Съветът на доктор Емилова: Покълналите семена носят живот

В зимните месеци и през пандемията са ценни за здравето

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

С грижа за опазване на здравето от заплахата COVID-19 медицинският център временно преустановява работа. За консултации и съвети може да се ползва приложението Нealee.

В днешно време с непрекъснатия растеж на цените на храните и все по-настъпателната химическа инвазия при отглеждането и преработката им, има достъпен начин за устойчиво повишаване на стойността на някои от необходимите за трапезата ни продукти. Практикуван в домашни условия, той дори намалява паричната стойност на истински качествената храна. Колкото и невероятно да звучи, вкъщи може напълно самостоятелно и по биологичен начин да отглеждаме храна, която в ледените месеци и в условията на пандемия да се окаже много ценна.

Става дума за кълновете и пониците, повишаващи в пъти полезната стойност на семената, от които са отгледани. Консумацията им в същото време пази от прекаляване с калории и води до приятно чувство на ситост. Белтъчното съдържание в процеса на покълване на семената се повишава, но същото се случва и с разтворимите и неразтворими фибри и витамините.

За много хора отглеждането на кълнове в домашни условия звучи стряскащо и сложно, но всъщност не изисква повече грижи от отглеждането на цветя на терасата. На пазара в момента има много системи за произвеждане на кълнове, готови автоматизирани ферми, приспособени контейнери и т. н., но аз препоръчвам бурканите с мрежеста капачка и стойка, държаща ги обърнати под 45% при изцеждане. При бурканите вместо капачка е достатъчно да използваме мрежест плат тип “органза” и ластик. “Инсталацията” може бързо и лесно да си приготвим сами.

Класически процесът започва с накисването на семената в чиста вода за една нощ и последващото изцеждане и изплакване. След това е добре те да бъдат изплаквани отново поне два пъти за денонощие и обикновено максимум след 3-4 дни имаме прекрасни кълнове, които много хора са виждали единствено в пластмасови кутии по хладилните витрини в магазините или като украса или гарнитура в някои изискани и скъпи ресторанти.

Често се срещат и като част от ястията в азиатски тип заведения, основно под наименованието “соеви кълнове”, представляващи всъщност покълнал боб мунг. Ако желаете да отидете по-далеч и да си отглеждате поници, настоятелно препоръчвам тези от слънчоглед. Невероятно свежи и вкусни, те са прекрасна добавка към салати, гарнитури или сандвичи. За тяхното производство е необходимо, след като накиснем суровите семена неолющен слънчоглед за около 5-6 часа, да ги изплакнем добре и да ги насеем върху тънък слой качествена почва и да ги покрием с още един слой от нея.

Държим широката саксия или контейнер за поници /ако притежаваме/ на тъмно за 3-4 дни и пазим влагата в почвата с помощта на пулверизатор. На петия ден вадим на светло. Разресваме леко върховете на пониците, за да паднат черните люспи на слънчогледа и след ден -два те придобиват приятен зелен цвят от насищането с хлорофил. И можем да се насладим на домашно отгледаната суперхрана.

Като говорим за суперхрана, от здравословна гледна точка абсолютният “крал” на кълновете е този от семена на броколи. Вече има описани седем различни механизма, по които вълшебният сулфорафан оказва антираково въздействие върху клетките на човешкия организъм, факт вече споменаван в много наши материали. Той се формира при храненето със сурови зелеви продукти при взаимодействието на ензима, наречен “мирозиназа” и гликозинолатите в съдържанието.

От всички зелеви растения признат шампион по съдържание на сулфорафан са броколите, а при кълновете от броколи концентрацията десетки пъти превишава тази на зеленчука. Единственото условие е да ги консумираме сурови и добре да ги сдъвкваме или пасираме преди употреба. Вкусът им е доста интензивен, така че е добре да бъдат смесвани с други зеленчуци в салата или приготвяни като песто с различни видове ядки или тахани.

Разбира се, кълнове и поници можем да си отгледаме вкъщи от изненадващо много видове семена - пшеница, овес, ръж, люцерна, леща, боб мунг, сминдух, елда, нахут, репички, лук и списъкът продължава. Често в здравословните магазини се предлагат и готови миксове от различни видове семена за покълване. Важно е да уточним, че хората, страдащи от автоимунни заболявания и най вече от лупус еритематозус не бива да консумират кълнове от люцерна, поради наличието на специфична аминокиселина в състава им, която може да обостри състоянието.

След всичко добро, казано дотук, следва и предупреждението, че влажната среда при отглеждането на кълнове е много подходяща и за развитието на плесени и нежелани бактерии като e. coli например. Винаги премивайте добре семената и ги съхранявайте, докато са в сухо състояние на чисто и сухо място, за да се избегне тяхното замърсяване и плесенясване. Някои растения не са годни за консумация в суров вид. Такъв е случаят с всички сортове фасул. Видът на лектините в съдържанието им е токсичен, затова винаги ги подлагайте на термична обработка. Тъй като въпросните вещества са белтъчини, те бързо денатурират при температури над 100 градуса С и така всички може спокойно да се наслаждаваме на любимата боб чорба.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Домати шмеркезе с кълнове от слънчоглед

Продукти за 2 порции:
3-4 бр. добре узрели домата,
100 г. покълнал слънчоглед,
200 г. предварително обезкостени маслини каламата,
1 стрък пресен чесън или скилидка стар,
/на вкус/ сушен босилек, риган, черен пипер, морска сол

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ “Кл. Охридски”, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова, където води и кулинарното училище.

Коментари

Задължително поле