Стефан Милев: Издирва се съдия, който не идва на работа, а взема заплата

Стефан Милев, и.д. шеф на Софийския районен съд, пред „Труд“

– Г-н Милев, защо ви трябваше да се захващате с ръководството на най-големия и най-натоварения съд в България, който ври от проблеми и скандали? Не ви ли стигаше да сте редови съдия?

– Станах председател на Софийски районен съд (СРС) не в резултат на някаква моя болна амбиция. Членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) говориха с мен – като съдия в по-горестояща съдебна инстанция (Софийски градски съд – б.а.) да бъда предложен да поема временно административното ръководство на районния съд с оглед проблемите в него – като например неравномерното натоварване на съдиите. За мен това беше един вид понижение, но и професионално предизвикателство, което приех. Имах идеи как някои лоши, според мен, практики в СРС да бъдат преодолени и те явно бяха споделени от мнозинството в съдийската колегия на ВСС, което гласува за мен. Поех функциите с уговорката, че няма да се кандидатирам за постоянен председател на СРС. Задачата ми е за 3-4 месеца – до избора на титулярен председател – да създам в СРС такава организация, че да не бъдат едни колеги натоварени за сметка на други. Не е редно някои да не работят, да получават заплати на гърба на останалите и да не се боят от дисциплинарни наказания. Водя разговори с колегите сега и смятам, че ще успея да премахна несправедливото натоварване, разделението и напрежението между тях.

– Това, че има разделение между 190-те съдии в СРС, се видя неотдавна, когато част от тях, водени от бившия им шеф Методи Лалов, протестираха пред ВСС, а другите ги обвиниха в политиканстване. Но повечето хора не разбраха – защо се карат, за какво се борят и има ли нещо общо тази борба с протакането на делата им?

– Аз не знам колко съдии сте преброили на т.нар. протест, но ще ви кажа, че броят на гражданите, които имат право да недоволстват от работата на СРС, е стряскащо по-голям. Който и да е съдийски протест ще се окаже малоброен в сравнение с техния, ако дойдат пред съда да предявят претенциите си. Кой за какво се бори от протестиращите съдии и съдебни служители, аз не бих могъл да кажа, не обвинявам никого, че е излязъл да скандира в името на едно или друго свое право. Важното е съдиите да не бъдат употребявани от фактори извън съдебната система. А в обществото вече се прокрадва това усещане – че политически сили, НПО-та и популярни личности инспирират напрежение в нея.

– Твърди се, че тече битка за овладяване на най-големия съд от олигархичното статукво и вие сте наложен на шефския пост от главния прокурор, за да се биете на една от страните. Бивш журналист сте, помогнете на непосветените да се ориентират в тази стилистика.

– Изглежда проблемът на някои хора е, че съм бивш прокурор. Ако това се приема за срамен етикет от някои, аз дължа извинение на колегите от прокуратурата, че съм послужил за повод да бъде казано. И моля тези, които твърдят, че съм наложен за временен председател от главния прокурор Цацаров, да обяснят по силата на кои юридически механизми и фактически отношения е станало това. Да обяснят и защо според тях районният съд е най-апетитното място, която някаква хипотетична олигархична организация желае да овладява. Аз не мога да си обясня защо изслушването на кандидатите за една временна длъжност в СРС се превърна в цирк и предизвика по-дълги и по-разгорещени дебати от тези, които чухме когато ВСС избираше председател на Върховния касационен съд. Но твърдя, че няма юридически механизъм и фактически начин, по който главният прокурор да задължи членовете на съдийската колегия на ВСС да гласуват за определен кандидат. Нали точно затова ВСС бе разделен на две колегии? Тези, които заявяват сега, че „очевидно главният прокурор продължава да кадрува“, очевидно смятат, че това разделение не върши работа. Защо се направи тогава?

– А вие защо си слагате с това временно назначение таралеж в гащите? За по-голяма заплата?

– Заплатата ми е същата. Като съдия в СГС получавах по-висока заплата от председателя на СРС и ВСС взе решение да ми я запази. И никакъв таралеж не слагам. Приемам професионалното предизвикателство да създам нормална организация и колегиална атмосфера в съда – съдиите да бъдат еднакво натоварени и когато някой забатачва работата си, да бъде санкциониран, а не толериран. Няма да се колебая да предложа на ВСС вземането на дисциплинарни мерки. Благодаря на председателя на СГС, който на общо събрание каза, че ако аз бездействам в тази насока, той ще предприеме тези дисциплинарни мерки. Знаете ли, че в СРС има съдия, който година и половина не идва на работа, а получава заплата? Никой не знае къде е, има предложение за уволнението му, но той не може да бъде открит, за да му се връчат актовете на съдебния инспектор и да даде обяснение. Колеги от инспектората ми предложиха да се свържа със столичната полиция, която да го открие. Според вас нормално ли е съдия да бъде издирван с полиция от работодателя си? Това е крайна мярка, но ще я приложа, ако трябва.

– Пред ВСС вие изразихте увереност, че ще се справите, че имате план от полза и за колегите ви, и за гражданите, очакващи справедливи и навременни решения на делата. Но съдиите във враждата си дали ще ви подкрепят?

– Аз разговарям с всеки от тях, обяснявам, че не съм дошъл на изпълнявам повелите на нито една от двете съдийски организации, между които вие виждате вражда. Ревизирам някои от заповедите, издадени от предишното ръководство, защото с тях е формирана една странна практика. Току що говорих с колежка, която в продължение на няколко години е задръстила ръководения от нея състав с около 500 дела. Половината не са насрочени, другата половина са обездвижени, а страните в споровете чакат произнасяне. В един момент е взето решение тя да бъде освободена като председател на този състав, той да бъде поет от новоназначен съдия, а на нея да й се даде друг състав, с нула дела. Новата колежка идва от провинциален съд и няма нищо общо с кашата, която наследява. Тя пита с право: предприето ли е нещо срещу колегата, който е работил преди мен в тоя състав и го е оставил в такова състояние? Не цитирам имена, защото заварих в подобно състояние доста съдебни състави. Примерът, който дадох, обяснява недоволството на съдиите от начина, по който е била администрирана работата им.

– Г-н Лалов е проявявал снизходителност към някои съдии, така ли? По приятелство? Съюзна принадлежност? Или как?

– Незаслужена снизходителност. Когато един съдия доведе състава си до плачевно състояние, трябва да се провери неговата професионална пригодност и да се предприемат дисциплинарни мерки спрямо него, а не да се търси начин той да бъде разтоварен, както и жертва, която да се натовари със забатачената му работа. Някои отчитат като минус, че аз съм външен човек в този съд и не знам в него кой с кого в какви отношения е. Но аз мисля, че това е в мой плюс. Сведох до минимум съдиите, които се ползват с процент намалено разпределение на дела, защото разтоварването на едни претоварва други. Въвеждам строг контрол върху т.нар. спрени състави, на които не се разпределят дела от 4 до 6 месеца. Било е преценено, че са свръхнатоварени и им трябва време на решат висящите дела. Това е допустим толеранс, но следва да се контролира дали тези дела се решават ритмично. Знам, че ще бъда упрекнат, че действам реваншистки, че моите стъпки не се харесват на свикналите с по-лежерна работа, но съм убеден, че в по-дългосрочен план те водят до добър резултат.

– От партията на бившия правосъден министър Иванов твърдят, че сте отявлен противник на реформата в съдебната власт – с негативно отношение към разделянето на ВСС на колегии и тъй нататък.

– Не харесвам този подход – който не е с нас, е срещу нас. Аз съм човек, който приема чуждите доводи, ако са рационални. Когато с някого не си съгласен, то не значи, че си негов враг. Да, аз не съм съгласен, че разделянето на ВСС на колегии – съдииска и прокурорска, беше най-важната стъпка в съдебната реформа досега. Не тази стъпка чакаше обществото и тя не доведе до очаквани от него резултати. Формално се постигна шумно изразеното от някои личности желание да се гарантира пълна независимост на едната колегия от другата. Но самите те признават, че това не се получи на практика, след като твърдят например, че аз съм назначен за и.д. председател на СРС от Сотир Цацаров. Всеки грамотен юрист у нас ще ви каже, че съдебната реформа е първо реформа на процесуалните закони. Дали съдиите и прокурорите се назначават от общ орган, или от разделен на колегии – това е вторичен въпрос, той не попада в полезрението на хората, които имат досег с правосъдието. Проблемът е в разследването – в капацитета на МВР да събира доказателства, в капацитета на данъчната и митническата администрация да пресича опасните правонарушения, които източват държавната хазна. Проблеми има и в съдебната фаза на наказателния процес. Когато страните не желаят да се ползват от облекчените процедури, съдът събира повторно всички доказателства – разпитва повторно свидетели, проверява документи и др., а накрая изготвя тежки мотиви към присъдата и в случаите, когато тя не е обжалвана или протестирана. Има проблеми и в срочността на гражданското съдопроизводство. Хората искат да видят срочно правосъдие, ефективна работа на разследващите органи, ефективен надзор от прокурора на разследването, качествени внесени в съда обвинителни актове, подплатени с доказателства. С поправки в законите за МВР и за митниците, в НПК, НК, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за съдебната власт ( относно предварителните проверки на прокуратурата), това ще се постигне. Мога да напиша предложения в тази насока, но защо аз? Забелязвам напоследък, че много авторитетни български юристи дават заден ход, оттеглят се от законодателната дейност. Уважавани професори, които навремето виждах в работни групи, в комисията по правни въпроси към парламента и т.н. вече не желаят да участва в тях. Те знаят от опит, че каквото и да предложат, някоя политическа сила ще лобира против и ще наложи своята воля. Ето, сега съдиите от СРС ще предложат промени в подсъдността на някои дела – например застрахователните, което да ги разтовари. Има ли гаранция, че някоя могъща застрахователна корпорация няма да прокара свое лоби в Народното събрание и да каже: тези промени не ни устройват, ние държим делата да се гледат в София. Кажете вие чия дума ще натежи повече?

– А вие да не искате да кажете, че почтените юристи и учени по право вдигнаха ръце пред непочтените политици?

– Казвам, че емблематични имена в правната наука са демотивирани да участват в законодателството, от лични разговори с тях го знам. Каквото и становище да напишат, идва поредният вътрешен министър с власт в парламента и казва – няма да стане. Или идва поредният правосъден министър и се оправдава – ако го направя, ще си имам проблеми с финансовия министър, на който ще му се оплачат митничарите и данъчните.

– Ще се промени ли това някога?!

– Ще се промени по утвърдения западноевропейски модел, за което аз апелирам отдавна. Няма държава, в която работата на финансовата администрация да се поставя под въпрос и да се налага прокуратурата да проверява дали самите чиновници в нея не вършат престъпления. В държави като Германия, Франция и Холандия, където съм бил на обучения, прокурорът като представител на съдебната власт изцяло ползва резултатите от проверките на митничари, на данъчни, на финансово разузнаване, всички работят в един екип. А в България като дойде в прокуратурата митническа преписка или данъчна ревизия, първата работа е да се провери дали самите митнически или данъчни органи не са замесени в проверяваната дейност.

– Докога ще чакаме промяна! 

– Държавническа воля няма.

– Ами вие, магистратите? Защо се оставяте да ви надвие лошата политическа класа?

– Системата не е единна, затова. Външни фактори целенасочено внасят интриги в съдийските и прокурорските среди.

– Какви фактори? Чужди фондации? Но те дават милиони за проекти, за да заработи съдебната ни система добре.

– Ние виждаме фондациите, но не виждаме кой стои зад тях. И има различни критерии за това кое „работи добре“.

– Евродокладите? Каква е ползата от тях?

– Преди да започне прословутият мониторинг, не се говореше толкова за корупция и кадруване. Имало ги е и преди това, но са премълчавани. А сега се говори, но когато трябва да бъде отстрелян някой неудобен. Проблемът е, че информацията в евродокладите не е с ясен произход. Забелязал съм, че в тях се цитират изявления от средите на магистратите, които не произтичат официално от тях, а носят политически характер и са копирани от някои средства за масова информация. Това повдига въпроса с каква информация си служат еврочиновниците и дали част от нея не им се подава целенасочено, за да бъде ползвана за вътрешни разправии между институциите… Ето затова в съдебната реформа трябва да са водещи не евродокладите, а единният интерес на съдии, прокурори и следователи. И решаваща е по-нататък активната помощ на законодателната власт. В последните години всичко се гласува с компромиси и договорки в кулоарите – дай гласове, после аз да ти дам. Формирането на стабилно мнозинство с единна политика относно съдебната реформа е важен фактор. Съдебната власт сама няма да успее да излезе от незавидната ситуация, в която е изпаднала.

– Цяла партия беше създадена в името на съдебната реформа – противостояща на главния прокурор. Но ваши колеги казват, че тази реформа не е партийна работа.

– Колегите имат предвид тази партия, която смята, че проблемът е в главния прокурор Цацаров. Докато някои създават партии с цел един да бъде махнат, друг назначен, ние на реална реформа няма да бъдем свидетели. Това от една страна. А от друга, няма лошо, ако съдебната реформа се извърши въз основа на партийно решение с ясна воля. Ще има кой да носи отговорност за приетите закони. В последните два парламента никой не носи отговорност за разпоредби в ЗСВ, които създават объркване и проблеми. Такава е разпоредбата, че в 9 – месечен срок от приключването на всеки конкурс за съдии, следователи и прокурори, ако се освободят вакантни места, на тях автоматично се класират кандидатите, които са под черта в проведения конкурс. Когато попитахме кой я предложи, получихме разни отговори: Министерството на правосъдието може би, но може би пък правната комисия го ревизира… Няма ясна политическа отговорност кой е приел този законов текст. И не само него. Зад паравана на широката обществена дискусия, прокламирана напоследък отвсякъде, се прикрива безотговорност в законодателството.

Нашият гост
Стефан Милев е роден на 09.02.1981 г. в София. През 2005 г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва работа в съдебната система през февруари 2006 г. като младши прокурор в Софийска градска прокуратура. После е прокурор в столичната районна и градска прокуратура ( 2009-2016). Зам.- районен прокурор е на София ( 2014-2016). От 01.07.2016 г. поема председателството на 34-ти състав в Наказателното отделение на Софийски градски съд. От 01.02.2017 г. Висшия съдебен съвет го назначава за изпълняващ функциите председател на Софийски районен съд. Асистент, преподавател в УНСС и Националния институт на правосъдието.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.