Проф. Нийл Бос, председател на Международната асоциация на морските университети, пред „Труд“: Морската индустрия е във възход, нужни са й повече специалисти

В най-скоро време ще се появят автономни кораби без екипажи

До неделя Варна е домакин на XVIII годишна генерална асамблея на Международната асоциация на морските университети (IAMU). Организацията обединява най-престижните висши училища от този сектор и от години задава модата в обучението на кадри за корабната индустрия. Във форума, домакинстван от ВВМУ „Никола Вапцаров“, участват над 200 преподаватели и студенти от 48 висши училища от 33 държави. За имиджа на моряшката професия, за новите предизвикателства, провокирани от бързия темп на развитие на технологиите, и за бъдещето на морския транспорт разговаряме с председателя на IAMU и директор на Австралийския морски колеж проф. Нийл Бос.

- Проф. Бос, в България сте за XVIII годишна генерална асамблея на Международната асоциация на морските университети (International Association of Mari-time Universities-IAMU), домакин на която е варненското Висше военноморско училище “Никола Вапцаров”. Колко университета членуват в асоциацията и кои са най-значимите успехи, които е постигнала тя през годините?

- IAMU е създадена през 1999 г. от седем университета основатели. С годините интересът към нея расте. Днес асоциацията има 61 редовни членове и двама специални - Световният морски университет и японската фондация “Нипон”, която финансира голяма част от дейността ни и подкрепя проектите ни. Университетите в IAMU са реномирани висши училища от всички региони в света. Усилията ни винаги са били концентрирани върху подобряването на качеството на морското образование и привеждането му в съответствие с актуалните нужди на индустрията. В момента разглеждаме учебните програми, по които се обучават офицери за плавателния състав - капитани и механици. Искаме да изработим единна система, която да фиксира минималните изисквания за качественото им образование. Освен чистата практическа подготовка, която е задължителна според изискванията на Международната морска организация, ние се стремим да надграждаме програмите с нови умения и знания като морско право, лидерски и бизнес умения. Това е необходимо за добрата реализация на нашите възпитаници, тъй като много от тях в даден етап от живота си слизат на брега и започват работа там. Без тези допълнителни знания и умения няма как успешно да се справят. Също така живо се интересуваме от бъдещето на морската професия, за да отговорим на перспективите, които ще се появят през следващите десетилетия. Морската индустрия, която обслужва голям дял от световната търговия, се променя с много бързи темпове. Настъпва нова ера в строителството на плавателни съдове с проектите за автономни кораби, на борда на които няма хора. Тази технологична революция изисква големи инвестиции и промени в международното законодателство, но сме пред прага й. И в бъдеще ще има нужда от подготовката на друг тип специалисти в морския транспорт, например по киберсигурност.

- Кога в световния океан ще плават кораби без екипаж?

- Това вече е факт, макар и още да е в експериментална фаза. Има един такъв автономен кораб, който плава в Балтийско море, в ход са и няколко други подобни проекта. Японска компания в момента е концентрирала усилията си върху разработката на авангарден плавателен съд с дистанционно управление. На борда му все пак ще има подготвени офицери, но те ще са само наблюдатели и резерва, в случай, че се получи проблем с модерната техника.

- Посочихте като важна тема на тазгодишната асамблея унифицирането на учебните програми в университетите, членуващи в асоциацията. Има ли сериозни различия в подготовката на морски специалисти в различните краища на света?

- Няма драстични разлики между качеството на обучение в университетите, членуващи в асоциацията, но разбира се, има известни вариации. Целта на асоциацията е както да оценяваме текущото качество на обучение, така и да се стремим да постигнем еднакво и много високо ниво.

- Каква е оценката ви за българските морски кадри, които подготвя Висшето военноморско училище “Никола Вапцаров”?

- Висшето военноморско училище “Никола Вапцаров” е сред най-добрите морски академии в света. Неслучайно то членува в асоциацията - ние търсим най-добрите и най-успешните. ВВМУ се отличава и с друго предимство - че едновременно обучава офицери за търговския флот и за военноморските сили.

- Какви са предизвикателствата пред моряшката професия в днешните времена на глобализация и технологичен бум?

