Двайсет години след първата трансплантация на черен дроб на Памела и пет години след първата трансплантанция на бял дроб потърсихме медика проф. Любомир Спасов, който ги направи. Питаме го защо в момента не се извършват трансплантации на черен дроб на деца и се налага българчета да ходят в чужбина, за да продължат да живеят. Разговаряме и за това, опасна ли е една трансплантация на черен дроб за реципиента.

- Професор Спасов, вече 20 години Памела живее с трансплантирания от Вас черен дроб. Знаете ли как е момичето?
- Разбира се. Тя е в отлично здраве, студентка е във Велико Търново, изключително жизнерадостно, пълно с позитивизъм и оптимизъм дете. Това е най-малкото доказателство, че трансплантациите дават добър живот, спасяват човешки живот и дават най-вече качество на живот. А това е целта на всяка медицинска дейност.

- След Памела още колко деца минаха по този път?
- Някъде около 40. В един момент човек престава да ги брои. Донори на всички са техни близки. Имало е и елемент на силно притеснение, тъй като живият донор е човек, който не се нуждае от операция, той е абсолютно здрав. И този човек ти трябва да го сложиш на операционната маса, да му вземеш половината орган, без да го увредиш и той да няма никакъв лош спомен. Това е най-трудният момент от трансплантацията - да оперираш абсолютно здрав човек!

- Как вземането на половината орган влияе върху живота на донора, променя ли се качеството му на живот?
- Качеството на живота му не се променя по никакъв начин и няма риск за неговото качество на живот. Спомнете си митологията и по-специално Прометей, който след като открадва огъня и го дава на хората, Зевс го приковава на скалата и го наказва. Всеки следобед идва орел и изкълвава черния му дроб, черният му дроб се възстановява, а на следващия ден орелът пак идва. Т. е. нашите предци са знаели по емпиричен начин, че черният дроб се възстановява. Това е единственият орган в човешкото тяло, който може да се регенерира и като обем, и като цяло.

- За колко време се възстановява черният дроб на донорите?
- След около шест месеца се възстановява напълно и като обем, и като функция. При някои това се случва по-бързо, а при други процесът е по-бавен. На донора остава само спомена цикатрикс от хуманния акт, който е направил. Иначе за неговото здраве, ако хирургът е прецизен и е направил операцията така, че да него увреди, черният дроб се възстановява.

- След като трансплантациите не увреждат здравето на донорите и спасяват животи, защо в България в момента не се трансплантира черен дроб на деца?
- Това е въпросът, който аз периодично задавам и намирам за себе си следния отговор - в интерес на някои хора, които се занимават с медицински туризъм в чужбина. Аз условно ги наричам каналджии. Тези хора организират трансплантации на деца в чужбина и лечения, които реално струват много средства. Най-лесно е да се организира трансплантацията на малко дете в чужбина, защото донорът отива с него - това обикновено е или майката, или бащата, евентуално баба-дядо. Другите трансплантации е по-трудно да бъдат организирани, тъй като този, който има нужда от орган, трябва да е в листата на чакащите на съответната държава и да има трупен донор. При трансплантацията на черен дроб е по-лесно, защото рецепиентът си пътува с донора. Реално това дава възможност за печалба на каналджиите, защото те получават реално възможността да отиде детето с родител и съответно да принудят държавата да плати голямата сума за трансплантацията. Особеността е, че в Германия, примерно има много осигурителни каси, които плащат на болницата, извършила трансплантацията съответната сума. За нашите деца, те искат да се плати повече и парите се осигуряват от нашата здравна каса.

- Можете ли да направите сравнение между цената на трансплантация на черен дроб в България и в някоя друга страна от ЕС?
- Не бих се ангажирал, със сигурност зная, че е в пъти в повече.

- Добре, в България колко струва трансплантацията на черен дроб?
- Излиза около 70 000 лв.

- Доколкото съм чувала в чужбина излиза около 200 000-250 000 евро.
- Такава е и моята информация. Самата операция казват, че не е толкова скъпа, но преди оперативния период детето трябва да стои там, след операцията също... Няма никакво значение дали цената е 200 или 300 хил. евро, човешкият живот е безценен.

- Колко деца в България чакат трансплантация на черен дроб?
- Не бих могъл да кажа, нямам поглед, но годишно около10 деца имат такава нужда. Те са обикновено с вродени заболявания на обмяната, които увреждат черния дроб. Хубаво е в нашата държава да има такава дейност, тъй като самата трансплантационна дейност вдига нивото на всички специалности в медицината - повишени са изискванията към анестезиологията, към педиатрите, към образната диагностика, към образните изследвания, към логистиката.

- И говорейки за трансплантации, искам да ви попитам докъде се стигна с обвиненията към Вас, че извършвате криминални трансплантации?
- Странното е, че те идват от един и същ човек, който през 2012 г. ме атакува по същия начин. Този човек се казва Стойчо Кацаров. Има някаква организация за защита правата на пациентите. Ще разкажа случая, когато започна да ме атакува. През декември 2011 г. българче, което е в Гърция, изпада в чернодробна кома. Това е Таньо, който е можел да умре всеки момент. Таньо тогава беше на 11 години. Кървеше отвсякъде, в Гърция не се извършват такива трансплантации. Лекарите се опитват да помогнат, но не могат. Мястото, където пращат пациенти за трансплантации, е Италия, обаче болницата в Бергамо отказва. Детето може да загине. Родителите му се свързват с нашето министерство на здравеопазването и през посолството премиерът Борисов организира всичко. Гръцки военен самолет транспортира Таньо. На аерогарата беше баща му и екип от колеги от Гърция. Като го видях мислех, че детето няма да преживее нощта. През нощта направихме изследвания на бащата като на реален донор и в ранните часове на следващия ден детето и баща му влязоха в операционната. Таньо в момента играе футбол в Гърция. По това време министър на здравеопазването беше Стефан Константинов, който присъства на изписването на детето заедно с гръцкия посланик. На изписването бе съобщено, че Гърция има намерение да предложи на България, децата, които се нуждаят от трансплантация, да ги пращат при нас. Атаката от неправителствени организации не закъсня, защото как да изпращаш деца в чужбина, когато могат да бъдат оперирани в България?

- Какви интереси имат неправителствените организации в тази сфера?
- Не искам да обобщавам, защото има много качествени неправителствени организации, които истински радеят за здравеопазването у нас. Интересите са лични, защото хора, подвизаващи се в такъв тип организации ги използват. Влизайки в ролята на посредници, те съдействат, уреждат пътувания, насочват къде да се извърши операцията и така печелят. Декември трансплантирах Таньо, януари го изписахме, а през февруари-март Стойчо Кацаров започна атаките - „В правителствена трансплантациите са незаконни“.

- Чакайте, такова заглавие имаше преди 3-4 години.
- Да, нещата се повтарят. Ние тръгваме да си партнираме с Гърция и веднага се появиха публикациите. Вторият удар беше през 2021 г. Тогава конкретният повод бяха трансплантации на израелски граждани.

- Там ви упрекнаха, че донорите нямат кръвна връзка с реципиентите.
- Упрек, който по никакъв начин не засяга болницата, мен или трансплантационния екип. Всяка една двойка идва с документ, подпечатан в консулството на съответната държава с апостил, който гарантира достоверността на документа. В него фигурират две имена - на донора и на реципиента. Тези хора минават две граници - най-често бяха украинци и молдовци и израелски граждани. Всички бяха пращани тук при нотариус, където с преводач се заклеваха, че това, което е в апостила отговаря на роднинските им връзки, т.е. те са трета съребрена линия - племенник или чичо и т. н. След това информирах ДАНС, защото ако има някаква нередност, именно ДАНС би могла да я установи. Аз няма как да го направя. Информирал съм всеки път и Агенцията по трансплантации, че ще извърша такава трансплантация и накрая юрисконсултът на болницата отива при нотариус, след което ми докладва: Професор Спасов, съответната двойка отговаря на всички изисквания и аз чак тогава като хирург и директор на болницата започвам да ги изследвам дали съвпадат и едва тогава се стига да трансплантацията.

- Кажете как приключи това разследване?
- То разследване не е имало. Когато дойдоха от ГДБОП, аз им показах документацията, те я разгледаха и попитаха: Защото така говорят? И точка.

- След трансплантациите ви обвиниха, че сте си построили помещения в болницата. Незаконно и неизвестно с какви средства. За какво ви беше апартамент в болницата?
- Това е моят работен кабинет. Ползвах го, докато бях директор на болницата. Реално това беше празно пространство. Аз започнах реконструкции в болницата. През бившия директорски кабинет минаваха климатични инсталации и той беше неизползваем и аз нямах кабинет и като директор на болницата, и като декан. И в това пространство, което беше празно, аз съм докарал мои мебели, мои неща, които съм ползвал, не съм ги дарявал. В началото твърдяха, че нямало документи. После се намериха в един кашон в мазето на болницата.

- Кой плати ремонта на кабинета?
- Държавата в лицето на болницата и на университета не е дала и една стотинка.

- Спонсорски ли са парите, да не би политици да са ви спонсорирали?
- Спонсорски са и от приятели, политици не са давали пари. Това са мои приятели. Казаха, че кабинетът е 500 квадрата. Направих си труда да видя колко е - 98 квадрата. Има конферентна зала, в която сме правили всички административни събирания, самият кабинет е около 40 кв. м и имам лично пространство, около 18 кв. м, където съм спал - има и санитарен възел с малка сауна и вана. Много смешно ми стана, като видях какви са следствията от атаката. След като Стойчо Кацаров ме изчегърта като директор на болницата, аз две години не съм стъпвал в нея. Като се кандидатирах за декан на факултета по медицина, съвсем случайно тогавашният директор на болницата минава по коридора и вика: А, тук тази врата не я зная. Какво има зад нея? И вика ключар. А тази врата се намира между операционната и едно от отделенията. Той две години управлява болницата след мен и не е видял вратата. Като тръгна тази атака, хората които се колебаеха за кого да гласуват за декан, минаха на моя страна. Понякога фалшивата новина помага!

- Имаше упреци и че сте купили много и скъпа апаратура за болницата. Ползва ли се тя днес?
- По мое време се ползваше. Това е хай тек болница. Всичко, което се прави, е насочено към това, рисковете за пациентите да са минимални. Така че тази апаратура не е самоцелна.

- Бихте ли се върнали отново да работите с болница „Лозенец“ като хирург и трансплантолог. Там извършихте първата трансплантация черен дроб на Памела през 2004 г. и първата белодробна трансплантация през 2019 г., има ли останали лекари от екипа ви?
- Категорично - да, още утре съм готов да вляза в операционната. За мен смисълът и достойнството на лекарската професия е именно в това - да помагаш и да спасяваш човешки животи. Огромно е и предизвикателството да подготвяш бъдещи екипи и да споделяш опита и знанията си, но трансплантациите са моето вдъхновение и работата, която ме кара да се чувствам най-полезен.

Нашият гост
Проф. Любомир Спасов е завършил с отличие висшето си образование в Медицинска академия - София. През 1998 г. придобива специалност по обща хирургия, а от 2000 г. е специалист по кардиохирургия.
Професор е от 2012 г., а през 2013 г. придобива диплома от Европейския борд по хирургия за квалификация в трансплантационната хирургия.
Проф. Спасов има специализации по кардиохирургия и органна трансплантология във водещи клинични центрове в САЩ, Англия, Германия, Франция, Словения и Италия.
Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт и е член на Българския лекарски съюз. От 1998 г. до 2021 г. е директор на Университетска болница “Лозенец”.
През 2023 г. е избран за втори път за декан на Медицинския факултет на СУ.