Филип Димитров, бивш премиер и лидер на СДС, сега конституционен съдия, пред „Труд“: Признаването на Македония ни отпуши пътя за ЕС и НАТО

От едната страна в НС викаха: „Ти си велик“, от другата „Ти ще си платиш“

Имаше национален консенсус, въпросът бе кога и как

На 15 януари 1992 г. в 19.20 ч тогавашният министър-председател Филип Димитров дойде в Народното събрание и обяви, че България признава независимостта на Македония и още три бивши югорепублики - Словения, Хърватска и Босна и Херцеговина. Страната ни първа в света призна независимостта на Република Македония под това име, а не като Бивша югославска република Македония. Този акт на България отприщи международното признание на западната ни съседка. Президентът Желю Желев убеди руския държавен глава Борис Елцин да признае Македония, после - и турския си колега Сюлейман Демирел. През 1993 г. Македония стана член на ООН.

Интересно е да си припомним как стана признаването на Македония от България, имало ли е трудности и противници на този акт, считан за първата самостоятелна проява на новата българска външна политика, след като до 1989 г. България бе третирана като най-верния сателит на СССР. Но СССР престана да съществува в края на 1991 г., а малко по-рано на власт в България дойде първото демократично правителство на СДС начело с Филип Димитров. Та от кого бихме научили най-добре как се развиха нещата с признаването на Македония, освен от самия тогавашен премиер, чието правителство взе това историческо решение?

- Трудно ли се стигна до това решение, г-н Димитров? Ситуацията за България беше особена - тя не беше член нито на НАТО, нито на Европейския съюз, нито на Съвета на Европа?
- Би било напълно противоестествено България да не признае Македония освен ако не предяви претенция, че е нейна. Давате си сметка, че през 1992 г. това би било абсурдно. Така че за признаването имаше национален консенсус. Въпросът беше кога и как. Бях убеден, че забавянето би донесло само вреди: засилване на риска от югоинвазия в Македония, съмнения в намеренията ни и последно, но не и по значение - възможност да се разпалят „патриотични“ страсти, които биха разклатили споменатия консенсус.

- Как протече заседанието на правителството на 15 януари 1992 г.? Имаше ли противници на решението?
- В Министерския съвет се знаеше, че външният министър Стоян Ганев е против и че председателят на парламента Стефан Савов иска да изчакаме признаването на „Великите сили“. При позицията на Гърция това би било голямо чакане. Така или иначе имаше някои колебания. Но все пак министър председателят по нашата и по всички европейски конституция е доминираща фигура в изпълнителната власт.

- Каква бе ролята на т. нар. Комисия „Бадентер“ за признаването на Македония и другите три югорепублики? От нея ли зависеше?
- Изчаквахме повече от три месеца от как Македония беше обявила независимостта си през септември 1991 г., съобразявайки се с позицията на ЕО/ЕС, която предполагаше Комисията Бадентер да посочи републиките, отговарящи на всички изисквания за признаване. Комисията Бадентер посочи Словения и Македония.

- Как депутатите от 36-ото НС посрещнаха новината за признаването на Македония? СДС, БСП, ДПС - как реагираха?
- Когато влязох в Народното събрание, имаше нещо като шпалир. От едната страна викаха: „Ти си велик“, от другата „Ти ще си платиш“. Само позицията на ДПС беше еднозначно в подкрепа.

- Имаше ли координация между „Дондуков“ 1 и 2 кой първи да обяви признаването на Македония? В „По света и у нас“ първата новина бе това признаване, но съобщена на живо от президента Желев?
- Докато траеше заседанието на Министерския съвет, президентът Желев, който беше между първи и втори тур, свика Консултативен съвет. Той подкрепяше признаването и искаше да помогне, но разбираемо внимаваше да не сбърка, особено когато шефът на разузнаването Бригадир Аспарухов взе да ни плаши с нахлуване на югоармията. Право да признава има само правителството. Затова признавайки, аз обявих признаването в Народното събрание. След това в новините президентът направи обръщение. Мисля че (както си му е редът) след говорителя на правителството. Но вие, а и други журналисти сте объркали фасадата със същността.

- Външният министър Стоян Ганев и председателят на НС Стефан Савов бяха против решението на правителството. Какви бяха причините?
- Стефан Савов беше много начетен човек, но имаше този предвоенен страх да не би да ни използват „великите сили“. За Стоян Ганев не бих могъл да кажа. Истината е, че след като приехме и протоколирахме решението, неколцина министри взеха да се колебаят и дори се оформи мнение да не си казваме, че сме признали, докато не си поговорим още веднъж с комисиите в Народното събрание и ги убедим, че това е най-доброто решение. Представяте си до абсурд можеше да доведе това, ако не се постигне разбиране веднага. Както посочих нито парламентът нито президентът имат право да признават. Външната политика се определя от правителството. Това се нарича разделение на властите. Затова поех сам отговорността и обявих признаването.

- Признаването на Македония и другите три бе първата самостоятелна проява на новата българска външна политика след 1989 г. Как бе посрещнато това на Балканите и в Европа? А Русия?
- Естествено Милошевич не беше щастлив. Русия имаше точно в този момент други проблеми. След няколко месеца, когато посети България, Елцин се скара на министрите си, че още не са признали и май извърши акта от самолета (как стана това виж в ляво). Европа и САЩ ни приеха като достоен кандидат за бъдеща интеграция, На 7 май влязохме в Съвета на Европа. На 14 май започнахме преговорите за присъединяване към ЕС. А още през март зам. държавният секретар на САЩ нарече България „скритата перла на Балканите“ и беше отпушен пътя за домогването ни към НАТО.

- България първа в света тогава призна и Босна. Какво бе значението на този акт?
- Както казах, Комисията „Бадентер“ на ЕС посочи Словения и Македония. Междувременно обаче Германия реши да не чака това решение и вече беше признала Словения и Хърватска. Беше нелепо ние да даваме наказателни знаци на Германия. А да не признаем само Босна и Херцеговина би прозвучало като покана за инвазия. Затова поканих Министерския съвет да признае и четирите, макар и съзнавайки, че по въпроса за Босна можеше да се спори. После същото стори и САЩ.

- Вярно ли е, че сте имали информация, че Турция е била готова да признае Македония и Босна и затова сте избързали?
- Вярно е, че имахме информация. Не е вярно, че затова съм избързал.

- Признаването на Македония стана няколко дни преди втория тур на президентските избори. Помогна ли това за избирането на Желю Желев за президент?
- Според мен по-скоро да, но да не забравяме, че тези, които гласуваха за него приемаха този акт за естествен. Тоест предизборният ефект едва ли беше толкова значителен.

- Защо според вас се стигна до днешното ниво на отношенията между двете страни? Как може да се излезе от това състояние? Президентът Петър Стоянов бе казал, че Македония е най-романтичната част от историята на България. Не е ли на път да стане драматична?
- Не мисля, че е редно точно аз да коментирам кой какво е пропуснал да направи през годините, особено когато в Македония имаше лидери много приятелски настроени към България.

- Може ли новото правителство да направи рестарт на отношенията?
- По Конституция само правителството има тази възможност. Но не аз мога да кажа какво ще направи това правителство.

Нашият гост

Филип Димитров е роден на 31 март 1955 г. в София. Учи в Английската езикова гимназия. Завършва право в СУ, след което е адвокат във Втора адвокатска колегия.

През 1990 г. става зам.-председател на новосъздадената Зелена партия, която влиза в СДС. През август е избран за зам.-председател, а няколко месеца след отстраняването на Петър Берон - за председател на Координационния съвет на СДС. Остава на поста от декември 1990 до края на 1994 г.

Като лидер на СДС през ноември 1991 г. става 42-ят премиер на България. Филип Димитров съставя правителство на малцинството, подкрепено от ДПС.

На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев свиква пресконференция в Бояна, на която критикува остро правителството на Димитров. През октомври 1992 г. правителството внася вот на доверие в парламента, но губи гласуването, тъй като ДПС не го подкрепя, и така пада от власт. След загубата на изборите през 1994 г. Димитров се оттегля от ръководството на СДС.

След връщането на СДС на власт Филип Димитров е последователно представител на България в ООН в Ню Йорк и посланик на България в САЩ.

След избирането на Георги Първанов за президент през 2001 г. Димитров демонстративно напуска поста на посланик в САЩ и отново се включва в дейността на СДС, като след разцеплението на партията през 2004 г. остава лоялен към лидера Надежда Михайлова. След внесени от него поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили от 1 януари 2008 г. Българската армия става професионална.

Филип Димитров е народен представител в 36, 37 и 40-ото НС. В началото на юни 2008 г. обявява, че се отказва от депутатското си място и ще се занимава с преподавателска дейност. Преподава в Американския университет в България, в Университета в Торонто, в Кристофър Нюпорт Юнивърсити - Вирджиния и в Нов български университет. Почетен професор в НБУ.

През 2010 г. се кандидатира за ръководител на делегацията на ЕС в Грузия и на 15 септември 2010 г. върховната представителка на ЕС по външна политика Катрин Аштън го определя за ръководител на постоянното представителство на ЕС в Грузия.

На 6 октомври 2015 г. е назначен за съдия в Конституционния съд от президента Росен Плевнелиев.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта