Купата от Световното по волейбол идва в Шумен

Заловиха контрабандни цигари за над 922 хил. лв. в столицата Стотиците кутии били укрити в дъски, издълбани като шкафчета

В Банско откриха пешеходна арт улица за 3,6 млн. лева

Жител на ромския квартал на Пазарджик нападна жандармерист

Съдът пусна предсрочно от затвора Иван Евстатиев Остатъкът от присъдата му е заменен с пробационна мярка

Премиерът Борисов разпореди да се направи план за ремонт на всички мостове по магистралите едновременно (СТЕНОГРАМА) Ще се търси заем или целеви средства от бюджета

„Къртицата“ на метрото стигна до Попа (ВИДЕО) Завърши фрезоването на участъка от бул. “България” между бул. “Иван Гешов” и бул. “Г. Делчев”

Хиляди се поклониха пред чудотворната икона на Богородица в Арбанаси На Светата литургия присъстваха кметът на Велико Търново Даниел Панов, председателят на най-голямата парламентарна група Цветан Цветанов и кметът на Арбанаси Тошо Кръстев

Евгени Крусев, зам.-кмет на София: 440 хил. лв. струва новоизграденото кръгово кръстовище в кв. „Драгалевци“

Адвокат на Пейко Янков: Не се е укривал Спецпрокурор опроверга напълно твърденията на защитника

Иванчева чете „още малко“ материалите срещу нея

Турски кораб горя край Крапец, загина моряк

Осъдиха пласьор на кокаин и марихуана

81-годишен пловдивчанин се удави в Лозенец

300 лв. глоба за удара на австриец по камериерка в хотел на Златни пясъци Бил е задържан само за 24 часа

Проф. Пламен Панайотов пред „Труд“: Няма да преборим корупцията с каучукови закони

Промени в Наказателния кодекс предвиждат репресия и за уиски от благодарен клиент

„Каучукови“ промени в Наказателния кодекс, обявени като антикорупционни, поставят под съмнение свободата на договаряне в частния сектор и наличието на пазарна икономика. Заявява го проф. Пламен Панайотов, ръководител на катедрата по наказателно правни науки в Софийския университет. Ако за него – един от най-изтъкнатите теоретици на правото и изследователи на юриспруденцията у нас, новите разпоредби за престъпленията по служба в държавните институции и частните дружества са неясни, какво да кажем за редовите юристи, които ще ги прилагат? Колко ли невинни хора ще попаднат под ударите на наказателната репресия, която с новите законите текстове се разширява и oжесточава?

– Проф. Панайотов, вие определихте като „каучукови“ някои от промените в Наказателния кодекс (НК), които управляващите рекламират като „убийствени за корупцията.“ Каучукът при определени условия е мек и се моделира като пластелин, при други – твърд, при трети – крехък и разтворим. Ако са такива новите разпоредби за престъпленията по служба, които визирате, корумпираните трябва да почерпят. Или грешим?
– В наказателната област като „каучукови“ се определят разпоредби, които не дават ясен критерий кога описаното в тях поведение ще се третира като престъпление. Това означава, че се „размива“ границата между наказателната и другите видове отговорност – административна, дисциплинарна и гражданска. В такъв случай никой няма причина да почерпи. Разискваният законопроект съдържа нови състави за длъжностни престъпления в публичния и частния сектор. В публичния сектор се предлага състав по чл. 282, ал. 2 НК, който не съдържа от субективна страна изискване за преследване на каквато и да е било цел от страна на дееца. Казва се, че с наказанието по алинея първа, т.е. такова каквото сега предвижда Наказателният кодекс за другия основен състав, ще се наказва и „длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си и от това произлязат вредни последици“. Без повече уточнения. Същевременно в частния сектор се предлага аналогична разпоредба в новия чл. 221. Според нея „длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице, или обединение“, се наказва по наказателен ред. Приемането на посочените разпоредби би поставило под въпрос разграничаването на основанията за носене на наказателна отговорност от тези за носене на административна и дисциплинарна отговорност в публичния сектор, и от тези за носене на гражданска отговорност в частния сектор.

