С поклон към пачата бохеми изпращат зимата

За 14-и път честват Международния ден на най-балканското изкушение

Пачата като произведение на изкуството и връх в балканската гастрономия отново събра в края на зимата видни пачалаври, културтрегери, изящници, модернисти, джазисти - за 14 –пореден път в мултисблъсък с кича, безобразията, лицемерието, които се вихрят в духовния ни живот.

В уникалната варненска школа „Дедал” на художника Дарин Сотиров честваха отново Международния ден на истинското желирано чудо с изваяни шедьоври от него и богато угощение до ранни зори. Пачата е интернационално, международно ястие, едно от най-сложните и деликатни за изпълнение, за което се иска сърце, любов и поне два дни пълна отдаденост. Защото всеки може да хване две пържоли и да ги хвърли на скарата, казва душата на цялата арт компания художникът Кирил Петров. Той е приготвил този път пача „Хиляда и една нощ” или „Назад към Ориента” и отбелязва, че заглавието няма нищо общо с политическата тема на деня. На творението си е посветил цял ден –в търсене на пресни свински крачета и ушета, джолан, шкембе и с повече късмет намерил и език, но всички продукти „трябва да звънят от квалитет”, казва той.

Припенвал ги поне 3-5 часа, за да се получи чист като сълза бульон и в него да пусне омайните подправки - дафинов лист, чер пипер, глава лук, бахар, целина и моркови на едро. След това вае чудото и го аранжира с последната останала от зимата туршия и задължително с маринова гулия, майстор на която е любимата му тъща. А омегата иалфата са счукан чесън с оцет. Продуктите не са от висши европейски кухни, които предлагат три- и четиристепенни менюта за шепа хора, но са истински и наши. „Не може суши да замени прекрасната ни българска сланина с праз“, категоричен е художникът, който ден преди подготовката му за Международния ден на пачата, е бил на концерта на Лиза Джерард и Genesis Orchestra в НДК и беше още във възторг. До неговото желирано творение Живко Стоянов , който е също от Художествения съвет, нареди своята еротична пача. Тя е като традиционната, но забъркана със сини сливи, ананас, боровинки и орехи, се превръща в страхотен афродизиак, хвали я авторът й. Както винаги, известният маестро на Варна Петьо Маринов, когото всички художници в града наричат Учителя , се представи с поне 3 блюда. Препечените свинските джоланчета, истински шедьовър на кулинарията, изкушиха всички , а на желирано шкембе беше придал морски вид – с водорасли, а пачата беше апетитно гарнирал с пъдпъчи яйца. С търпение, постоянство и любов ги правя, казва художникът, но отказа да издаде своите тайни. До миналата година майсторите на пачата се състезаваха за приза „Свинкар” в няколко категории , включително и за дебют, и за палави бели след купона при прибиране вкъщи, но сега целта е преживяването да бъде без комерсиални награди, а да остави само трайно-дълбоки духовни следи. Този Международен ден е срещу излишното присъствие в съвременното изкуство, срещу измислените творци, които доминират по стопански начин в духовния ни живот- като се започне от борци, бивши и настоящи партийни функционери, блюдолизци, които продължават да обслужват силните на деня.

Джумбарето на варненските бохеми винаги се озвучава с жива музика с участие на най- талантливите изпълнители-техни приятели. Когато честваме 20-годишен юбилей ще заявим ясно и с документи в парламента Денят на пачата да стане национален празник и всички заедно да се посмеем над кича на културната и политическа сцена, казва Дарин Сотиров.

Доброто настроение на

арт публиката по време на гощавката вече роди и

поетична възхвала на

балканските вкусотии в рима:

Пача гореща

стопля ми кръвта.

Комшийката отсреща

Нежно, някак поетично

вдига си крака...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Гурме