Произвеждат се стотици хиляди клипове годишно, полицията не успява да ги обработи

„Дръжте крадеца“ - под тази рубрика по Нова телевизия много често показват видеофилми с грабители. Толкова често, че доста киноартисти биха могли да завидят на честотата на изявите им.

Ето го поредното предаване. „Дръжте крадеца: Млад мъж задигна оборота на денонощен софийски магазин“.
На кадрите виждаме дребен на ръст криминален тип с тъмна шапка и цветен суичър - оглежда магазина отвън, издебва магазинера, когато слиза в склада, влиза и опразва касата. 820 лева - „не е кражбата на века“, отбелязва водещият, като апелира към зрителите, които разпознаят злосторника, да се обадят.

То не е кражбата на века - това е вярно. Обаче е от тоя вид кражби, които от четвърт век насам се утвърждават като обичаен поминък на немалко млади хора, които така и не научават друг начин да се сдобият с пари и други желани неща, освен да ги откраднат. Занаят като занаят, обаче криминален и с неприятното качество да нанася вреди на хората, които се препитават чрез труда си.

Темата не е нова, новото е в пълния крах на надеждата и вярата, че камерите ще ни отърват от апашката напаст.

Днес няма да бъде пресилено ако кажем, че прословутите камери, за които някой от полицейските шефове разправяше, че „ще ни наглеждат като баща и майка“ не вършат почти никаква работа, що се отнася до безопасността на гражданите. И в този смисъл бихме могли да добавим, че като частни собственици и като данъкоплатци напразно се охарчваме за тях.

„Дръжте крадеца: Откраднаха кутия с дарения за болно дете“ - мъж и жена вземат кутията от тезгяха на минимаркет, докато продавачът е в тоалетната, и си тръгват по пътя, макар и „хванати“ - щрак! - на портрет!

Какво се случва после в хода на разследването на филмираното престъпление? В общия случай полицията разглежда предоставения u запис и обяснява, че не е достатъчно ясен, поради което не се знае кой точно върши безобразието. Ако случайно не стане така - ако някой зрител или фейсбукар разпознае безобразника и посочи трите му имена, той бива задържан и даже отведен в съда. Там съдиите обаче не приемат филма за доказателство. Едно, защото в закона не пише, че трябва да го направят. Или пък записът не е иззет по професионалния ред и на подсъдимия са му нарушени правата. Или е направен без разрешение за употреба на специално разузнавателно средство (СРС). Или пък няма експертиза, която показва, че не е рязан и не е преправян. Или пък има експертиза, но я оспорват адвокатите и трябва да се направи още една...

Дори да се приеме като утежняващо вината обстоятелство, видеоматериалът е безполезен на правосъдието, ако не е придружен със самопризнания. Дори и да е придружен от самопризнание, пак не става - трябват и свидетелски показания за кражбата.

Накратко, трябва такова богато съчетание от доказателства, което в съдебните зали се среща по-рядко от опашата звезда в небесата.

А какво да кажем за снимащите радари? Всевиждащите! Тези, на които толкова много разчитахме да намалят до минимум безчинствата? „Колкото повече, толкова повече“ - от десетина години това е девизът на КАТ, на охранителната полиция и на присъдружните на МВР снабдителски фирми.

„Радарите фотографи са най-силното оръжие във войната по пътищата!“, писа пресата, включително и „Труд“.
„Техниката плаши пияните шофьори и безумците и снижава катаджийската корупция“, заявяваха от сдружението на майките в траур. Милите! Щеше да хубаво, ако бяха прави.

Факт е обаче, че електрониката по пътищата, по градските паркове, по селските площади, по магазините, пък и в частните домове постоянно се увеличава, обществените поръчки на „наши фирми“ за нея непрекъснато се увеличават, а катастрофите и кражбите не намаляват, нито пък пострадалите от тях.

Във всеки голям град - София, Пловдив, Варна, Бургас - по охраната на обществения ред действат от 200 до 500 камери. Те произвеждат стотици хиляди клипове годишно. В полицията не успяват да обработят всички - на места служителите на достигат, другаде е свършила хартията на принтерите.

Специално шофьорите, превишили скоростта или минали на червено пред „очите“ на камерите би трябвало да получат електронен фиш с обратна разписка - с датата, мястото и часа на нарушението и глобата. И да си платят безотказно паричната санкция.

Да, обаче както става на практика? 

Катаджиите пишат призовки - над 70 хиляди само за София! Но колко от призованите отиват в КАТ, как мислите? Около 9 хиляди. Само те си получават наказателното постановление и биват санкционирани. За останалите 61 хиляди давностният срок изтича. Да, тях пазителите на реда биха могли да ги открият, но ако ги търсят, разбира се.

Последно почнаха да оборудват с камери в ромските махали - против кражбите на ток и търговията с наркотици. Министерският съвет намери как да ги финансира. Наслагаха електронни очи в гетата, и още ще слагат. Хубаво... Само че какво ще „видят“? Ще видят ли, че растящата неграмотност, безработицата и мизерията раждат престъпен поминък, а той - социално, етническо напрежение и несигурност. Но то и с просто око е забележимо. Както и това, че множащите си камери в последните години служат главно за алиби на властта. Не е виновна тя за нищо, взела е мерки - ей вижте! - купила е техника, намерила пари! 

Звучи добре, но няма смисъл. Така властта не решава проблемите ни. Само ги финансира.