Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, пред „Труд“: Заболелите в света са 5 милиона, но уплашените - 5 милиарда

Снимка: Личен архив

Печели онзи управник, при когото умират по-малко, затова броят на труповете и оздравелите е от значение 

Светът по време на пандемия - какъв е той сега и как се променят големите играчи в тази необичайна обстановка? Ще надделее ли страхът от непознатия вирус и как се използва той от управляващите елити? Търсят ли се диктатори, в опасност ли е демокрацията, колко отчайващо е деградацията на интелекта на елита в световен мащаб? По тези въпроси разговаряме с проф. Димитър Йончев.

- Професор Йончев, във времето на коронавирусната изолация в международната политика, като че ли настъпи затишие. Измамно ли е такова усещане или големите играчи си правят други сметки - например чакат да видят кой ще се окаже най-слаб след пандемията?
- Нагласите си остават същите. Както виждаме, президентът на САЩ се е развихрил. В общи линии опитите да се използва ситуацията не могат да успеят, освен заявления от пропаганден характер, каквито той прави. В сериозната политика при толкова много неизвестни няма кой да инвестира нито сила, нито финанси. Защото много дейности се блокират. Създава се впечатление за някакво затишие, но това по-скоро е за лична гаранция при по-сериозна намеса. Както при кризата през 2008-а Сорос направи 4 милиарда долара, така и сега някои ще си направят милиарди. Там, където са големите пари, посоката е една единствена - те да стават все повече.

- Защо Европа остана слаба, да не говорим, че в началото на пандемията тя беше като в кома?
- Това е цената, която Старият континент плати, за да престане да бъде източник на нови страхотни войни. Европа изключи войната от дневния ред на политиката си вътре между страните. С идеята за единно икономическо пространство до голяма степен беше стъпкано черджето от краката на стратезите и войната беше десекюризирана, т. е. извадена от дневния ред на проблемите на сигурността. Което по същество е страхотен успех. Между Първата и Втората световна война е едно поколение, а между Втората и сега вече са няколко поколения. Така свикнахме да живеем нашироко и консумацията стана единственото удоволствие.

- Но пък плати с цената на друго.
- Да, и цената беше, че Европа плати с липсата на обща европейска идентичност. Няма как тези скелети от гардеробите да бъдат изхвърлени. Те са си там. Затова Европа ще продължава да се старае икономически да живее обединено, да регулира търговията си и вноса си, но няма да прескочи тази линия страните да се откажат от своя суверенитет и така да се получи един политически европейски субект. Ако това стане тогава, проблемите щяха да се пренесат на планетарно равнище. Щяхме да имаме САЩ, Китай, Русия и Европа. И щяха да си разпределят влиянието върху планетите. За добро или за лошо Европа си остава едно място, което не може да се противопостави на останалите играчи.

- От какво е резултат отказът на Европа от война? Всъщност, това романтика или реализъм е?
- О, не. Резултат е от това, че икономическият приоритет, желанието за печалба, неограниченият либерален подход доведе дотам, че войната стана неизгодно занимание. Тя стана страшно губещо предприятие в Стария континент. Не че те не обичат да воюват, не че не харесват ресурсите на Близкия Изток, дори и на руските ресурси (обаче не колкото Щатите ги обичат), но чисто и просто за европейската икономическа общност войната е крайно неизгодна. Това са сметки, всичко е бизнес.

- Страхът от непознатия вирус - това ли е новата пандемия, която управляващите елити ще използват на 100 процента? 
- Вижте какво става - благодарение на информационните средства, ако заболелите в света са 5 милиона от 7 милиарда население, уплашените са над 5 милиарда. И ефектът е фантастичен. Ако това се беше случило по време на испанската чума, между двете войни, никога нямаше да има пандемия. Но с помощта на медиите беше предостатъчно да се създаде страхът. Страхът е пандемичен. Той блокира поведението на хората. Наблюдавам контактите тук, където ние не сме кой знае колко много засегнати от вируса - хората стават мнителни и гледат на всеки като потенциален източник на зараза. В този смисъл производството на този страх влияе върху политическите и икономическите процеси. Почти всички властници - не познавам такова изключение, като им дадеш възможност да действат без парламентарен и финансов контрол, това е като розов сън за тях. И затова колкото са „по-мъжествени“ лидерите, толкова те се чувстват свободни.

- Насърчава ли се минимизирането на демокрацията и разгръщането на системите за тотално проследяване и контрол? 
- Няма как да се получи абсолютен контрол повече от това, което в момента се прави. Това, че можеш да ограничиш движението, не значи, че ще контролираш какво става вътре. Трогателно е да слушам за ограничаване на демокрацията, защото тя е точно такава идеология, каквото беше и комунизмът, и развитото социалистическо общество, и вярата в Бога в Средновековието... Това е една идеалистична утопия, която трябва да се повтаря - от нашите ли си, не си ли от нашите... Поначало всичко, което се случи по време на тази изолация, поне за мен, беше своеобразен социологически експеримент. В поколението, което се беше оформило в предишния режим, дисциплинарните практики бяха станали вътрешно състояние. Докато следващите поколения - особено децата на децата на прехода - те се интересуват от правилата единствено като възможност да ги нарушат, за да докажат нещо на себе си. Много голяма разлика има между тези две поколения.

- И какъв е социологическият им разрез?
- В едновремешния вариант, когато искаш да докажеш егото си, искаш другите да ти ръкопляскат, искаш да направиш нещо много повече, което се очаква. А сега, когато искаш да задоволиш егото си, въобще не те интересуват другите - гледаш да нарушиш правилата, защото тези другите не те интересуват. На класическия егоцентрик му трябва един възторжен свят. Затова при нас министър-председателят много се тревожи дали го одобряват или не. Каквото и да си говорим, той е от онова време. Ако беше от сегашното, щеше дълбоко да му е все едно какво говорят за него. Напротив, нарушението щеше да бъде неговото себеутвърждаване. Тази разлика се открои. Защото ситуацията все пак не е обичайна и тогава гледаш кой какво прави. Ситуацията напомня за книгата на Камю „Чумата“, където той като социологическа извадка разглежда какво правят хората в различните моменти на карантината в чумния град.

- Нарастващият хаос не увеличава ли търсенето на диктатори, които ще бъдат приети за спасители?
- Ще ви дам пример с Чърчил, който в труден момент взема властта и практически управлява диктаторски, но след това идва мирното време и той просто не е нужен на обществото. Когато времената се успокоят, такива хора няма да са нужни, защото трябва да се спазва демократичния театър, трябва да се показва уважение, независимо дали го изпитваш или не. Що се отнася до Тръмп и Путин, тяхната система е такава. Лидерът там е абсолютен. Той е всичко. Русия и САЩ разполагат с абсолютна власт на лидерите. Малко като френския президент.

- А при нас как е, има ли такава опасност?
- При нас няма абсолютна власт. По конституция у нас би трябвало парламентът да е първа власт. Но като гледах преди дни как в парламента се гласува закон, който засяга изцяло финансовата политика, а в залата нямаше дори зам.-министър от това ниво... Министърът и премиерът бяха на разходка/инспекция из страната с джипка. При нас парламентът е само едно украшение, което струва скъпо. Като на свинче звънче. Но българската конституция предполага наистина парламентът да работи. Не зная обаче дали ще сме живи да го видим...

- Има нещо много отчайващо в тази пандемия и това е деградацията на интелекта на елита в световен мащаб. Виждате ли го и вие?
- Аз не виждам деградация, защото това е градацията на този елит. За да деградираш, трябва да имаш някакво равнище. В свят, в който държавите си остават само юрисдикционни центрове, където имаш право само да бъдеш гражданин, всичко останало почти се размива - прехвърлят се влияния, през тях минават финансови потоци, движение на хора, миграция, оръжейни комбинации - всичко това, включително и нечистите пари, това прави държавите прозрачни като рибарски мрежи. При това положение движението на тези потоци, което пренася власт, е невидимо за публиката, невидимо е за парламентите, те са прогнили тук-там, защото това избива нагоре и си прави корупционните пътища, но ние не ги виждаме.

- Защо не ги виждаме, какво искате да кажете?
- В някаква степен авторитарните режими се опитват да вземат решенията, но и те имат вързани ръце на много равнища, защото се оказва, че въпреки строгата разпоредба, на много места съпротивата е безкрайна и нищо не става най-отдолу. Откакто светът се модернизира и си отива националната държава, светът вече не зависи от националните лидери. Затова ги няма сега тази плеяда от страхотни ръководители на XIX и XX век. Те бяха лидери, от които зависеше съдбата на нациите и на групата от държави. Сега ние ги наблюдаваме като някакви циркаджии. Гледах последните обвинения срещу Тръмп - ами те са абсолютно голословие. Те извършиха много лоши неща - е има такава публика, която живее само с комикси. И знае, че лошите трябва да ги бият, но кой ще ги бие - добрите. И тогава избирай до три пъти ти добър ли си или лош. Думата лидер за мен вече е празна приказка.

- В тази пандемия видяхме как управляващите елити по света имаха един единствен план - здравето и живота на хората. Защо?
- Причината е в либерализма и освобождаването на егоцентризма. Нещо, което винаги е било интимна част в живота на човека, сега се превърна в основна цел на правителствата. И сега всички властници по света имат една цел - да ни оставят живи и за това броим умрелите. Защото всеки починал е обвинение към управника. Печели онзи правник, при когото умират по-малко. И затова интуицията на нашия министър-председател не го подвежда: „Аз ви пазя живота!“. И хората на цялата планета са чувствителни към това. Защото какво означава един свят, в който няма световна война, а само консумация - и тялото ти да даде отбой, да се развали... Значи не можеш да участваш в голямото плюскане. А когато здравето ти е добро, имаш страхотни възможности. Светът само това ти предлага: забавлявай се с очите, душата, телесата - така си щастлив. И ако можеш да го правиш това, докато дишаш. Затова са тези липосукции, цялата тази индустрия... Но изведнъж се появява някакво смъртоносно нещо, което даже няма физиономия. И кой е виновен - властта! Печели онзи, който докаже, че приказва за здравето, и показва, че пази здравето. И така е навсякъде.

- Вместо Трета световна война получихме коронавирус, някои дори говореха за ядрена война, а сега сме в изолация. Има ли затишие пред буря, защото противоречията все пак трябва да се отстранят, въпросът обаче е: кой и защо? 
- Въпреки че се приказваше, че сме близо до ядрена война, в това движение на ценностите, в тази промяна на характера на властта, тя става изключена не само в Европа, но и в световен мащаб. Тя не е вариант, защото е смъртоносна. А смъртта е грешка на властта, белег на слабо управление. Затова сега във всяка минута се броят трупове и оздравели. Когато в двете световни войни загинаха милиони, те загинаха защото бяха граждани на национални държави. А тя има нещо, което е по-важно от живота - нацията. И ти умираш за нея. Докато сега сме във време, в което аз се вдигам оттук и отивам където и да е, за да мога да консумирам и да живея по-спокойно - откъде накъде ще мра за това, от което съм се махнал? Сега я няма нацията като ценност. И затова - никакви войни. А тези коварни биологични атаки - това върши работа. Защото войната така се промъква през задната вратичка - няма война, пък умираме. И тогава кой е виновен - този, който не ти пази здравето.

- Светът - как ще се промени след пандемията?
- Добрите ще станат по-добри, а лошите още по-лоши. Ще продължим да бъдем такива, каквито сме били, но ретуширани. С по-ясен контур. Добрите ще знаят, че така не може повече. Лошите ще знаят, че могат да използват. Опитите да промъкнат смъртта през задната вратичка и да вадят дивиденти, ще продължат. Забелязвате ли как ни говорят, че трябва да свикваме с този вирус в ежедневието си? Защото ако свикнем с вируса, управляващият елит вече е невинен. Вирусът е коварен. Това са дълбоки хитринки, които инстинктът ги кара да го правят. Светът вече няма да бъде същият, така говорят сега... А така казваха, и когато убиха Андрей Луканов, и като паднаха кулите в Ню Йорк... но светът си е ужасяващо същият. Както казва Сократ, това поколение не прилича на нас, те са невъзпитани... Ето, сега светът пак се е променил.

Нашият гост
Проф. д. и. н. Димитър Йончев е специалист по национална сигурност. Завършва Военната академия. От 1978 г. преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на МВР и в НБУ, където през 2012 г. е обявен за негов почетен професор. Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.) Депутат от БСП във ВНС и в 36-ото НС. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта