Исторически шанс за майчинство на македонската църква. Ще го изтървем ли?

В последното си издание от 18 ноември т.г. предаването „Вяра и общество“ на БНТ огласи новината, че за  първи път Македонската православна църква признава за църква майка досега  приеманата  като нейна сестринска Българска православна църква. Готовността за тази събитийна стъпка е документирана в писмо на Македонската архиепископия до Св. Синод на БПЦ. То бе окачествено като безпрецедентен „исторически документ“, като „важен исторически шанс, който не трябва да бъде проигран“.

Редкият „исторически шанс“ обаче не изпълва припознатата църква-майка с безоблачно въодушевление. Понеже над “благата” вест тегнат и изрични условия, упоменати в писмото: “Македонската православна църква-Охридска архиепископия, ще припознае и признае Българската православна църква-Българска патриаршия, като Майка Църква, която първа приема и признава нейната автокефалност. Същата информира за нея и обръща внимание на проблема й пред Вселенската патриаршия и другите поместни Църкви, пред тях я представлява и се застъпва за нея.

С подписването на този документ от главите на двете Църкви, се възстановява евхаристийното единство между всички техни епископи, което ще бъде основа за безпроблемното възстановяване на евхаристийното единство и с епископите на останалите поместни православни Църкви.

За признаването и възстановяването на евхаристийното единство, Българският патриарх известява Вселенския патриарх, както и главите на другите поместни църкви“.

За око, непросветено в епистоларната специфика на междуцърковната кореспонденция, звучат повече императивно, отколкото пожелателно. Пък била и тази пожелателност настойчива…

И ако действително българският патриарх Неофит реши да заеме „мястото си на духовен баща на двата народа – българския и македонския“, за което бива горещо призоваван, би следвало да поеме на плещите си онези тегоби, които му стоварват историческите тежнения. Негово Светейшество ще бъде поставен пред сложни дипломатически изпитания, за които ще му се наложи да демонстрира виртуозни умения.

В случай, че Българската православна църква „дръзне“ да признае едностранно и своеволно македонската за автокефална, това надали ще бъде подминато с благосклонно смирение от останалите поместни православни църкви. Обратното – би предизвикало смут и брожения. Първата, която бурно би възроптала, е Сръбската православна църква. Знайно е, че тя заявява категорични претенции за майчинството над македонската. И ето ви го българският патриарх поставен пред Соломоновския избор да посочи същинското кръвно родство, или рожбата да бъде посечена. Понеже тъкмо такава участ се очаква да споходи македонската църква, ако българската я признае за автокефална – сръбската да я стигматизира. Твърде верятна е и солидарната с нея позиция на руската, гръцката и други някои поместни църкви, които едва ли ще си усложняват отношенията с посестримите заради нечии двустранни спорове за родство…

Следователно, за да се осъществи този силно възжелан от македонската и българската страна духовен акт – защитата на бившия диоцез, са наложителни търпение, мъдрост и такт, каквито БПЦ до голяма степен прояви под ръководството на патриарх Максим при всичките неволи, на които я подложи продължителният църковен разкол.

Колкото до македонската позиция, тя действително е смела и достойна. И което не е за подценяване, изложена е в особено подходящ момент . Като „изключително благоприятен“ го определи бившият директор на Дирекцията по вероизповеданията Любомир Младенов. „Това писмо на Македонската църква подкрепя в духовен план Договора за добросъседство, който вече подписаха двете правителства. Непростимо е да пропуснем този исторически шанс. Патриарх Неофит би следвало да види в тези събития продължение на своята последователна работа и чрез личните си убеждения да доведе нещата до добър край“.

Същата теза пламенно отстоява от македонска страна и председателят на фондация „Българска памет“ д-р Младен Врабевски, участвал в авторството на писмото и негов приносител: „Важното е сега да паднат духовните граници и да си сътрудничим. Втори такъв шанс няма да има. Апелирам към Българския патриарх да заеме мястото си на духовен баща и да помисли, че от другата страна живеят наши духовни братя. Редно е да подкрепи хората в Македония“, призовава активистът, като споменава за срещи, проведени между македонски и български клирици, но българският Синод все още не смеел да предприеме първата крачка…

Стъпките на Св. Синод биха били твърде показателни не само за родолюбивите устои на Българската православна църква, но и затова доколко тя е в състояние да бъде адекватна и в най-добрия смисъл на думата, маневрена (дано това слово не смущава тънкообидния й слух) съобразно благоприятните геополитически веяния на момента. Та нима териториите на вечността и историчността, които тя величествено обитава, не са изтъкани от редуващи се съвремия? Такова изпитателно съвремие очаква от нея да бъде вписано в църковната история на едно духовно единение.

В очакване на Соломоновско решение

Когато във времена на човешко изтребление през Втората световна война Българската православна църква се явява първа застъпница за спасението на българските евреи, тя не е имала съмнения в правилността на действията си, нито страхове от последствията. Прави своя знаменателен исторически избор.

Днес БПЦ е изправена пред далеч по-малко жертвоготовно изпитание – да признае ли Македонската църква за родна дъщеря или “дипломатично” да си затрае. Обществото очаква Соломоновското й решение.