Четиридесет и седмото Народно събрание безславно приключи. Днес БСП ще върне нереализирания мандат на президента за създаване на ново правителство в рамките на този парламент. Каква е равносметката от работата на депутатите, как се вижда това от трибуната на председателството? Разговаряме с госпожа Росица Кирова, зам.-председател на 46-то и на 47-ото НС.

- Как си обяснявате разтакаването с третия мандат от страна на БСП, госпожо Кирова?
- Властта е опиат. Програмата u не мина. Това бe списък със заглавия на закони в различни сфери. Защо НС да гласува законодателна програма на неосъществената коалиция? Това е опит за прехвърляне на отговорността за едно неуспяло управление върху парламента. И опит за блестящ ПР ход, който бързо угасна. Връщането на мандата е напълно логична развръзка. Сега датата на изборите зависи от указа на президента. Българските граждани трябва да кажат кой искат да ги управлява. Трябва да знаят, че от тях зависи как живеят. В Народното събрание трябва да има повече хора с управленски опит, които са носили отговорност за решенията си.

- Кирил Петков твърдеше, че ще търси подкрепата на поне 8 депутати от ИТН. Познавате вашите бивши съпартийци, останали в групата, имаше ли сред тях такива, които можеше да се поддадат?
- Политиката не е аритметика. Кирил Петков греши изначално в подхода си към парламентаризма и конституцията. Да, познавам повечето от тях. Отдавна отсъстват лицата, които бяха сред основателите на партията.

- Впрочем как ще коментирате напускането на шестимата депутати от ИТН? Съгласни ли сте с техните мотиви?
- Когато очакванията са по-големи от това, което се случва, разочарованието води до подобни реакции. Не бих се наела да давам оценка. Аз преживях своето разочарование и получих първия си урок в политиката именно в този политически проект. (Урокът: Заявените намерения на политическите архитекти и делата им често кардинално се разминават в политиката.) Аз може би разполагах с повече информация от тях към момента на раздялата ни. Животът ми даде шанс да преценя нещата, да погледна от друг ъгъл и да остойностя водещите в този проект от различна гледна точка. Това, което привличаше симпатизанти и членове в „Има такъв народ“ беше желанието за мажоритарен избор, за силни личности, които да имат собствено мнение и които с чест да защитават интересите на регионите, от които са избрани. Убедена съм, че много от напусналите колеги са преживели своето разочарование. Не ги съдя. И не уважавам всички от тях еднакво. Някои не се ползват със симпатиите и разбирането ми. И забележете, това не е от днес, а откакто съм се запознала с тях като част от ИТН. Когато всички те хвърляха камъни по мен, защото приех поканата на Борисов да водя листата на ГЕРБ-СДС във Видин, аз мълчах. Аз няма да хвърля камък. И отново ще замълча. Зная, че това са болезнени и скъпи уроци.

- ИТН счупи трети пореден парламент и сервира трети служебен кабинет на президента. Това ли е ролята на тази партия? Защо я напусна Виктория Василева, която бе моторът при създаването ѝ?
- Щe започна отзад-напред. Виктория Василева напусна парламента с мотиви, които тя много ясно посочи в Народното събрание. Познавам Вики от Слави Трифонов, от времето на Референдума. Тя и още няколко души създадоха този проект де факто. Създаваха структури, събираха хора. Не онези, привнесените за листите, а гръбнакът, хората които вярваха и искаха да бъдат изпълнени целите, формулирани с референдума. Да се почувстваш използван от това, че предварително заявеното няма нищо общо с действителността, е силно разочароващо. Може би по този начин тя е преценила, че ще остане вярна на избирателите и на себе си. Дали тази партия има роля да сервира служебни кабинети на президента? Силно пресилено е. Емоционалните решения в политиката водят до тупик. Това трябва да е занимание за хора, които умеят да управляват живота си, да мислят в дългосрочен план. Хора, които предвиждат няколко хода напред, както своите собствени, така и на опонентите си и които могат да мислят глобално. В това отношение, мисля, че господин Трифонов отдавна катастрофира. Той се капсулира в свой собствен свят и се боя, че е загубил връзка с обкръжаващата го действителност. Дори и днес той не контактува с народните представители от ИНТ. Повечето му избиратели са го виждали само от екрана. Той заповядва, кара се, не изслушва, налага волята си. Библията ни е дала един Бог. Политиката не е шоу, въпреки че може би има такива елементи. Извън целофана, трябва да има същина. Същото се отнася и за „Продължаваме промяната“. Преди години, в разговори със Слави, за това, че има нужда от нова политическа формация в България, той се чудеше как ще задържи при себе си онези депутати, които ще вкара в събранието. Забележете „ще ги вкара“. Сега осъзнавам, че тогава сме мислили за съвсем различни неща. Той - за това как ще успее да контролира хората в проекта. Аз за това кои ще бъдат идеите, които ще обединят тези хора и ще ги накарат на базата на собствени, вътрешни убеждения да гласуват заедно в единомислие, да се чувстват отбор. В полето на политиката смятам, че Слави Трифонов употреби много хора, съзнателно или неволно. Възможно е и той да беше употребен - тук обаче не смятам, че има елемент на несъзнателност. Слави е умен човек, откъснал се от света и без връзка с обикновения човек. За това си има причини.

