Пандемията от COVID-19 повлия добре на състоянието на екосистемата

От следващата година започва декадата на моретата и океаните, обявена от ООН. Какво е състоянието на екосистемата в Черно море, множат ли се или намаляват рибните запаси, какво не знаем за нашия воден басейн и защо морска България разчита за отговорни проучвания на 40-годишен изследователски кораб, разяснява директорът на Института по океанология проф. Снежана Мончева.

- Институтът по океанология прави мониторинг на морската вода по редица показатели. Какво сочат актуалните данни - подобрява ли се чистотата на Черно море, проф. Мончева?
- Има добра новина. Наблюдаваме признаци за възстановяване на екосистемата на Черно море. Всички виждаме, че през последните години водата е по-прозрачна, цъфтежите на фитопланктон значително намаляха спрямо 80-те години на миналия век. Концентрацията на биогенни елементи, еутрофикацията също е намаляла. 80% от замърсяването в Черно море се дължи на река Дунав. Прилагането на нитратната директива на ЕК и директивата за морска стратегия задължиха държавите членки на ЕС да спазват регулации и това доведе до намаляване на концентрацията на вредни вещества в Дунав, а оттам и в Черно море. Друг фактор за подобряване на екосистемата и по-специално по българското крайбрежие е значителното подобряване в състоянието на пречиствателните станции. Част от тях бяха усъвършенствани със стъпала за пречистване на фосфати и нитрати. Но все още има проблем, защото има няколко селища без пречиствателни станции. За съжаление обаче, се появяват и нови заплахи за състоянието на световния океан и за Черно море. Достатъчно е да споменем замърсяването с пластмаси, подводен шум, въздействието на климатичните промени.

- Кои са най-замърсените участъци от нашето крайбрежие?
- Горещите точки са Варненският и Бургаският залив. Те никога не достигат добро екологично състояние.

- Регулярно изследвате и рибните запаси в нашата акватория. Има ли изчезнали и застрашени видове риба?
- От 20 вида риби, които са били обект на икономическа експлоатация през 60-те години, сега има само шест - трицона, хамсия, барбуня, меджид, акула и калкан. Запасът от другите видове е намалял значително. В рамките на експедициите ни по споразумение с ИАРА следим и за биоразнообразието. На дълбочина между 15 и 30 м наблюдаваме увеличаване на разнообразието на риба, но още далеч от нивата за икономическа експлоатация. Добра тенденция е, че паламудът се върна в наши води, след като през 80-те години бе изчезнал, но тя не е трайна. Има и видове, като скумрията, които липсват.

- Смятате ли, че трябва да се въведат квоти за улов на повече видове риба, както ЕК настояваше?
- Сега квоти има само за калкана и трицоната. Последните ни оценки от тази пролет сочат, че запасите от акула и барбуня са намалели и специалистите считат, че трябва да се въведат квоти и за тях.

- Откривате ли нови пришълци, намерили среда за живот в Черно море?
- Екзотичните видове могат да нанесат катастрофални последици на екосистемата. Черно море е един от най-точните примери за негативното им въздействие. Имам предвид двата вида ктенофори - Мнемиопсис лейди и Берое овата. Първата навлезе през 80-те години по нашето крайбрежие. Тя нямаше естествен враг и се превърна в конкурент за местните видове по отношение на храната на рибата. Застудяването през този период, значителното антропогенно натоварване на екосистемата с биогени и прекомерният улов също оказаха значително влияние за тоталния срив на рибните запаси през 1989 г. Седем години по-късно обаче се появи Берое овата, която се храни с Мнемиопсис лейди. Така се стигна през последните години до известно равновесие между хищник и жертва, макар че проблемът не е решен. Има и други нови видове - риби, скариди, но те са предимно единични екземпляри. С увеличаването на температурата средиземноморски мигранти все по-често навлизат в Черно море. Преди няколко години турските ни колеги алармираха за вид отровна медуза, заради която бяха затворени и редица техни плажове. За щастие, тя не се разпространи до българските брегове. Но Черно море се затопля съществено - за последните 50 г. с цели 2 градуса, и можем да очакваме поява на нови екзотични видове, включително вируси и бактерии, каквито примери вече има в другите европейски морета.

