В страната тече дискусия дали е добре да бъде въведено прогресивно облагане на доходите. Общините трябва да изберат вариант за плащане на такса смет, а в края на миналата година в парламента обсъждаха предложение за вдигане на данък сгради. С въпроси ще има ли полза от въвеждане на прогресивно облагане на доходите, ниски ли са данъците за бизнеса в България и добра идея ли е вдигането на данък сгради се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, от Международния валутен фонд предложиха в България да бъде въведено прогресивно подоходно облагане, вместо сегашния плосък данък от 10%. Смятате ли, че прогресивното облагане ще бъде по-добро за ситуацията в България?
- Единственият начин прогресивното подоходно данъчно облагане да бъде по-добро за нашата стопанска система е, ако максималната ставка е под сегашната – т.е. облагането да бъде 3, 5 и 9 процента например. Тъй като това е политически невъзможно на сегашния етап, бих казал, че прогресивното облагане значително ще влоши средата, а и очевидно ще означава, че немалка част от работещите ще трябва да плащат повече, оттам реалните им доходи ще вървят надолу. И не трябва да се заблуждаваме, че евентуалните по-високи, прогресивни данъци ще се плащат от „богатите“. Основната тежест ще падне върху работещата на трудов договор средна класа и малките предприемачи. Онези българи с достатъчно големи доходи и гъвкавост могат да си позволят офшорно счетоводство и други подходи за оптимизиране на данъчната тежест.

- В България данъкът върху доходите е 10%, но няма необлагаем минимум. Къде се намира страната ни спрямо останалите държави от ЕС по отношение на нивото на данъчно-осигурителна тежест върху средните доходи, истина ли е, че данъците в България са ниски?
- В зависимост от това коя методология е използвана може да бъде променено сериозно местоположението на дадена страна в такъв тип класации. Например дали става въпрос за индивидуално или семейно подоходно облагане (в много страни семействата имат редица изключения), дали когато се говори за България отчитаме разходите за осигуровки за работодател и за работник, също, както вие споменавате, наличието на необлагаем минимум. Имайки горното предвид, макар и с най-ниска цена на труда в ЕС, страната ни не е в никакъв случай първенец по конкурентно облагане на доходите. Зависи коя класация гледате, но все пак изоставаме от балтийските страни, от Чехия, от Кипър, дори на някои места сме на едно ниво с богата Швейцария. При други изчисления по-ниско е облагането също в Румъния, Малта, докато с Унгария сме на подобно равнище. Още по-важното е, че видимата тенденция за момента е към влошаване на позицията ни в следствие от по-тежкия режим, който се въвежда постепенно.

- В България няма необлагаем минимум, но пък има максимален осигурителен доход, което води до по-малка данъчна тежест за хората с най-високи доходи. От Министерство на финансите имаха идея ежегодно максималният осигурителен доход да нараства по някаква формула. Смятате ли, че максималният осигурителен доход трябва да бъде премахнат?
- Против премахването на максималния осигурителен доход съм поради две свързани причини. На първо място твърде високото облагане не може да бъде възмездено с насрещни услуги от осигурителната и здравна системи – има таван на пенсиите, както и еднакво за всички обществено здравеопазване. И на второ място, заради тази „лоша сделка“, която евентуално ще получат работещите с по-високи доходи, много силен ще е стимулът да се избегне облагането и част от доходите да преминат в сивия сектор. Не трябва да забравяме, че данъчната система борави основно със стимули. Начинът, по който плоският данък увеличи събираемостта в хазната беше като направи отбягването на данъчното облагане безсмислено от гледна точка на алтернативната цена. За какво да полагам усилия и да хабя ресурси, за да не си плащам данъците, след като за почти същия разход мога да спазвам правилата. Колкото повече изкривяваме стимулите и правим привлекателно избягването на данъчното облагане, толкова повече ще се спускаме от грешната страна на Кривата на Лафер, която е канонизирала в икономиката зависимостта между относително ниските данъци и добрата събираемост.

- От МВФ настояват ставката на ДДС да бъде върната на 20 на сто за всички. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Общото послание от последната мисия на МВФ е, че съществува проблем с изпълнението в бюджета, твърде много разходи за недостатъчно (или надценени в прогнозата) приходи. За което имат право, но според мен правилният подход е да се търси намаляване на разходи, вместо да се пристъпва към увеличаване на данъци. Това като общо наблюдение. Що се отнася до ДДС, включително пред вас съм казвал, че е важно, ако изобщо има изключения от основната ставка, зад това да седи ясна политика, ясна цел. Например, заради локдауните по време на Ковид-19 пандемията, искаме да облекчим заведенията и ресторантите, затова пристъпваме към намаляване на данък добавена стойност. След като логиката зад изключението не е налична, вече локдауни няма, прекратяваме действието на облекчението. По същия начин трябва бъдат оценени останалите изключения – за книгите, за детските храни, и т.н. Ако целта ни е потребителите да плащат по-ниски цени, получаваме ли ги чрез намаляване на ставката по ДДС? Прилага се методология, разработена от ОИСР, не е толкова трудно да се сметне, след което народните представители, имайки информацията, да вземат решение на база политики.

- В България беше въведен национален допълнителен данък и така големите компании ще плащат корпоративен данък от 15%. Какви компании ще плащат по-високия данък?
- Глобалният минимален данък от 15% засяга големите групи от компании, както чуждестранни, така и български, имащи консолидирани годишни приходи от над 750 млн. евро. В тази група влизат 5 български групи. Основната част обаче от засегнатите компании в България са около 700 български дъщерни дружества на големи мултинационални групи. Тези дъщерни дружества са от всякакъв калибър, както големи, така и средни и малки предприятия, опериращи във всички сектори на българската икономика – финанси, производство, търговия, услуги и т.н. Компаниите, които ще плащат по-висок данък, представляват основната част от чуждестранните инвестиции в България

- В България големите компании могат ли да ползват някакви облекчения? Каква е ситуацията в другите страни от ЕС – навсякъде ли са въвели новия данък и фирмите могат ли да ползват облекчения?
- Българското законодателство в частта облагане на корпоративните печалби традиционно предлага твърде ограничени по обхват и размер данъчни облекчения. Това е най-вече преотстъпването на дължимия данък печалба при извършването на производствена дейност в общини с по-висока безработица, ако сумата се инвестира по определен начин. Системата на ефективно функциониращ плосък данък предполага сравнително ниски номинални данъчни ставки, но широка данъчна основа, което означава и силно ограничени данъчни облекчения. В рамките на ЕС всички държави, които са въвели системата на глобалния данък от 15% и имат национален допълнителен данък, са позволили пълното прилагане на всички предвидени облекчения. За огромно съжаление България е единственото изключение! Има 5 държави (Литва, Латвия, Естония, Словакия и Малта), които са се възползвали от правото си да отложат прилагането на системата на глобалния минимален данък. Считам, че България не е сгрешила, като е въвела системата, тъй като чрез националния допълнителен данък ще има възможност да събере допълнителни бюджетни приходи, които иначе биха останали в други държави. Тази тежест така или иначе ще бъде наложена върху компаниите. Но непредоставянето на облекчение за разкрити работни места, съответно извършени разходи за заплати, както и неприлагането на изключението “de minimis” представляват категорични грешки в данъчната ни политика. Това ясно се демонстрира от факта, че никоя друга държава не е приложила оригиналния „български подход“. По такъв начин нивото на ефективно данъчно облагане в България на големите мултинационални групи, особено в сектора на услугите, където има високи разходи за труд, ще бъде едно от най-високите, а това би могло да има много тежки последствия по отношение на привличането и задържането на чуждестранни инвестиции в страната.

- Корпоративният данък за фирмите с оборот под 750 млн. евро е 10%. Но като се имат предвид различните облекчения, които ползват фирмите в страните от ЕС и в България, може ли да се каже, че данъкът в България реално е най-нисък?
- За разлика от нас, държавите от ЕС, които имат сравнително високи номинални данъчни ставки за облагане на корпоративните печалби, прилагат широк диапазон от различни данъчни облекчения или прилагат по-благоприятни правила за определяне на облагаемите печалби. По такъв начин нивото на ефективна данъчна тежест в по-развитите икономически страни от ЕС е далеч по-ниско от привидното ниво на номиналните данъчни ставки. По данни на ОИСР 54% от печалбите на големите мултинационални групи се облагат с ефективна данъчна ставка, по-ниска от 10%.Освен това, 70% от юрисдикциите в регион Европа и Северна Америка имат ефективна корпоративна данъчна ставка, по-ниска от 15%. На този фон 10% номинален корпоративен данък в България и ефективна данъчна тежест, малко по-голяма от 10% предвид особеностите на българското законодателство и данъчна практика, представляват средно ниво на данъчна тежест. С други думи, схващането, че корпоративното облагане в България е едно от най-ниските, е за съжаление мит, който изкривява обществения дебат и води до вземането на неадекватни решения в данъчната политика.

- До края на годината общините трябва да изберат вариант за определяне на такса смет, така че да бъде приложен принципът замърсителят плаща. Според вас кой вариант е най-добре да бъде избран? Ще се подобри ли визията на големите градове, ако оградят кофите с огради, така че хора да не могат да хвърлят боклука си в чужда кофа?
- На теория принципът, че замърсителят плаща, е по-добрата система, тревожи ме точно казусът от вашия въпрос. А именно, как ще бъде въведена системата на практика, за да няма хвърляне в чужда кофа, за да няма хаос, за да не се натовари допълнително обикновеният потребител, без това да доведе нетно до нищо положително. И държавата, и голяма част от общините (особено столичната) демонстрират в последните години, че въвеждането на нови системи обикновено минава през фиаско. Най-пресният пример за това са електронните рецепти, но дори и корпоративният данък, който обсъждахме до преди малко. Разбъркването на вече съществуващо обществено равновесие едва ли ще доведе до по-чисти градове. Дано не съм прав.

- Ако такса смет се плаща според броя на хората в жилището, има ли опасност половината столичани да се регистрират по настоящ адрес в някое село, за да плащат по-малко за смет?
- Представям си, че такива ходове от страна на столичани (или други граждани) са възможни, ако се окаже, че алтернативната цена за такова действие е достатъчно привлекателна. Т.е. ако се окаже, че такса смет е достатъчно висока, за да има смисъл подобно усилие. Пример за система, при която подобни неща се правят, е тази за паркирането по местоживеене в София. Годишният стикер за паркиране по адресна регистрация е много по-евтин от алтернативите, оттам идва и разпространеното ползване на схема за регистрация, за да се плаща значително по-малко за паркинг. Подобно ще е, ако видим и висока цена за такса смет, ще се търси начин за оптимизиране на плащането.

- В края на миналата година от Министерство на финансите подкрепиха искане на общините да бъде увеличен данъкът за недвижимите имоти, но парламентът отхвърли предложението. Смятате ли, че е добре данъците в страната да бъдат увеличавани?
- Принципната ми позиция е, че не е добра идея увеличаването на данъците, независимо дали са на местно или централно ниво. Фокусът да бъде върху овладяването на разходите, вместо да се правят опити за допълнително увеличаване данъчното бреме на българските граждани, били те работещи или собственици на имоти. Ако ще се върви в посока фискална децентрализация и собствени източници на приходи за общините, по-добрият подход е това да стане чрез преотстъпване на част от приходите от подоходен данък на адресно регистрираните в конкретната община. Например 20% от тези приходи да остават на място, вместо да минават през централния бюджет и след това да се връщат като субсидии.

Нашият гост

Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.