- Припомнете на нашите читатели как бяхте изключена от ИТН заради снимка с Бойко Борисов?
- При поканата да придружа господин Борисов при посещението във Видин ясно си давах сметка, че Слави няма да е във възторг. Арбитражно-контролната комисия на ИТН решиха, че това е недопустимо и не отговаря на техните принципи. Все още не беше ясно какви са им принципите. Гражданската кауза, заради която изобщо влязох в политиката, се оказа без значение, когато партията има съвсем друго предназначение. Това доведе до решението им да бъда изключена от проекта. Аз днес само мога да благодаря за това. Защото сигурно още преди 45-тия парламент, ние все пак щяхме да се разделим. Характер. Гръбнак. Лудост. Изберете си. Слави не веднъж ми е казвал, че се чуди защо така разпалено се хвърлям в огъня, защо вярвам, че това не е напразна енергия, защо съм такава. Когато сме разговаряли, той се възмущаваше, че го прекъсвах, което в неговия кръг е недопустимо. Позволявах си да мисля различно. Всичко е било въпрос на време. Кратко време. Осъзнавах каква ще е реакцията на Слави Трифонов, както и на Тошко Йорданов, но никога не съм смятала да се съобразя с това. Приоритет никога не ми е било да бъда народен представител. Моят приоритет беше и все още е, да завършим инфраструктурата в Северозапада, за да развием този прекрасен регион на страната. През последните години той изостава в сравнение с другите. Когато стоиш на едно място, а другите се развиват, ти изоставаш.

- Прави впечатление, че парламентът загуби повечето време в реплики и дуплики, в прегласувания, в лични обяснения, в ратификации и т. н. Видяли ли сте някой от прословутите 22 закона за Плана за възстановяване и развитие, заради които парламентът трябвало да продължи работата си поне до Нова година?
- Репликите и дупликите са част от нормалната парламентарна процедура. Понякога губим време, понякога така изразяваме мнението си по конкретни въпроси. Правилникът дава възможност за това. Да, често се злоупотребява, но това е въпрос на разбирания, техника и до някъде на морал. Прословутите 22 закона не бяха внесени през тези 7 месеца. Не видях качествено законодателство, което да е обсъдено, така че да може, когато се внесе за първо четене в комисия, то да представлява верния път. Когато е объркана основата, няма как между първо и второ четене да поправим философията. А такива обърквания често има. Не зная коя кантора е съветвала колегите от „Продължаваме промяната” по отношение на законодателните промени. Нито един закон не беше представен, така че да не предизвика бурен обществен скандал. Ще ви дам пример със закона за КОНППИ. Той е изначално сгрешен, остава единствено доброто пожелание, че трябва да има промяна. Всичко останало е тотално объркано, с много празноти, с възможност за злоупотреби с подобен род законодателство. Когато духът на закона е сгрешен няма как да го санираш между четенията.

- Ще остане ли КЕВР без председател ако парламентът бъде разпуснат в понеделник? Не е ли по-лесно да бъде върнат веднага предишния легитимно избран председател Иван Иванов?
- За процедурата за КЕВР съм говорила много преди 6 месеца - когато управляващите предлагаха нов председател и обсъждаха правилата. Повече от 30 пъти от трибуната на Народното събрание зададох въпроса - по кои правила се избира председател и по кой вариант на Закона за енергетиката, защото тогава бяхме в процес на приемане на промени. Не получих отговор. Това за мен беше урок, че когато има управляващо мнозинство, което не иска да чуе, е безсмислено да се хаби енергия, за да им се покаже правилното решение. Защото те не го желаят. Днес процедурата е ясна. Мандатът на господин Иван Иванов се счита за неприключил, удължен. Ако той подаде оставка, тогава същата трябва да бъде гласувана от Народното събрание. Докато не се избере нов председател, господин Иванов е председател. Необходими са 15 дни за извършване на таза процедура. Няма ги. Този парламент приключи своя живот.

- Почти всеки ден се искаше процедура по начина на водене. Кой според вас бе по-добър председател - Никола Минчев или Мирослав Иванов?
- Няма да давам персонални оценки на колегите Минчев и Иванов. В тяхната работа обаче се забелязва ясно разграничаване между отношението към опозицията и управляващото мнозинство. Не бе проявявана толерантност към опозицията, но бе проявявано безкрайно търпение към управляващите. В тази връзка ще дам пример с безкрайното толериране на народен представител като Настимир Ананиев. Може би той се явява говорител на „Продължаваме промяната“ в това Народно събрание. Съжалявам двамата колеги за това. Може би те мислят, че нямат избор и затова така постъпваха. Те не упражняваха своите правомощия, така че да обяснят на господин Ананиев абсурда на всички политически сценки, интерпретации, инсинуации и внушения, които той си позволява. Това е начин и стил, с който може да се въргаляш пред стълбите на Народното събрание, но не подхожда за пленарна зала.

- Предложихте на управляващите да оттеглят проекта за нов закон за противодействие на корупцията. Кажете вашите мотиви!
- Смятам, че изначално грешни закони, които дават възможност за злоупотреба, в които има норми, които са на ръба на законността е практика, която трябва да бъде прекъсната. Когато 90 процента от предложеното е погрешно, някак а да бъде допълнено и редактирано между първо и второ четене. Едно прибързано законодателство, за да отговаря на конкретния човек, води до ситуации като тази с избора на председател на КЕВР. Предложих оттегляне с ясното съзнание, че ако бъде потърсен разговор, ако пожелаят конструктивен диалог, колегите ще срещнат разбиране. Нашата парламентарна група има желание да се направят необходимите реформи, но не желаем да станем съучастници в едно законодателство, което може да се употребява по начина, по който г-н Бойко Рашков арестува лидера на най-голямата опозиционна политическа партия.

- Защо Бойко Рашков се превърна в „условие, без което не може“?
- Защото обществото ни е болно, защото политическата система е болна. Станахме свидетели как се прави законодателство ntuitu personae, за някой човек. Имам огромни притеснения, че българското общество не си дава сметка колко погрешно бе поставено всичко, когато започна управлението на държавата от тази четворна коалиция и още преди това, защото това е дълъг процес, започнал преди повече от година. Не може в една политическа програма да заложиш името на човек, който да стане шеф на КОНППИ. За мен това е израз на политическа немощ. Аз направих предложение в пленарна зала кандидатите за шеф на КОНППИ да се попълват декларация, че не са свързани с репресивния апарат на тоталитарния режим. Повярвайте ми, огромно беше учудването ми, когато „Демократична България“ гласуваха против това предложение. Това означава или че те знаят, че техният кандидат Бойко Рашков е бил свързан с репресивния апарат преди 1989 г. или че одобряват практиките, използвани преди 1989 г.

- Какво стана с вашата кауза - тунела под Петрохан и пътя Ботевград-Видин?
- Продължавам да настоявам, да питам, да следя какво се случва. За голямо съжаление, за година и половина в агенция „Пътна инфраструктура“ не направиха нито крачка напред, която да е осезаема. Няма движение по дори по процедури, които не костват пари. Има само продължение на участъци, започнати при управлението на Борисов. Аз си обяснявам, с това, че или има невероятен хаос в АПИ, или липса на експертиза, или на политическа воля. Това е нещо, по което ще продължа да работя. И може би ще присъствам в политиката докато видя тези проекти реализирани.

Нашият гост
Росица Кирова е родена на 1 януари 1970 година във Видин, където завършва гимназия с преподаване на чужди езици. Представя Видин на втората международна асамблея “Знаме на мира”. Има магистърска степен по филология. Специализант на Технически университет по “Маркетинг и бизнес”. Трудовият є стаж преминава изцяло в частния сектор. И до днес е председател на Съвета на директорите на “Дунавски драгажен флот Видин” АД. Влиза в политиката, за да съдейства за реализацията на важни инфраструктурни проекти за Северозападна България. Била е четири мандата общински съветник на Видин и кандидат за кмет на града. През 2020 г. е сред основателите на партията “Има такъв народ”. Няколко месеца по-късно, след като се среща с премиера Бойко Борисов, членството є бива прекратено. Поканена е от лидера на ГЕРБ да бъде водач на листата на коалиция “ГЕРБ-СДС” във Видин. Избирана е три пъти поред за народен представител. Заместник-председател е на 46-ото и 47-ото Народно събрание.