- Рапанът също е нашественик, макар и по-стар. Става ли той застрашен вид? Това лято масово рибари твърдяха, че екземплярите са все по-дребни и вече почти не са годни за промишлена експлоатация.
- Рапанът се е установил в нашето море през 40-те години на миналия век. Щетите от него са огромни, изчезнаха цели мидени полета. След разрушаването на рибния ни флот обаче той бе един от спасителните пояси за бизнеса. Заради свръхулова и въздействието на климатичните промени сега популацията му значително намалява. Затова тече дискусия дали натурализираните видове трябва да се третират като местни и дали трябва да подходим научно за възстановяването на запасите от рапан.

- Споменахте, че намаляват цъфтежите на планктон. След замърсяването на Варненското езеро с отпадни води от скъсан подводен тръбопровод тази пролет, в морето се появи голямо кафяво петно, за което имаше съмнения, че е фекално. Пред „Труд“ вие опровергахте това и посочихте, че става дума именно за бурен цъфтеж на планктон. Обичаен ли беше той, или бе резултат от замърсяването?
- Цъфтежите в Черно море са естествено явление. Обикновено се случват през пролетта и са свързани с пренос на биогенни елементи от Дунав и с хидродинамичните процеси в морската среда. След зимата в резултат на интензивното вертикално размесване на водните маси биогените от дъното се издигат в добре осветените повърхностни слоеве и създават подходящи условия за развитието на фитопланктона. Получава се висока биомаса, която наричаме цъфтеж на планктона. Той е аналог на зелените растения на сушата и е в основата на хранителната верига в морето. Затова зимно-пролетните цъфтежи са полезни в определен интензитет. Но, за съжаление, има и цъфтежи през летните месеци, които са резултат от човешката дейност - от индустрията, прекомерното наторяване в селското стопанство, нетретираните битово-отпадни води. Те са вредни за екосистемата. Преди 40 г. това явление бе масово, трудно беше да се види бистро морето. Оцветяването му зависи от пигментите на различните фитопланктонни видове. Тази пролет имаше едновременно два цъфтежа - в тюркоазен цвят, който се разпространи пред нашия бряг с водните маси от север, и този с локален характер, на който се дължеше кафявия цвят на водата. Той не е необичаен в гореща точка като Варненския залив, но водите от скъсаната тръба увеличиха продължителността му. Неочакваното бе, че след това водата се избистри и морето стана кристално. Принос за това има и пандемията от коронавирус - туристите бяха доста по-малко, пречиствателните станции не се претовариха и това повлия положително върху екосистемата.

- От миналата година институтът е партньор по проект за изследване на делфините в Черно море. Има ли вече резултати?
- Проектът CeNoBS е международен. В него участват 4 черноморски държави, Монако и АКОБАМС- организацията, която е посветена на китоподобните. Оценката на състоянието на делфините изисква адекватна методология, защото те са подвижни. Трябва да има наблюдение както от кораб, така и от въздуха. С участието на „Зелени Балкани“ през май беше организирана такава 3-седмична експедиция по цялото крайбрежие и шелфовите води на Черноморските държави, с изключение на Русия. Резултатите още не са готови. Предишни наши обследвания само от кораб и само по нашето крайбрежие показаха, че популацията и на трите вида морски бозейници не е в много добро състояние. Надявам се резултатите от последното мащабно изследване да са по-оптимистични, защото това лято делфини се появиха и край някои плажове у нас.

- Съществуват тези, че сероводородът в Черно море се увеличава и това може да доведе до масово измиране на морските обитатели, както и до киселинни дъждове. Основателни ли са тези опасения?
- Киселинните дъждове се причиняват от висока концентрация на въглероден двуокис в атмосферата. Насищането на въздуха с него в резултат на човешката дейност при дъждове води до понижаване на Ph на морската вода, т. е. до подкисляване. То е особено опасно за коралите, тъй като разрушава скелета им. Сероводородът няма нищо общо с това. Той съществува на дълбочина под 100-150 м и затова само в 17% от обема на Черно море се поддържа живот. Това не му пречи да е високо продуктивно, макар и по-бедно откъм биоразнообразие. В Черно море, например, има 160-180 видове риби, докато в Средиземно те са над 400. Ниската соленост и фактът, че водосборната площ на реките, които се вливат в нашето море е 5 пъти по-голяма от неговата площ, също имат дял за по-високата продуктивност на Черно море, но и за по-високата му уязвимост към външни въздействия от човека, включително и климатичните промени. Границата на сероводорода обаче е динамична. Затова е спекулация да се говори, че сероводородът се увеличава.

