1. Стимулиране на вътрешните и външните инвестиции - само нарастване на частните инвестиции ще увеличават производителността, а оттам и реалните доходи и растежа. Отпадане на двойното данъчно облагане на печалбата би бил добър знак за инвеститорите. При вече платени 10 процента корпоративен данък печалба, при разпределянето й се дължат още 5 - т. нар данък дивидент. И още: нулев данък върху реинвестираната печалба и скоростна амортизация на активите, за да се повиши темпото на обновление на машини и техника – също са добри мерки. Днес всички мерки са насочени към заетостта, но работни места има, защото има перспектива за предприемачите. А наказване на печалбата е наказание за производителността и правилно използване на оскъдните производствени фактори;

2. Огромният слон лежи на все по-свиващото се игрище. Слонът е държавата, а игрището е произвеждащата част от икономиката. Така както се свива игрището (частният сектор), така трябва да се свие държавата - като разходи, но най-вече като дял от икономиката. За да има изобщо мач. И с по-малко държавата да прави повече, тоест да стане по-ефикасна. Дори левият икономически идеолог лорд Кейнс говори за това, че над 25 на сто преразпределение през бюджета на изработеното в икономиката в рамките на годината е много. У нас то е над 40, а в други задлъжнели до козирката държави минава 60. По-добрият пример е Сингапур, където дори при криза – този процент едва доближава 30;

3. Оптимизация на държавните разходи – по-малко, но по-качествени кадри в публичната администрация, респективно по-добре платени и мотивирани. По-качествена техника и екипировка, която ще се изплати във времето. Дигитализация и електронно управление. Ако изобщо ще се тегли дълг за нещо, да е еднократно и за модернизация на държавната администрация. Не за увеличаване на заплатите на калпак, без оглед на ефективност и докато немалка част от реалния сектор страда. Европейските средства изкривяват предприемаческите стимули, но докато ги има – трябва да ги използваме максимално. Добра идея е целенасочено привличане в администрацията на хора с опит от Брюксел в европейските проекти и финансиране. За целта може  да имат относителна свобода да използват служебно ресурса, който са спомогнали да се усвои като електромобили, компютри и техника или други професионални стимули. Запушване на дупките в ТЕЛК, точенето на клинични пътеки, непрозрачни обществени поръчки и премахване на неефективни програми;

4. Частната собственост трябва да бъде издигната на пиедестал. Не е ли защитена – няма предприемачество, инвестиции и социален мир. От домовете, гаражите, градините, лозята, бостаните, къщите по селата и малките населени места, та до фирмите, заводите, земята и авоарите на българските граждани и външните инвеститори – частната собственост трябва наистина да стане неприкосновена и безусловен абсолют. А това ще създаде среда да производство и просперитет;

5. Намаляване на негативните ефекти от Зелената сделка. Насилственото внедряване на зелени решения е непродуктивно - икономически и социално. У нас половината от електричеството идва от ТЕЦ-овете на въглища, а затварянето им заради завишени еко критерии и цени на вредните емисии, ще се усети в загуба на между 100 и 150 хиляди пряко заети в ударените сектори работни места. Родният “транспорт” също ще бъде тежко засегнат, ако след пакета „Мобилност“ стане жертва и на нови изисквания за плащане на емисии. Металургия, химия, селско стопанство също. А това ще оскъпи продукцията ни и ще ни направи по-неконкуретоспособни. България трябва да търси алианси в рамките на ЕС, за да парира или поне омекоти удара. Една Германия, икономическият мотор на Европа, вече е тотално енергийно зависима, след като сложи на трупчета ядрената си енергетика. И днес се разкъсва между желание да реализира Северен поток 2, да внася въглища от Полша или втечнен газ от САЩ. Ние трябва да се определим по отношение на новите ядрени мощности. Да решим какво правим с новите ядрени мощности и да се преборим 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ да продължат докрай. И да погледнем в бъдещето: към малки модулни реактори, газификация, либерализация на пазара на производство, пренос и потребление на енергия. Както и прекратяване на неизгодни за държавата енергийни договори, оскъпяващи крайната продукция. Да използваме всички изгодни за България енергийни проекти, без оглед на геополитическите интереси на други държави. И създаване на собствени кадри. Без тях няма да как да участваме в такова конкурентно поле.

6. Намаляване на данъчно-осигурителната тежест върху предприемачи и служители  – въвеждане на необлагаем минимум за заетите на минимална заплата; намаляване на осигуровки в нефинансовия сектор; опрощаване на лихви върху данъци, такси и наем на общинско ниво. Свиване на ставката на ДДС за храни и горива до допустимия минимум в ЕС от 15 на сто. ДДС регресивен данък – хора с по-ниски доходи плащат по-голям реален данък върху потреблението си. А 50 процента от крайната цена на горива се формират от ДДС и акцизи. Освен намаляване на данъчно-осигурителната тежест, тези мерки имат и чисто социален ефект по омекотяване на икономическия шок от кризата.

7. Мерки за пазара на труда – премахване или намаляване на данъчните и административни пречки пред пазара на труда. Там ударът ще е най-силен. Всякакви „забрани за наемане на нови хора“ като ефективно високи МРЗ или прагове само ще утежняват ситуацията. Преминаване към регионално и секторно определяне на нивата им е по-работещият принцип.

8. Актуализиране на регистъра на държавните компании. Оптимизиране на и продажба на неефективните, листване на дялове на борсата на част от работещите срещу свежи пари в хазната. Това ще гарантира прозрачност, граждански контрол и ще съживи анемичния ни пазар на капитал. А всъщност наличието на работещ такъв е дефиницията за пазарна икономика.

9. Развиване на родния капиталов пазар. Наличие на ефективна алтернатива на банковото финансиране ще е полезно за всички – фирмите ще имат по-лесен достъп до спестявания, а гражданите ще могат да инвестират, спестяват и повишават финансовата си култура. Държавата е вдигнала ръце от фондовата ни борса, в която е мажоритарен собственик. Нужно е намиране на стратегически инвеститор и регионално свързване.

10. Децентрализация: политическа и финансова такава. Общините днес понасят най-големият удар на кризата. Част от данъка върху доходите трябва да остава при тях. Това ще създаде и стимул за градивна конкуренция и добри практики. Колкото по-близо до хората се решават проблемите, толкова по-включени са те. И по-качествен е резултатът от политическия процес.