската дейност, проекти, публикации, интернационализацията, съвместни програми, чуждестранни студенти. Има интерес към нашия университет от няколко университета в Китай, Виетнам, с които правим съвместни програми.

- Разкажете малко повече за тях - какво представляват?
- Те са главно в областта на икономиката, но да кажем, че ги привлича нивото на нашия университет - университет от ЕС, част от международен консорциуми от 9 водещи бизнес университета ENGAGE.EU. Работещите програми, които стартираха, са с два китайски университета. Сега ще дойдат първите китайци, които вече учат 3 години, а сега четвърта година ще са в България. С Косово сега стартира такъв проект, с Италия имаме традиционно дуална магистърска програма. Имаме планове с други китайски университети, даже по-мащабни. Има държави, които имат голям интерес към нас и за Африка сме говорили. Аз мисля, че ние можем да предложим това, което те търсят, защото и образованието, както и бизнесът, вече става глобални.

- Отказа ли се окончателно МОН от идеята за сливането на университети, професор Димитров, темата наистина предизвика сериозни трусове в академичните среди? Очаква се да има ротация на министри и начело на МОН да застане отново акад. Денков - а идеята за сливанията дойде на дневен ред, когато той беше начело на министерството?
- Знам, че тази идея стои сигурно и ще се разглежда по-нататък. Въпросът е, че сливането или несливането са само инструменти за повишаване на качеството на учебния процес и изследователската дейност. Тоест те не се хубави или лоши. Трябва да се види крайният резултат от това - ако вървим към механично сливане, запазвайки същите неща в даден университети, то няма да се случи, защото трябва да минат десетки години и нещо да се стане. А в същото време някъде има добри примери - в изследователски консорциуми, нашият проект ENGAGE.EU също е такъв пример, но той ще започне 5-ата си година. Запазвайки автономията си, университетите извършват много съвместни дейности. Тоест не непременно да ги направим като едно юридическо лице и по-големият да глътне малките или нещо подобно. Скоро с колеги разговаряхме за сливанията в бизнеса - имаше световни марки в областта на автомобилостроенето, които се сливаха, и не бяха успешни.

- Когато давате интервю за „Труд news“, обстановката в международен план винаги е напрегната, а вие сте специалист в областта на сигурност­ та. Този път няма да ви питам за Украйна, а ще ви помоля за прогнозата ви за развитието на конфликта между Израел и „Хамас“?
- Не се вижда близко решение. Цивилното население страда страшно много. Аз винаги съм казвал - при конфликти, при такива военни действия, по-важна е превенцията, предварителните усилия, меката сила, как да бъде уреден този конфликт политически, икономически и социално. Започнат ли вече да стрелят и да има много жертви, това е острата фаза, която с течение на времето много бавно отминава. При нея обикновено има радикализация на двете страни, защото чисто политически и човешки те няма как веднага да постигнат примирие. Моите надежди са в усилията на международната общност. Но засега приемливо решение не се вижда. Сухопътната операция на Израел ще бъде съпроводена с още повече жертви от двете страни и още по-голяма радикализация, ще има още повече ескалация на конфликта, ако това започне.

- Виждате ли риск за България?
- Рискът за България е традиционно от радикализация, бежанци, иначе пряко - цената на горивата също е такъв риск, който би могъл да се появи.

Нашият гост
Професор Димитър Димитров е роден през 1963 г. в Ямбол. Завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г. Преподавател е в катедра “Национална и регионална сигурност” от 1994 г. Научен секретар на катедрата от 1996 до 2007 г. Ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. Член на Академичния съвет и на Комисията по етика на УНСС. Стипендиант на фондация “Фолксваген” и фондация “Форд”. През 1997 г. е на специализация по проблемите на гражданско-военните отношения в Университета в Грьонинген, Холандия, а през 2000 г. специализира по въпросите на конверсията в Международния център за изследване на конверсията в Бон, Германия. Начело на УНСС от края на 2019 г.