- По какви национални и международни проекти работи Институтът по океанология?
- Прегърнали сме проектният принцип като основен механизъм за обезпечаване на научната дейност. През последните години работим по 50-55 проекта, финансирани от различни източници. В национален план това са Фондът за научни изследвания, МОСВ, ИАРА, които финансират мониторинга по европейските директиви за околна среда за оценка на екологичното състояние на морската среда и оценката на рибните запасите - дейности, свързани с ангажиментите на България като страна, членка на Общността. ИО участва в една от 11-те национални програми за приоритетни научни изследвания „Oпазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, финансирани от МОН. ИО е базова организация в пътната карта за морски научни изследвания МАСРИ, също финансирана от МОН. Тя обединява усилията на още 7 институции, които се занимават с морски изследвания в България. По този инфраструктурен проект за 2 г. успяхме да осъвременим част от оборудването за научни изследвания. По-голямата част от средствата са по проекти на ЕК, напоследък и програмата Интеррег за Средиземно и Черно море, Програмата за сътрудничество и др. Работили сме и по проекти на НАТО. Но все още нивото на финансиране е абсолютно недостатъчно за изпълняване на задачите, свързани с фундаменталните научни изследвания. Недостатъчно е и взаимодействието с бизнеса. Дейността ни има широк спектър - от морски замърсители, особено морските отпадъци, включително микропластмаси, картиране на дъното, биоразнообразие. ИО поддържа и националната океанографска база данни. В момента работим по регионален проект за Черно море за създаване на платформа от всички крайни ползватели - наука, политици, бизнес, неправителствени организации, за идентифициране на национални приоритети и План за действие във всички черноморски държави във връзка с новата Стратегическа програма за научни изследвания и иновации за син растеж в Черно море. Наричаме го синята част на зелената сделка. Това са нови предизвикателства, които стоят пред науката и цялото общество.

- Има ли неизследвани зони в Черно море?
- Достатъчно е да започна с това, че само 7% от дъното на Черно море е изследвано с необходимата резолюция. В глобален мащаб това важи за 10% от дъното на световния океан. Оказва се, че нямаме достатъчно научно познание. Твърде малко знаем за въздействието на шума, на пластмасите върху морските обитатели, за потенциала на Черно море за биоикономиката, алтернативните енергийни източници и т. н. Затова е радостно, че от 2021 г. ООН обяви декада на моретата и океаните, една от 5-те идентифицирани мисии за приоритетни изследвания на Европа е „Здрави океани, морета, крайбрежни води и вътрешни водоеми“. Това е разбираемо, защото световният океан заема 71% от планетата, осигурява 52% от кислорода и 20% от протеините на човечеството. Но над 30% от крайбрежните акватории са подложени на деградация и ако сами не си помогнем, нямаме печеливш ход. Морската среда е капитал, но за да бъде добре управлявана, необходимостта от адекватно научно познание е императив. Ще си позволя да направя аналогия със ситуацията, в която се намира човечеството във връзка с Covid-19 пандемията.

- За изследвания на терен ползвате единствения научно-изследователски кораб „Академик“. Ще се сбъдне ли проектът за купуване на нов?
- Това е най-голямата ни болка. В началото на годината направихме обосновка защо ни е нужен нов кораб. Изпълняваме ангажименти с национална значимост с 40-годишния „Академик“. От икономическа гледна точка това е неизгодно, защото поддръжката му е по-скъпа. Корабът не е само средство за събиране на данни. Новите методи, които разработваме или прилагаме за получаване на данни, изискват валидиране, а това става единствено с експедиции. България като морска държава трябва да има научно-изследователски кораб, но за съжаление морето остава извън фокуса на политическите приоритети, независимо, че една от подкрепените пътни карти за България е именно за такива изследвания. Нужни са ни 40 млн. лв. за кораб със съвременно научно оборудване. Надяваме се на новата Агенция за научни изследвания и иновации.

- А достатъчно кадри имате ли?
- ИО не прави изключение от състоянието на науката в цялата страна. Факт е, че само четирима от общо 30 учени в института са на възраст под 35 г. Полагаме много усилия, но само в известна степен успяваме с привличането на нови кадри - по един-двама докторанти в последните години.

Нашият гост
Проф. Снежана Мончева работи в Института по океанология при БАН от 1989 г., а от 4 г. е негов директор. Завършила е “Биология” в СУ “Св. Климент Охридски” и е експерт по морска екология и хидробиология. Изследванията ѝ са насочени към морския фитопланктон. Автор е на редица научни публикации, има специализации в Турция, Англия, Франция, Германия, САЩ и Израел.