Топекспертът по безопасност на движението Алекси Кесяков пред „Труд“: Огромното невежество е причина за катастрофите на пътя

По пътищата се движат едновременно хора и механични превозни средства и при всяка сериозна грешка потърпевш е човекът, защото е най уязвим, най-лесно се поврежда

Г-н Кесяков,обичате да казвате, че нямаме война по пътищата, а че това е болест по наследство. Бихте ли дешифрирали това определение?
Всяка година хиляди хора в нашата страна стават жертва на пътнотранспортни произшествия.Хора умират, осакатяват се, продължително боледуват.Загиват и биват наранявани деца, младежи и девойки, хора в зряла възраст, възрастни.Каква е тази болест следствие на която непрекъснато умират хора??? Някои казват война по пътищата? Дали е така. При войната се избиват противници, врагове, а тук се избиват и осакатяват, близки, роднини, комшии , съселяни. Бедствие- да обаче бедствието идва и си отминава, след което се отстраняват последствията. Епидемия- човечеството помни много световни епидемии, отнели живота на милиони хора, но те също са се появявали и са отшумявали.И изведнъж може би ще се окаже, че това е една наследствена болест появила се с появата на автомобила, която непрестанно отнема човешки животи и се предава от поколение на поколение и от институция на институция… Хората и институциите са склонни постоянно да неглижират опасностите в движението по пътищата от гледна точка на живота и здравето на човека и загубите, които понасят институциите ,организациите, семействата и държавата като цяло от пътнотранспортните произшествия.

– Защо хората не се притесняват за своя живот и здраве, за здравето на своите деца, семейства, роднини, близки?
– Може би защото не познават достатъчно добре опасностите по пътищата. Не ги поставят на еднакво ниво с опасностите, от които човек неистово пази себе си и близките си. Най-често призоваваме „карайте разумно“, но как така да стане, откъде разумът да вземе информация за да помогне на човека да кара разумно. И той търси информация в паметта, а там няма никакъв запис как да кара разумно. При предварителното условие че никой не иска да загива, да се наранява, да загиват близките му, да убива и отговаря за убийството. Трябва да си обясним откъде идва това неадекватно поведение, неразумно поведение, произтичащо от огромното невежество по отношение процесите, които протичат на пътя и опасностите, които дебнат участниците в движението да сбъркат нещо и им отнемат здравето и живота.

– Какво имате в предвид, като говорите за процесите в движението?
– Пътят е зона различна от всички други терени за общественно ползване. По него се движат различни по вид и големина превозни средства. Те като всяко друго движещо се физическо тяло, натруват кинетична енергия. Големината на тази кинетична енергия е равна на произведението на половината от масата на движещото се превозно средство и скоростта на движението на квадрат. Тази енергия трудно може да се възприеме от човека, тъй като неговите рецептори не могат да я регистрират. Тя не може нито да се види, да се чуе, да се усети, да се вкуси, помирише , но тя съществува и при увеличаване на скоростта на движение нейната стойност нараства на квадрат. Кинетичната енергия определя и големината на удара, който ще получат участниците в движението при пътнотранспортно произшествие. За да добием известна представа за реалната опасност, която представлява „кинетичната енергия“ я изравняваме с „потенциалната енергия“ по силата на удара, който ще получи човешкото тяло при блъскане от автомобил и падане от определена височина. Така установяваме, че ударът със скорост 30 км/час ще е равен на удара при падане от 3.5м., при 50км/час –от 9.8м, 80км/час-25 метра, 100км/час-39м, 120км/час-56м, 140км/час -77м.

– Моля ви, дайте още примери.
– Погледната от тази позиция една пешеходна пътека ,пред която на бордюра стои човек, ще се равнява на стоене на един балкон без парапети, който ще бъде толкова по-високо колкото е по голяма скоростта. В този смисъл границата между платното за движение на превозни средства и зоната за движение на пешеходци следва да се възприема като линия, зад която следва падане. Също така човешкото тяло е лесно уязвимо. То има опраделени възможности да понася удари. При удар с 30км/час от 10 блъснати бешеходци 9 оцеляват , един загива, при удар с 50км/час – 5 загиват, 5 оцеляват но със сериозни повреди, при удар със 70км/час вероятността 1 да оцелее е много малка.

– Правени ли са профили на най-масовите причини за катастрофите?
– В движението по пътищата следва да разглеждаме автомобила, човека и пътя като една система взаимно свързана и тази връзка се осъществява от скоростта на движение. Когато скоростта е нула, тези фактори може да ги разглеждаме поотделно, но когато тя има по-висока стойност, те са взаимно свързани. От тази гледна точка трябва да разглеждаме скоростта като основен показател. Известно е че превишената и несъобразена скорост имат най-висок дял в причиняването на катастрофи, но се пропуска да се каже, че скоростта е показател, който определя степента на увреждане на човешкото тяло. При по високи скорости човек не може да реагира навреме, закъснява, не му стига времето. По високата скорост лесно скъсва връзката между гумата и настилката и се получава загуба на управление, която е една от основните причини на катастрофите в крайпътното пространство и в зоните на завоите.За човека зад волана е важно неговото състояние и възможности, които сериозна се изменят при умора, въздействие на алкохо и наркотици. Изключително сериозен е проблемът с разсейването на водача, разсейване визуално, физически, умствено или комбинирано, защото когато е разсеян, той не е в движението. Вниманието на водача трябва да бъде на пътя по начин, който да съответства на вниманието на акробата на въжето, на гимнастичката на гредата, защото и най малкото отклонение води до падане.

– През последните години имаме трайна тенденция за намаляване на жертвите при катастрофи. По –дисциплинирани ли са станали шофьорите или са по-добри шосетата и магистралите?
– Има съществени промени, защото загиналите преди 10-ина години бяха в диапазона 1000-1200 убити от пътнотранспортни произшествия , последните години са между 600 и 700 и това се дължи на много фактори. Както в поведението на хората, така и в инфраструктурата и в безопасността на автомобилния парк . Но това достатъчно ли е? Сравнението на нивото на безопасност в нашата страна по показателя убити на 1млн. жители показва, че у нас обстановката е най тежка- 98 убити/1млн. жители. Средно за страните от Европейския съюз този показател е 51, а за някои – около 30. Тази ситуация е отражение на поведението на участниците в движението, безопасността на автомобилния парк, безопасността на пътната инфраструктура и качеството на оказваната медицинска помощ на пострадалите при пътнотранспротни произшествия. И ако ние искаме да повишаваме безопасността на движението, трябва да се стремим да постигнем на промени именно в тези показатели. Тук бих желал да отбележа че в много страни в Европа се приеха други подходи за по-висока безопасност. Традиционният подход за повишаване безопасността на движението чрез изменение само на поведението на участниците в движението, има ограничено въздействие.
Без да се подценява ролята на традиционния подход за подобряване на безопасността на движението , чрез изменение на поведението на участниците в движението, който определено помогна за намаляване на броя на жертвите през последните години, следва да се отбележи че той има ограничено действие, и по-нататъшното намаление на жертвите ще бъде постигнато много по-трудно.

– Какви са новите подходи?
– Ще ви дам примери – подходът „Визия нула“в Швеция, „Устойчива мобилност“ в Холандия, „Безопасна транспортна система „ в Австралия и др.Основното е, че в центъра на вниманието се поставят човешките слабости: Че човек естествено прави грешки, той се разсейва, не може да прецени, не на време реагира и т.н. Че човешкото тяло е лесно уязвимо и се поврежда при удари. Че безопасността е сподолена отговорност Че факторите определящи безопасността на движението като поведение на участниците, безопасност на пътната инфраструктура, безопасност на автомобилния парк и медицинската помощ за пострадалите следва да са на високо ниво. В тази връзка системата трябва да отчита човешките слабости, да подпомага човека участник в движението да не греши , а когато сгреши да го предпазва от животонесъвместими удари, да не го убива и наранява.

– Кои са факторите, които могат да влияят на тази система?
– В безопасността на движението имат отношение семейството, детската градина, училището, курсовете за обучение на кандидат водачи, предприятията и институциите, които следва да пазят своите работници и служители, застрахователите,общините, контролната система, финансирането и всички други, които имат отношение към движението по пътищата.Нито една институция колкото и мощна да е тя, не може да реши самостоятелно проблема със смъртността по пътищата. Необходима е споделена отговорност.

 

Нашият гост:

Инж. Алекси Кесяков е секретар на консултативната комисия по безопасност на движението. Завършил е Техническия университет в София. Работил е като научен сътрудник в Института по криминология по проблемите на движението. Бил е началник на КАТ – направление „Пътна полиция“. Един от най-добрите експерти у нас по пътна безопасност.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Колега Кесяков, хем си прав, ама и не си съвсем прав!!! В основата на анархията по пътищата стои пълното безхаберие, анархията и безнаказаността в страната, безразличието на обществото и държавните органи!!! И може би на първо място е чувството на безнаказаност и следващата го пълна безотговорност в значителна част от българите. Както казва народът – рибата се вмирисва от главата!! Щом може еди кой си да не плаща данъци, да върши измами, да фалира банки и завлича милиарди и да е невинен, щом може политици да крадат като за световно и да няма възмездие, щом може синът на еди-кой да кара, да прави нарушения, да прави произшествия с пострадали и все да е невинен, защо пък аз да не мога????

    1. Тъпанчев, никой не ти пречи ти да спазваш правилата. Не се оправдавай със световните конспирации. Това, което е казано в интервюто е на светлинни години от мозъчното ти мъждене. За първи път чета анализ, който дава толкова дълбоко и изчерпателно обяснение на конфликта човек-автомобил.

      1. опетков, извинявай, ама ти неграмотник ли си, че пишеш даже и името си с малка буква? А коментарът ти е меко казано „помия“. А господинът Кесяков да не се пише на голям капацитет, че ние добре помним простотиите му, когато той беше шеф на КАТ. И, да не забравя – голямата далавера, с която завлякоха милиончета от народа, като ни накараха да сменяме номерата на превозните средства малко преди да влезем в ЕС, а след това – да ги сменяме още веднъж. Защото, ако някой не знае – фирмата на Кесяков изработваше номерата на МПС-тата, а фирмата на жена му – талоните на колите.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.