Словакия - ще се пробуди ли тигърът от Татрите?

Икономиката на страната притежава потенциал за ускоряване на растежа и по-нататъшно догонване на средните доходи в ЕС

Словашката република е интересна от гледна точка на динамичното си икономическо развитие. По тази причина ще разгледам какво е текущото й състояние и кои са факторите, които го определят.

Население

1819.inddНаселението на Словашката република е приблизително 5,4 млн. души, като тенденцията от последните години е то да нараства. Това се дължи на все още положителния естествен прираст (0,3 промила) и най-вече на нетната миграция към страната (0,6 промила). Подобно на ЕС като цяло и тук се наблюдава тенденцията относителният дял на населението над 65-годишна възраст да се увеличава. Докато през 2005 г. то е било 11,7%, през 2016 г. вече е 14,4% от общия брой жители.

Доходи

Номиналният доход на човек от населението е 14 500 евро през 2015 г. (за сравнение в България е 6300 евро). Покупателната способност на средния доход е 77,2% от тази в ЕС като цяло, като страната изпреварва Португалия. По този показател в групата на бившите социалистически страни тя е единствено след Чешката република, която обаче започна развитието си след промените от значително по-висока база.

Като член на Вишеградската четворка Словакия се нарежда на второ място след Чехия според реалния доход на човек от населението, изпреварвайки Полша и Унгария. През 1992 г., преди създаването на двете отделни държави, реалният доход в Словакия представлява едва 65% от този в Чехия, докато през 2015 г. този процент вече е 91,9%. През посочения период единствено Полша успява да реализира по-бърз растеж, което позволява на Словакия да изпревари Унгария.

През периода 1992-2015 г. средният темп на реален растеж на словашката икономика е 3,9% годишно. За сравнение средно за ЕС този темп е 1,5%, а за България 3,3%. През 2007 г. е реализиран рекорден растеж от 10,8%, който е най-високият в рамките на ЕС през тази година. Световната финансова криза се отразява негативно, като през 2009 г. икономиката се свива с 5,4%. Спадът обаче бързо е компенсиран още през 2010 г., когато растежът е 5% и след това се запазва положителен. Това развитие позволява на страната да продължи да скъсява изоставането си спрямо ЕС и еврозоната.

През 2016 г. икономиката на страната се развива с умерен темп от 3.3%, който все пак е по-висок от средния за ЕС. Реалният растеж обаче се забавя спрямо предходната година, като основният фактор за това е спадът на инвестиционната активност със 7,3% в реално изражение. Той се дължи до голяма степен на понижаването на инвестициите, финансирани чрез средства от фондовете на ЕС, поради все още ранната фаза на текущия програмен период. Това обаче допринася за спад на вноса, докато стабилното представяне на износа води до съществен положителен принос на външния сектор към общия растеж.

Бизнес среда

1819.inddСтраната е разположена в Централна Европа, граничи с Австрия, Чешката република, Полша, Унгария и Украйна. Столицата Братислава е едва на 66 км от Виена. Населението е относително добре образовано, основно използваните чужди езици са немски и английски. Държавата е член на ЕС, еврозоната, НАТО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Средата за бизнес в Словакия е благоприятна. Тя се нарежда на 33-то място в класацията на Световната банка за условията за бизнес през 2017 г., като отстъпва 3 места спрямо предходната година. Предимствата са свързани с регистрацията на собствеността, липсата на пречки пред трансграничната търговия като член на ЕС, относително бързите процедури при несъстоятелност и лесния достъп до кредитиране. От друга страна, процедурите, свързани с получаването на разрешителни за строеж, прилагането на договорите, защитата на миноритарните акционери и стартирането на бизнес биха могли да бъдат значително улеснени.

Данъчната политика е насочена към поддържането на умерени данъчни ставки. Според данни на ОИСР през 2015 г. в Словакия данъчната тежест е около 41,3% от средния доход при 42,8% в Чешката република, 49% в Унгария и 34,7% в Полша. Поради кризата в публичните финанси бяха увеличени данъчните ставки. Например единната ставка по личните доходи от 19% беше заменена от скала с две различни ставки - съответно 19% и 25% за доходи над 35 хил. евро на година. Бяха повишени също ДДС и корпоративният данък. Като цяло Словакия не разчита на ниско данъчно облагане за привличането на инвестиции.

Пазар на труда

Средната брутна работна заплата в страната е около 890 евро на месец. Данните за структурата на доходите показва, че относителният дял на компенсацията на наетите е 38,4% от БВП, докато средно за ЕС този показател е 47,4%. Тоест, подобно на България страната разчита на предимства по отношение на по-ниската цена на труда. От друга страна, коефициентът на безработица в края на 2016 г. достига 8,8% при 9,6% средно за ЕС. Спрямо останалите страни от Вишеградската четворка обаче тази стойност е висока - в Чехия тя е 3,5%, в Унгария 4,5%, а в Полша 5,9%.

Структура на икономиката

Като във всяка съвременна развита икономика основният дял от добавената стойност се създава от услугите, следвани от индустрията и селското стопанство. В Словакия индустрията е много добре развита, отвореността на икономиката допринася за възходящата динамика на експортноориентираните отрасли. През 2015 г. съотношението между външния сектор (износ и внос на стоки и услуги) спрямо брутния вътрешен продукт е 184,6%, като износът превишава вноса с 1,9 млрд. евро (2,4% от БВП). Останалите компоненти на дохода (потреблението и инвестициите) представляват съответно 74,4% и 23% от БВП.

Словакия се нарежда на първо място в света според броя произведени автомобили на човек от населението. Според предварителните данни през 2016 г. в Словакия са произведени 1 143 653 автомобила. В страната има заводи на “Фолксваген”, “Пежо-Ситроен” и “Киа”, очаква се през 2018 г. да започнат да се сглобяват автомобили и от “Ягуар-Лендроувър”. От големите електроинженерни компании в страната заводи имат “Самсунг” и “Фокскон”.

Развитието на икономиката обаче не е равномерно. Страната е разделена административно на 8 региона, като западните, които са близо до столицата Братислава, са значително по-развити от останалите. Състоянието на инфраструктурата, по-лошото образование и недостатъчната мобилност на работната сила задържат развитието на централните и източните региони, значителна част от населението там не работи.

Публични финанси

Правителствата на Словакия поддържат трайно политика на бюджетни дефицити. По време на световната финансова криза обаче намаляването на икономическата активност свива приходите, а заедно с това чрез държавните разходи се прави опит за ограничаване на спада на инвестициите. Резултатът е силно нарастване на дефицитите съответно до 7,8% и 7,5% от БВП през 2009 и 2010 г.; ограничени са под 3% от БВП едва през 2013 г. В резултат на това обаче държавният дълг рязко се повишава. Само за пет години той почти се удвоява в относително изражение - от 28,5% от БВП през 2008 г. до 54,7% от БВП през 2013 г., което поставя под съмнение устойчивостта на публичните финанси. Свидетелство за това е и задействаната процедура от страна на ЕС за свръхдефицит. Тя е прекратена едва през 2014 г. след обстоен преглед.

Във връзка с това представителите на Международния валутен фонд препоръчват продължаване на фискалната консолидация чрез повишаване на ефективността на държавните разходи, на събираемостта на данъците и най-вече ДДС, разширяване на данъчната основа при облагането на собствеността и увеличаване на някои данъчни ставки. Целта на тези мерки е нарастването на данъчните приходи с около 2 процентни пункта спрямо БВП, с които да се финансират допълнителни инвестиции в по-бедните региони. В по-дългосрочен период застаряването на населението налага продължаването на пенсионната реформа, започнала през 2012 г., с която да се ограничи растежът на разходите за пенсии отвъд неустойчиви равнища.

Като цяло след световната финансова криза темпът на развитие в Словакия е значително по-бавен, отколкото преди нея. Въпреки това икономиката на страната притежава потенциал за ускоряване на растежа и по-нататъшно догонване на средните доходи в ЕС. За целта обаче са необходими засилване на фискалната дисциплина, по-ефективно насочване на публичните инвестиции и по-фокусирана регионална политика.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари