Остава и въпросът как Стоянов, който беше лансиран именно от „Добрите сили”, изведнъж рязко стана неудобен и „човек на Пеевски”

Започвайки от вдигнатия юмрук, стигайки до ситуацията от последните дни, Радев все го тегли към изяви, доста по-присъщи на партиен лидер, отколкото на президента на страната

След като президентът отказа да подпише указа за назначаване на служебен кабинет, защото в предложения от Горица Грънчарова-Кожарева проект Калин Стоянов оставаше вътрешен министър, вероятно спокойно можем да заключим, че вече заорахме дъното на конституционната и парламентарна криза, в която попаднахме доста отдавна.

Макар според някои тълкувания на експерти, т.к. се касаело за процедура, Румен Радев да имал окончателната дума по въпроса със служебния кабинет, поради което не е нарушил основния ни закон, начинът и обяснението, с което той го направи, будят резонни съмнения, че освен налагане на волята и вижданията си, той действа чисто политически, позволявайки си да кадрува, изявявайки се – за пореден път през годините – като морален стожер. Започвайки от вдигнатия юмрук, стигайки до ситуацията от последните дни, Радев все го тегли към изяви, доста по-присъщи на партиен лидер, отколкото на президента на страната, на всички българи, който би трябвало да е консенсусна и обединителна фигура.
Парадоксалното е, че макар и формалната причина да е Стоянов, той всъщност – продължавайки да действа кабинетът Главчев, най-вероятно ще остане на поста си вътрешен министър поне до следващите избори.

А ние, за пореден път, се намираме в абсолютно безпрецедентна ситуация, в която освен, че дълго време не можем да сформираме устойчив редовен кабинет, това вече засегна и служебните правителства – нещо немислимо до този момент. И отново сътворено благодарение на некомпетентността и личните амбиции на немалка част от политиците ни.

Не по-малко вредна е цялата говорилня и това че всички действия са широко медийно отразени – вместо президентът и Кожарева да дискутират по-рано въпроса със Стоянов, и то на четири очи, те го направиха публично, като дори не се касаеше за разговор, а за прехвърчане на искри и опит за надцакване – пореден пирон в ковчега на и без това полуживия ни парламентаризъм, давайки възможност интерпретациите по темата да бъдат шумно дебатирани и интерпретирани от всички страни.

Разбира се, основният въпрос е чии действия ни доведоха до това положение. Конституционните реформи на ПП/ДБ уж целяха да ограничат именно действията и правомощията на Румен Радев, а се оказа, че ни вкараха в поредната криза. От друга страна, последното негово действие пак го направи приемлив, да не кажем направо добър, именно в техните очи, което си променено (за пореден път) отношение към него, те побързаха да демонстрират какво в публични постове по темата, така и в набързо спуснати и публикувани анализи в присъдружните им медии. За тях той отново е юмрукът, под който могат да се приютят, докато продължат да кроят планове за следващия си ход.

Самият Радев не изглежда сякаш тази ситуация го притеснява, напротив. Дали той обслужва нечии интереси – било то чужди, както го обвиняват, било то негови лични и кариеристични – е по-маловажният въпрос. Дори и да не е противоконституционно, действието му е крайно авторитарно и задълбочаващо кризата, в която се намираме. Трудно е да повярваме, че той не го осъзнава. Логиката говори за друго – вероятно всяка парламентарна криза му носи още дивидиенти, които рано или късно той смята да оползотвори по най-добрия за него начин.

Самата Кожарева вече заяви, че ще подаде сигнал до главния прокурор Борислав Сарафов, защото ѝ е оказван натиск Калин Стоянов да не фигурира като служебен вътрешен министър в предложения от нея кабинет. От другата страна, твърденията пак са за натиск, но с противоположна посока – че т.к. Стоянов бил поставено лице на Делян Пеевски, който използвал МВР като политически инструмент, какъвто наратив се опитват да наложат от известно време ПП и ДБ, подкрепени в последно време активно и от Радев, лидерът на ДПС я притискал да го включи в предложения от нея кабинет.
Остава и въпросът как Стоянов, който беше лансиран именно от „Добрите сили”, изведнъж рязко стана неудобен и „човек на Пеевски”. Да не забравяме, че той стана министър в кабинета "Денков" през лятото на 2023 г., като се знаеше, че е експертна номинация на ПП-ДБ, а самият Стоянов, през ноември, призна, че лично Кирил Петков го молил да стане министър, но впоследствие се е опитал да се меси в работата му.

Парадоксалното е, че по думите на Радев Калин Стоянов не можел да гарантира провеждането на честни избори. Това, месеци наред, беше и основният аргумент, застъпван от ПП и ДБ. Още преди последните предсрочни избори, медиите, близки до тях, разгласиха тази теза, опитвайки се да оправдаят и евентуално слабия резултат, който можеше да получи коалицията. Сега изведнъж Радев подхвана тази теория.

Някъде тук обаче възниква логичният въпрос – ако Стоянов е толкова компрометиран и зависим, каквито твърдения се носят, какво можем да кажем за Бойко Рашков например, за когото има и снимков материал, касаещ някои от контактите му със съмнителни бизнесмени, но Радев нито веднъж не си направи устата да възрази срещу неговото присъствие в някое служебно правителство. Както и ПП/ДБ, чиято номинация всъщност беше Рашков. Между другото, именно той, през 2021 г., назначи Стоянов за директор на ГДБОП.

И ако буквално допреди ден вътрешният министър имаше подкрепата и на ГЕРБ, вчера (бел.авт. – понеделник) неочаквано лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов свали доверието си от него, като заяви, че призовава Радев и Димитър Главчев да намерят формула, за да отстранят Стоянов, да изберат някой приемлив и по най-бързия начин да отиваме на избори, защото „не може държавата да става заложник на вътрешен министър". Пеевски пък побърза да заяви, че би поканил служебния министър на вътрешните работи за водач на листа на ДПС, ако бъде несправедливо уволнен.

Самият Стоянов пък обяви, че нямало да отстъпи, защото в момента се опитвали да овладеят системата на МВР, директно обвинявайки ПП/ДБ и Радев в това.

Пълен фарс! Абсолютна пародия на управление на държавата, демонстрирана на всички нива. Комуникация между политиците – предимно осъществявана през социалните мрежи и медиите, което допълнително сваля и без това трагичното ниво на политическата система у нас. Обвинения към политическите опоненти, които обвинения в по-голямата си част не могат или поради някакви причини отправящите ги и не правят опити да ги докажат, но вредата е нанесена – липсата на доверие от страна на суверена към политиците ни е на критично ниско ниво, което виждаме най-добре по време на избори. Каквито тази година пак предстоят.

И явно не сме достигнали и дъното, винаги може още по-надолу и още по-затънали в калта, което се вижда особено явно през последните дни. А вината е повсеместна – надали има институция, която да не се е самокомпрометирала през последните месеци, дори през последните няколко години, което води и до логичната безпрецедентна криза на всички нива.