Хората предпочитат политици с доза щуротия в поведението и лексиката си пред рационално хладните с академичен изказ субекти

Доналд Тръмп победи Хилъри Клинтън и е 45-ят президент на САЩ напълно закономерно. Мнозина са изненадани, но то защото или не са анализирали надълбоко, или са мислели за желаното като за действително. Продължителният и изключително тежък предизборен маратон в Щатите не може да преодолее успешно никой случаен кандидат. До най-високия политически пост в тази страна достигат само подкрепени от мощни финансово-икономически кръгове лица.

Тръмп от немското Trumpff буквално се превежда като “коз”. Несъмнено и зад него стоят такива могъщи фактори и чрез него те надцакаха стоящите зад Клинтън други групи от най-едрия капитал. За пред хората обаче той се представя като символ на американската мечта - ето как един най-обикновен милиардер може да стане дори президент. През 2016 г. според класацията на на “Форбс” на най-богатите хора е на 156-а позиция в САЩ и на 324-та в света. Освен като “коз”, Trumpff се използва за означаване на “ценен ресурс” и като”изненада”, за да се получи някакво предимство

Какъв ли не го изкараха и продължават да го рисуват противниците му оттам и отсам Атлантика. Шут бил, луд бил, цял Хитлер и почти Путин! А той е много сериозен и психически нормален човек, макар много ярък и артистичен представител на големия бизнес. Че откъде иначе ще се вземат големите му успехи в тази тежка, рискована, стресова и безмилостна до крайна свирепост дейност!

Друго нещо са публичните образи, в които по различно време е влизал Тръмп през продължителния си, наситен с перипетии, битки и успехи досегашен живот. Разбира се, различен е при това често разнообразно нюансиран според конкретните ситуации е и предизборният му образ. Ами в огромен спектакъл с много действия и сценарни сложнотии участваше човекът, справи се отлично пред милиардна публика! Като преодоля многобройни препятствия, понесе чувствителни удари, включително и в гръб, в отговор нанесе още повече и още по-болезнени.

Боец от най-висока класа - това е Доналд Тръмп. Боец по природа, възпитание и подготовка. Такъв, какъвто е нужен на САЩ и на стоящите зад него лица от американския и световния истеблишмент с оглед извънредно трудния и опасен завой, който се налага да извърши тази велика страна. В името на запазването на нейната водеща роля в света, за подобряването на качеството на живота на мнозинството американци, с оглед и интересите на владеещите големи капитали.

Крушката си има опашка. Наследил е генетично тези качества от баща си, притежавал и показвал същия профил и достигнал пределна възраст при изпълнен с перипетии и люти битки живот. По свой образ и подобие е възпитавал сина си в детството и юношеството. Редица любопитни и знакови личностни успоредици могат да се прокарат между Тръмп и 26-я президент на САЩ Теодор Рузвелт.

Типичен консерватор модернист, онзи голям мъж с борбена и активна младост след 1901 г. с изключителен устрем и енергия извършва забележителни за Америка и света дела. Получава Нобелова награда не авансово като Обама, а след първия си мандат на поста за успешните усилия за сближаване с Япония и Русия. От редица нюанси в политическите изявления на Тръмп може да се предположи, че ще следва идейно-политическите подходи и методи на знаменития си съгражданин и предшественик, верен на своя стил и доколкото позволяват времето и обстоятелствата през XXI в.

Малко преди изборния ден в знаковия за американската история град Гетисбърг Тръмп произнесе особено съществена реч: “Президентът Линкълн бе изправен пред невиждан разкол в страната и се надявам, че ще можем да вземем пример от него и да победим разделението, пред което сме изправени ние днес... страната е в беда и разбрах, че не мога просто да стоя и да гледам отстрани... че съм длъжен да се намеся... зная как се води играта във Вашингтон и на Уолстрийт, наясно съм как се заобикалят правилата в ущърб на обикновения американец. Това са разбойнически правила... Днешната система е абсолютно неработеща и основана на мошеничество... Медиите официози са важен елемент от корупционния механизъм... образуват гигантска структура, която казва на избирателите какво да мислят и какво да правят и съсипват демокрацията... Днес ние сме на кръстопът... нашите проблеми няма да се решат, ако се надяваме да го направят политиците, които ги породиха... Ще пресушим вашингтонското блато и ще го заменим с ново управление - на народа, осъществявано от народа и в името на народа, повярвайте ми! Умолявам американския народ да надмогне политическата суматоха. Предлагам ви моя план от сто дни за възвръщане на американското величие.”

Американците вярват на думите му, знаят добре хала си. Нобелистът проф. Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет преди няколко години писа: “Америка се превръща във все по-разделено общество - не само между бели и афроамериканци, но и между единия процент много богати и останалите, както и между високообразованите и по-малко образованите независимо от расата. И разликата вече може да се измерва не само със заплатите, а и със смъртните случаи. Средният доход на служител на пълен работен ден е по-нисък, отколкото преди 40 години.”

Франсис Фукуяма писа преди две години: “Америка страда от политическо загниване... Повтарящите се бюджетни кризи, закостенялата бюрокрация и липсата на политическо новаторство са признаци, че политическият модел боледува... мнозинството избиратели от двете страни на политическия спектър въстанаха срещу това, което те смятат за корумпирана и користна върхушка... В центъра на американската политика отново е социалното положение - то е по-важно от останалите водораздели като расово-етническите, проблемите на половото равенство, сексуалната ориентация или географията... дойде времето за по-действено решаване на проблемите... неочакваната поява на Тръмп и Бърни Сандърс на политическия Олимп носи нови големи възможности.”

Политиката в голяма степен се свежда до човешки измерения, забелязването и оценките на политическите играчи силно зависят от възприемането им в психологически план и едва после от вглеждането в гражданската им същност. Забелязали сме колко често споменаваме по-видните с личните им имена или прякори. Като да са членове на семействата ни или съседи, предизвикващи ту нашето одобрение, ту хулите ни. Затова и в медиите отдавна се е наложил психологическият подход и така политическият живот стана персонализиран, а личността на политика има основната роля за избора ни. От това зависи народната воля, малцинство са взиращите се в програми, идеи и концепции.

Доналд Тръмпа е майстор да общува с публика, да въздейства на електоралната маса, да подтиква на несъзнателно ниво към решения в полза на своите цели. Емоционалният образ на публичната фигура е определящ за нейния успех или провал, а той е с класи по-силен в този план от Хилъри и дори от Бил Клинтън. Само такъв като Тръмп има силите, знанията, уменията и практиката да надделее над такива като тях и го направи. Хората предпочитат политици с доза щуротия в поведението и лексиката си пред рационално хладните с академичен изказ субекти.

През 1975 г. американските лекари Фридман и Розенман описват профила “тип А” на хора, които често стават техни пациенти по тяхната специалност - кардиологията. Основните характеристики са: изразена амбициозност, бързо и енергично превключване от една на друга разнообразни дейности, борбеност, висока производителност, мобилизиращ околните дух. Ако седне, ще се умори, казват за такива субекти. Използва се за такива и една фраза на Морис Дрюон - “Като велосипед стои изправен, но само като е в движение”.

Това е типажът, който най-често постига впечатляваща биография на успеха, притежаващите success story, както често и одобрително се казва за такива в Америка. Доналд Тръмп отдавна е на обществената сцена точно с такъв образ: работохолик, традиционно ориентиран и действен ценител на женската красота, неудържим преследвач на успехи в не една или две области на бизнеса, свръхактивен и често груб при сблъсъци с конкуренти, опоненти и недоброжелатели.

Разломът в американското общество се пренесе в двете партии. Предлаганата от Сандърс политика разцепи предизборно демократите, а идеите на Тръмп - републиканците. И двамата понесоха тежки удари в гърба си, вторият стана президент въпреки яростната на моменти съпротива вътре. Сега републиканците освен президентския пост имат още Конгреса и Сената, фактически пълната власт. Първото голямо изпитание пред Тръмп ще бъде да запълни цепнатината между себе си и голяма част от партийния елит.

Справи ли се успешно в началото на 2017-а, може да пристъпи към елементи от обещаните много трудни, но пък извънредно важни реформи. Дали ще започне да се строи стена по границата с Мексико, или по други начини ще се спира притокът на емигранти, но задачата е неотложна. По този болезнен за Щатите проблем може да се очакват вълнения, дори бунтове сред латиносите и чернокожите, тласкани задкулисно от досегашния политически елит.

Макар и доказано добър кадровик, от Тръмп и екипа му ще се изисква голяма ловкост при подмяната на важни фигури в администрацията и особено при промяната на правилата на нейното функциониране предвид обещаните шест мерки за борба с корупцията и срастването между власт и бизнес. Предстоят седем мерки за защита на американските икономически интереси, предполагащи сблъсъци както с европейските съюзници, така и с Китай и редица други страни в Азия и Америките.

САЩ с новия президент влизат в период на известна неопределеност и непредсказуемост, съюзниците им започнаха силно да нервничат. Резки промени едва ли ще последват, но и плавните вероятно ще се окажат неприятни за политическите елити сред евросъюзниците. Много от тях се усещат се заплашени да загубят комфорта си да се ояждат сладко и безнаказано под досегашния политически чадър на хегемона.

Страховете им се озвучиха в техните медии.”Накрая се случи възможно най-лошата катастрофа: Доналд Тръмп е президент на Съединените щати. Невъобразимото стана истина (”Зюддойче цайтунг”). “Тръмп трябва да обясни какво иска да прави. Междувременно останалият свят трябва да осмисли случилото се снощи: подкрепящите революцията чукат на вратите ни” (”Стампа”). “Много ни е страх. Новоизбраният президент е лабилен фанатик, сексуален хищник и непоправим лъжец. Способен е на всичко” (”Гардиън”). ”Тръмпокалипсис… Шок. Удар от гръм. Водещата световна сила от днес е в ръцете на крайнодесни (”Либерасион”).

Резултатите от изборите за президент на САЩ са силен сигнал за Европа, която вече не знае какво може да очаква от Съединените щати, заяви председателят на фракцията на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер. Президентската администрация на Франция беше приготвила само един вариант за поздравително писмо до победителя на изборите в САЩ - до Хилъри Клинтон. Франсоа Оланд изглеждаше отчаян и посърнал, докато поздравяваше Тръмп.

Победата на Тръмп усилва стократно ехото от Брекзит, дори обещава “троен щатски exit”.

Външните министри на ЕС ще проведат извънредна среща в неделя, за да обсъдят положението, май ще го приветстват с масово ръкоплещене. Ясно им е, че ще правят всичко възможно САЩ да останат велика сила, но не толкова плашеща с оръжия и наказваща, колкото внушаваща доверие и добронамерена сила, водеща, а не диктуваща. Каквато отдавна не е, а на тях точно така им беше уютно.

В Поднебесната не бързат с реакциите, плетат кошницата си бавно и неотклонно без заяждане и подскоци в навечерието на големите промени. В Русия с известни основания се надяват на намаляване на американското настъпление по всички направления, не споделят големи очаквания за отмяна на санкциите и реално презареждане. Президентът Путин поначало не бърза, има основания да допусне, че с новия президент на САЩ ще се разбира по-добре, отколкото с предишните..

По нашенско се регистрира паника сред грантаджийската и протестърска общност, благодетелят им Сорос усилено работеше срещу Тръмп и никак не е изключено “Америка за България” да позатвори кранчетата или да ревизира състава на политическите си слуги. Смут настъпи особено сред Прокопиевата либерална дружинка, предчувстват хлад и неприятности откъм засегнатите от подривните им мероприятия през последните години, ако останат без протекции голи сред вълци.

Студ, глад и мизерия им се привиждат. Личи си и по реакциите на Плевнелиев, напомнящи на същите като при брюкселските мултикултурници, емигрантолюбци, гейпарадисти и политкоректници. Тръмп е от друго тесто, плаши ги, тъй като иска САЩ да не стряскат, а да убеждават в правотата си. А тогава няма нужда от слугуването им.