– Ако за вас, ръководителя на катедрата по наказателно правни науки в Алма Матер, разпоредбите за престъпленията по служба са неясни, какво да кажем за редовите юристи, които ще ги прилагат? Ама ако те почнат да обявяват за престъпление всяко нарушение или неизпълнение на служебните задължения, дори ако е направено неволно или по независещи от нарушителя обстоятелства?
– Не, ако поведението е неволно. Тук въпросът е друг. Например всяко ли умишлено нарушение или неизпълнение на служебните задължения, довело до вредни последици в публичния сектор, ще се третира като престъпление? Или пък – да си представим, че има нарушение или неизпълнение на служебните задължения от длъжностно лице в частния сектор. Да речем, че такова поведение на управител на ООД или изпълнителен директор на АД е довело до неизпълнение на даден договор. При това произтичат и някакви вредни последици, които в ред случаи могат да са и значителни. В гражданското право е известно, че неизпълнението на договорите влече гражданско правни последици. То не може по принцип да се криминализира.

– Разбира се, че не може неизпълнението на някакъв договор, получило се дявол знае защо в безредиците из отечеството ни, да се третира като престъпление!
– А от начина, по който е формулирана разпоредбата на чл. 221, ал 1, ще излезе, че всяко неизпълнение на какъвто и да е граждански договор може да постави въпрос за носене на наказателна отговорност. Едва ли идеята на вносителите на проекта е такава, но това, което са предложили, води до такъв резултат.

– Преувеличено ли е опасението ни, че ако промените влязат в сила, огромен брой хора може да се окажат подложени на наказателно преследване? Нали, който не работи, той не греши?
– Опасението е, че разпоредби от типа на посочените крият риск от недоразумения и противоречия в практиката по прилагането им. А това би могло да доведе и до произвол при осъществяването на наказателната репресия.

– По закон и в представата на обикновения човек досега „длъжностните престъпления“ бяха дело на хора, работещи в държавно учреждение, предприятие или обществена организация. Малцината обвинени за длъжностно присвояване бяха големци, така да се каже, от някой орган на властта. За пръв път сега се регламентира „длъжностно престъпление в частния сектор“. Защо е необходимо това и какво следва от него?
– Категорично няма потребност от подобен текст в Наказателния кодекс. Наказателното право няма място при решаването на гражданско правни спорове.

– Четох вчера ваш коментар в правния портал „Iex“ и си подчертах едно изречение – че има „текст, който поставя под съмнение свободата на договаряне в частния сектор и въобще наличието на пазарна икономика“. Обяснете ни с думи прости или с примери, ако може – откъде е вашата тревога?
– Чл. 221 е замислен като огледален текст на чл. 282, само че относим към частния сектор. Самата идея за това е неоснователна. Тя поставя въобще под съмнение смисъла от наличието на свободен граждански оборот в условията на пазарно стопанство, респективно смисъла от това да има регламентирана гражданска отговорност за неизпълнение на гражданско правни задължения. Защото виждате, че вредните последици според проекта могат да настъпят за което и да е друго физическо или юридическо лице или консорциум. Не е ясен дори механизмът, по който настъпват тези вредни последици. Това е недопустимо и означава на практика да криминализираме целия граждански оборот.

– Корупцията стъпва с единия си крак в държавната власт, а с другия – в частната фирма, нали така? Авторите на проекта за промени в НК обявяват, че искат да приравнят стандартите за наказателното й преследване в държавния и частния сектор. Звучи добре?
– Напротив, такова приравняване е дълбоко погрешно. В частния, за разлика от публичния сектор, пазарното стопанство не предполага нормиране на отношенията по начина, по който те са нормирани при осъществяване на публични функции. Затова самата идея, която е заявена изрично в този смисъл, би довела до изключително неприемливи, особено от наказателно правна гледна точка, последици.

– В мотивите за проекта пише, че са взети предвид препоръките на европейските прокурори? Вие препоръките ли не приемате, или начина, по който са разчетени?
– Тези препоръки не са основание за подобни изменения. Колегите експерти са дали мнение по въпросите, свързани с наказателното законодателство и поставят акцент в борбата с корупцията и организираната престъпност. Никой от тях обаче не си е позволил да дава препоръки в противоречие, както с минималните, така и с максималните стандарти при формиране на наказателното законодателство, възприети в правото на ЕС, в международното право, а и в националното право на държавите членки на ЕС. Често се забравя, че наред с минимални задължителни стандарти за криминализиране на един или друг тип поведение, актовете, които са да речем източници на правото на ЕС, залагат и максимални стандарти. Те се предопределят от основните принципи на наказателното законодателство на ЕС и от приравнените със значимост на тях основни права на човека, дефинирани чрез Хартата на основните права на ЕС. С други думи, не е възможно всяка от държавите членки да счита, че като съобрази минималните задължителни стандарти, от там насетне би могла да дефинира каквото є хрумне.

– „Ако доволен клиент даде на служител в търговска фирма бутилка уиски, съгласно нововъведените стандарти, е осъществена корупция“, казвате вие. Надявам се, че леко сте преувеличили?
– С предлаганите изменения в чл. 225в се предвижда единствено разширяване на обхвата на наказателната репресия и ожесточаване на същата. Няма никакъв стандарт дори за маловажни случаи на престъпление. Да не говорим за стандарт подобно поведение да се преследва по гражданско правен или поне по административен ред – няма такъв. Следователно съобразно предлаганите стандарти трябва да приемем, че ако доволен клиент даде един обичаен подарък на служител в търговско дружество, в това число и бутилка скъпо уиски, е осъществена корупция в частния сектор.

– Под вашия коментар, че „проектът за промени ще доведе до криминализиране на целия граждански оборот“, един читател пише: „Връзките на маститите бизнесмени с властта и размяната на услуги между тях – това е истинската корупция. Тях не са ли ги криминализирали?“ Това как ще го коментирате?
– Посоченото от читателя поведение е престъпление и по сега действащото наказателно законодателство. То е с висока степен на обществена опасност и основателно е криминализирано.

– Но кажете ни, професор Панайотов, кой според вас е ефективният път за борба с корупцията?
– Ефективността на борбата срещу корупцията не следва да се обвързва преди всичко с непрекъснати изменения и допълнения на наказателното законодателство, пък били те и такива, които водят до неговото подобряване. Дори стриктното и еднакво прилагане на това законодателство, макар и да е важно, не е панацеята за решаването на този проблем. С други думи наказателната репресия сама по себе си не е достатъчна за да се води ефективна борба с корупцията. Основният инструмент за противодействие на корупцията са превантивните мерки и действия. А стратегическият – промяната в начина на мислене на мнозинството от гражданите. Промяна, необходимостта от която е намерила, струва ми се, сполучлив израз в заглавието на една от многото посветени на тази тема резолюции на Европейския парламент, а именно: „Преодоляване на различията между законодателството в областта на борбата срещу корупцията и действителността“!

 

Нашият гост

Пламен Панайотов е роден през 1958 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ (1983) и става там асистент (1985), доцент (1998), доктор (1998) и професор (2012) по наказателно право. Специализирал в Австрия и Германия.

Депутат в 39-о и 40-о Народно събрание (2001-2009).

Вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски.

В момента е ръководител на катедрата по наказателно правни науки в СУ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Nikakvo wisky pove4e… Vij vsekidnevni krajbi do 2 min. rabotni zaplati moje.. 2x 540 x 30 = 32400 leva na mesec e o,k .

  2. Такива са всички плодове на герберасткото управление – ОТРОВНИ . Отровен е и законът за обществените поръчки !

  3. преди да „прееееееборим“ шъ требе дъ (преодолеем) простотиятъ нъ селянете

  4. С тези изменения вековни принципи на гражданското право,градени с векове още от римско време и даже и преди преди това, отиват по дяволите,заради неуки и доморасли юристчета завършили всевъзможните юридически вузове,които се навъдиха в страната.Ниското ниво на обучение там,вече дава отровните си плодове.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.