- Голямо предизвикателство е практическото обучение на борда. То е абсолютно задължително за всички морски лица. През такъв тренинг като кадет минава всеки, който е завършил университет с плавателна специалност. Но се оказва, че не всички корабособственици знаят как правилно да обучават младите специалисти. Затова направихме мащабно проучване сред кадетите и проект за подобряване на тяхната практическа подготовка на море. На асамблеята ще дискутираме и въпроса за обучението за навигация сред ледове. Такъв тип образование се предлага на много малко места в света, а моряшката професия е глобална, в нея няма граници. Затова планираме да включим този тип обучение за навигатори в единните стандарти и в бъдеще университетите - членове на асоциацията да го въведат.

- Раждат ли се нови учебни програми и специалности, провокирани от опасностите на съвременния свят - пиратство, тероризъм, замърсяване на околната среда?

- Повечето от бъдещите морски офицери задължително карат курсове за сигурност, в които има дисциплини, свързани с отпор при пиратска атака. Много от големите кораби също разполагат със специално оборудвани защитни помещения. При нападение екипажът може да се заключи в тях и да продължи дистанционно да контролира плавателния съд, независимо че той е окупиран от нашественици. Идеалният вариант за предпазване от пирати е автономният кораб, защото е много трудно да атакуваш обект, който се управлява от хиляди мили. Единственото, което можеш да направиш в този случай, е да опиташ да го повредиш, но от това няма печалба.

- В Европа днес доставчици на морски кадри са предимно по-бедните държави, докато в богатите страни вече няма толкова много желаещи да упражняват този труден занаят. Валидна ли е тази тенденция за други региони в света и отразява ли се тя негативно на имиджа на професията?

- Така е навсякъде, не само в Европа. В държавите с по-слабо развита икономика моряшката професия е атрактивна, защото добрите кадети получават възможност да се развиват на по-високи нива, да станат офицери и да печелят доста повече, отколкото биха могли на брега. Лидер в това отношение в световен мащаб е Филипините. Оттам е най-многолюдната група моряци. Ние работим във Филипините, за да помагаме на университетите да повишат качеството на подготовка, защото много от учебните заведения там още не са постигнали високо ниво. А за морския транспорт са нужни не само изпълнителски кадри. През последните години проблем за корабните компании е намирането на квалифицирани високопоставени офицери особено за специализираните кораби. Факт е, че това отчетливо разделение на интереса в бедните и богати страни до известна степен се отразява негативно върху имиджа на морската професия. За да го подобрим, в асоциацията направихме сравнителен анализ и проект за повишаване на рейтинга на морските университети в общите ранглисти. Сега те рядко влизат в челните места, просто защото предлагат твърде специализиран тип подготовка. Но от друга страна гарантират сигурна и добра реализация, това трябва да покажем.

- В България е налице отлив на кандидат-студенти от инженерните специалности. Конкретно за морските специалности това важи за “Корабни машини и механизми”, откъдето излизат механици за флота. Локален или глобален е този проблем и на какво се дължи?

- Югоизточна Азия остава единственият регион, който още не е сериозно засегнат от тази негативна тенденция. Но в цяла Европа, Австралия, САЩ и Канада положението е същото като в България. Въпреки че има търсене, желаещите да се занимават с инженерни науки намаляват, вероятно защото IT-специалностите са на мода.

- Значи ли това, че в световен мащаб е налице дефицит на висши офицери за команден състав на корабите?

- Да. Ще дам само един пример. Според проучване на най-голямата международна шипингова организация BIMCO само за танкерния флот не достигат 16 000 висококвалифицирани топофицери.

- Покрай световната финансова криза доста корабни компании свиха флотилиите си, други фалираха. Излиза ли вече морската индустрия от стагнацията?

- Морската индустрия винаги твърди, че е в криза, но към днешна дата е очевидно, че е във възход. Броят на корабите се увеличава. Тенденцията за ръст се потвърждава и от дългосрочните прогнози за развитието на този сектор. А това естествено води след себе си необходимостта от повече кадри. Специалистите не достигат. Следователно необходимостта от висококачествено морско образование ще расте.

 

Нашият гост

Проф. Нийл Бос е директор на Австралийския морски колеж към Университета на Тасмания и председател на Международната асоциация на морските университети. Професор е по морска хидродинамика. Завършил е корабно проектиране и океанско инженерство в University of Glasgow, дълги години е работил в Memorial University of Newfoundland - Канада. Научните му изследвания са в сферата на автономните подводни плавателни средства, океанската възобновяема енергия, мониторинга на морската околна среда и др. Международно признат експерт новатор в областта на корабното проектиране. Преди дни проф. Бос бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на ВВМУ „Никола Вапцаров“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта