Продължават реакциите от решението на Конституционния съд, с което бяха отменени поправките в конституцията в частта за съдебната реформа. Според проф. Екатерина Михайлова някои текстове които никак не са маловажни - свързани са с намаляване правомощията и на главния прокурор, и на прокуратурата въобще, останаха и трябва да се концентрира политическа енергия да бъдат запазени тези неща, които са постигнати, като се облекат в законова форма. Според проф. Михайлова Конституционният съд е политически орган, той е извън съдебната система, а в някои страни не се нарича съд, а съвет.

- Професор Михайлова, според вас решението на Конституционния съд слага ли край на намеренията да се прави съдебна реформа? 
- Практически затваря пътя за съществени промени в бъдеще, защото това решение праща по-тежките промени в полето на Велико народно събрание. Ако се стигне до свикването му, то е свободно да направи много други неща, които да не са предварително дебатирани и осмислени, може да бъдем изненадани. Това е изключително рискова стъпка. Може да бъде направена дори промяна във формата на държавно управление.

- Вие имахте ли някакви забележки към приетите и след това отменени текстове на конституцията?
- Да, например по въпроса за регулаторите, че в някои закони изборът им ще бъде с две трети мнозинство,  за мен бе откровено противоконституционно. Написала съм го в становището си и го казах на обсъжданията. Показала съм и рисковете за този тип разделяне на съветите като единият да се нарича Висш съдебен съвет, а другият с изцяло ново име. По този въпрос почти всички експерти бяха изказали своите страхове. Що се отнася до политическите интереси на партиите, според мен тези изменения и допълнения в конституцията, когато бяха правени, начина, по който течеше дебатът и сега както се разви цялата процедура пред КС, започва да изглежда като една сделка, която е била направена между тогавашното конституционно мнозинство - вие искате това, ще ви подкрепим, ние искаме онова - вие ще ни подкрепите. Разбира се, за да постигнеш конституционно мнозинство, може и този подход, но той не е добър и не може да даде траен резултат.

- Как ще коментирате моментът, в който бе обявено решението - в края на работния ден в петък, преди ваканцията на съда? И защо според вас Конституционният съд забави толкова дълго решението си?
- По този начин практически КС свали дебата със своето решение. От друга страна, ако бе закъснял, отивахме в неяснота какво се случва със служебното правителство. Вярно е, темите са много тежки и искат сериозно проучване, но крайно време беше да го обяви. Защото няколко въпроса висяха с тежка сила в държавата, без да имаме отговор за тях. Явно вървим към нови избори и депутатите, и президентът трябваше да знаят кой път трябва да извървят - какво ще е това служебно правителство, ще се разпуска ли Народното събрание, няма ли да се разпуска. Това трябваше да стане ясно преди края на третия мандат, когато той приключи неуспешно, в което почти всички са сигурни. И току виж ни бяха изненадали, но държавата в лицето на институциите не може да не знае как да постъпи. Конституционният съд е политическа институция. В някои страни той не се нарича съд, а съвет. Той не е истински съд, не е съд в съдебната система. КС е нещо съвсем различно, той се изгражда по друг начин, само една трета от състава му идва от съдебната власт, другите идват от политическите институции. Ще кажа нещо, което не всеки ще хареса - нормално е КС да е резултат на политически решения. И президентът, и Народното събрание не избират хората си в КС само на базата на юридическите им знания. В зависимост от това какви са политическите настроения в парламента и в президента, и самите им решения са такива. В състава на КС има хора, които са се занимавала с политика - Десислава Атанасова, Янаки Стоилов, Филип Димитров.

- А това забавяне не може ли да бъде разглеждано тогава, че е в угода на някой или някои и се изчакваше определен момент, за да бъде обявено решението?
- Надявам се, че не, защото не би било добре за институцията. От друга страна, като имам предвид кой от кого е излъчен в самия КС, какви тежки противопоставяния е имало в него, тези хора са били подложени на натиск и не им завиждам. Нямам предвид само по телефона, но самата среда, в която са, им влияе. В САЩ съдебните заседатели ги изолират по време на съдебния процес и не им дават дори на ползват медиите, за да не се влияят от настроенията извън съдебната зала.

- Решението на КС дойде два дни, след като ЕК одобри конституционните промени....
- За съжаление, КС не хареса това, което харесва ЕК. Някои от текстовете обаче останаха и това, което трябва сега да се направи от радетелите на съдебната реформа, е тези текстове, които останаха, които никак не са маловажни - свързани са с намаляване правомощията и на главния прокурор и на прокуратурата въобще - всичко това сега трябва да бъде облечено в законови норми. И трябва много да се внимава да не се получи изкривяване през законодателството на това, което все пак е резултат, който имаме. Трябва да се концентрира политическа енергия да бъдат запазени тези неща, които са постигнати и второ - да се разработят текстове, които да са в синхрон с волята на тази конституционна промяна.

- Хора с познание и опит не бяха чути при обсъжданията на поправката на конституцията...
- Преживях това разочарование. Ние доста старателно бяхме работили по заданието и беше разочароващо, че много от нещата не бяха чути или бяха чути, но не бяха взети предвид, и то без да ни кажат защо. И още един съвет - да не се сърдят и обиждат, защото тяхната работа е да чуват и да търсят решения. Никой не разбра защо бе това бързане за промяната на конституцията. И това е част от проблема. Когато се изброяваха хората, които можеше да станат служебни премиери, ние зададохме въпроса - ами ако откажат? Отговорът беше - ами те са сериозни хора. Все си мисля обаче, че до промяна ще се стигне, но това трябва да стане по друг път.

- Вчера президентът връчи третия мандат за съставяне на правителство. При него няма едноседмичен срок за изпълнението му както при първия и втория и може да се протака до второто пришествие. Не трябва ли да се сложи и на него някакъв срок за реализация?
- Явно идеята на конституционния законодател е да даде възможност на парламента, тъй като това е последен мандат, някои го наричат кризисен, да има повече време за преговори, за посредничество между политическите сили, които да могат евентуално да стигнат до решение. Имали сме във времето правителства с третия мандат и когато това се случи за първи път, този въпрос дори не бе поставян колко време ще се бави. Късият срок за реализация на първия и втория мандат е да се знае къде отива инициативата, докато при третия тежестта се премества върху президента. В момента е много съмнително, че ще се стигне до реализацията му. Навремето в СДС поставихме въпросът, че т. нар. парламентарна въртележка не е нещо добро, че мандатът трябва да бъде възлаган на най-голямата политическа сила и ако тя не може да направи нещо, да пратим спора при избирателя. Защото този ред - втори, трети, пък малките и най-малките - е нещо, което не е добро по принцип, защото води до политическите пазарлъци на безпринципна основа. Да не забравяме, че парламентарното управление означава управление на мнозинството на вота, който е получен от българските граждани, а не на пазаренето вътре в Народното събрание.

- Защо според вас има такова натрупано недоверие между партиите, откъде се появи то? 
- Всичко има значение - и междуличностните отношения, и политическият опит. Трябва да си минал през много тежки събития, които са ти се случили. Пак ще се върна на 1997 година - тогава минахме през доста тежки изпитания и бяхме притиснати да търсим съгласие. Спомняте си - имаше тежка конфронтация даже на улицата, парламентът беше подпален, и граждани, и полицаи биеха депутати. Но изглежда, че всяко поколение трябва да си мине през уроците. Не става въпрос само за отношенията между депутатите и политиците. Отношенията между избирателите са изострени. Голям е „приносът“ за тези отношения на социалните мрежи. Правят се групи, противопоставянето е ожесточено и някак си не дават на своите да прекрачат границите. Но като не им дават, те се смаляват и смаляват и резултат не се постига. Така че ако може и ние, избирателите, малко да се поукротим.

- Доста наблюдатели, пък и депутати смятат, че разговорите около декларацията на ППДБ са добра основа за диалог в следващия парламент? 
- Точно така. Бих им дала съвет да бъдат по-отворени. Спомням си, че когато в 38-то НС през 1997 година предложихме декларацията за национално съгласие, ние с Иван Костов водехме преговорите от страна на СДС с другите партии в парламента. Ние стартирахме с един проект, но въпреки нашето мнозинство, това беше една добра основа за водене на преговори. Ние приехме част от предложенията на другите партии. Вярно, не постигнахме пълно съгласие по всички теми - по темата за НАТО позицията бе нюансирана, БСП се въздържа, също и по темата за досиетата. Но имаше голямо съгласие за определени реформи, които държавата трябваше да извърши като например деноминация на лева и валутния борд. В политиката е ключово важно да търсиш съгласие. Кой търси обикновено съгласие? Силният, защото той печели от това съгласие. И обикновено този, който тръгва да управлява, търси съгласие, а не само разграничението, търси разширяване на базата.

- Наскоро казахте, че всички политически решения за развитието на държавата, са взети на кръглата маса през 1990 година - за парламентарно управление, пропорционална избирателна система, четири процентовата бариера за влизане в парламента. Не е ли време за ревизия на някои от тези решения, които бяха взети в много по-различно време от днес? 
- Поставям този въпрос като тема. Не съм за това да се променя формата на държавно управление, аз съм привърженик на парламентарното. Но въпросът за промяната на парламентарното управление се повдига от години, не само от сегашния президент. Още Желю Желев бе недоволен от правомощията, които имаше. Защото по старата конституция той имаше законодателна инициатива и много повече правомощия при образуването на правителство. Решаваше директно и проблеми - например отмяната на софийското жителство. Имаше президенти, които поставяха правото да могат да свикват референдуми - Плевнелиев и мисля, че и Първанов. Т. е. това стои в българския политически живот и не е случайно. Защото заради модела, който е заложен в конституцията, някои политолози от чужбина определят България като полупрезидентска република, защото имаме пряко избран президент. При чистата форма на парламентарно управление държавният глава се избора от парламента с квалифицирано мнозинство от две трети. Въобще логиката на парламентарното управление е всичко да произтича от парламента. Много дълъг е бил дебатът в Седмото ВНС пряко или непряко да бъде избиран президента. Разбира се, тогава има и политически тежнения. Пред очите на БСП е бил доктор Желев, който не е бил от нейното мнозинство. СДС е в опозиция, една част от него е напуснала събранието. И надделява тезата на социалистите за пряко избираем президент. БСП са си правели сметката, че тъй като тогава са били на власт, президентът ще бъде техен, но тази сметка излезе крива.

- От кръглата маса до днес спор има за пропорционалната избирателна система и бариерата от четирите процента за влизане в парламента? 
- Ако погледнем дебатите по тази тема оттогава, ще видим, че те са политически. СДС иска пропорционална, БСП иска мажоритарна, лесно можем да си отговорим защо - тя е още много силна, има ресурси, пари, сгради, служби. Държавата е зад гърба им и те печелят мнозинството от мажоритарните мандати за Седмото ВНС. След което вече във ВНС се споразумяват за пропорционална система с 4 процента бариера за влизане в парламента.

- А защо точно четири, а не примерно три или пет?
- Това съм го чула от тогавашни депутати, доколко е истина, не зная. Имало е спор три ли да бъде, четири, пет... Отишли при Александър Лилов (тогава лидер на БСП, наречен Стратега, б. а.). Когато го попитали каква да бъде бариерата - три, четири или пет, той казал - пишете четири, по средата. Ние трябва да помислим дали ще остане същата избирателна система, като гледаме какво ще се получи като резултат, но и като потенциална възможност за гласоподаване.

- Т. е. такава избирателна система, която да мотивира избирателите? 
- За това трябват политика и личности и аз не съм далеч от мисълта да се засили мажоритарния елемент, за да принуди партиите. Те няма да се променят, ако не бъдат принудени и ако не се сринат още повече. Те трябва да бъдат накарани да се променят към добро. И ще бъдат принудени, да не си мислят, че ще им се размине. Ако имат разум и желание, сегашните политически лидери трябва да започнат този разговор. И ако откажат, това няма да им помогне, нещата ще станат още по-лоши. Така че трябва да започнат разговори и който започне пръв този разговор, ще спечели.

Нашият гост

Екатерина Михайлова е родена е на 19 октомври 1956 г. в Пазарджик. Завършва право в СУ “Св. Кл. Охридски” през 1978 г. и работи като адвокат. След промените през 1989 г. става депутат от СДС в 36-то НС и заместник-председател на ПГ. Депутат е и в 37-то, а в 38-то вече е председател на ПГ на ОДС. През март 2002 е избрана да лидер на СДС. През 2004 г. е сред учредителите на ДСБ и нейн зам. председател на ДСБ. През 2005 г. е депутат в 40-то НС и негов зам. председател. Общо е била депутат в 6 парламента от 1991 до 2009 г.

На 6 ноември 2007 г. с решение на академичния съвет на Нов български университет е удостоена със званието “Почетен професор на НБУ” за големия є принос за развитието на теорията и практиката на парламентарната държава. Тя чете там и в в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”лекции по Теория и практика на парламентаризма и по Нормотворчество.