Слънчев фалос опложда недрата на земята всеки ден в 12 часа

Още Херодот описва половата разпуснатост на тракийските девойки

През пролетта на 2002 г. аз и няколко човека изкачвахме стръмните скали към високото плато между днешните кърджалийски села Ненково, Женда и Дъждовница. Бяхме тръгнали по сведение на местния краевед Минчо Гумаров, който отдавна ми говори за някаква странна пещера. Тя се намирала под самото плато в местност с необичайното име Тангардък кая. На турски език това означава Шумящата или Гърмящата скала. А по споделените с известно неудобство думи на пещерняка, скалната кухина имала форма на женски полов орган.

Малко преди обяд достигнахме козирката на платото, под която се намираше пещерата. Бяхме шокирани още от входа, оформен от природата като вулва. Встрани от тясната площадка пред него се виждаха няколко издялани в скалите трапецовидни ниши. А навътре се развиваше хоризонтално пещерата, чиито край се губеше в тъмната далечина. След направените измервания се оказа, че дължината е 22 м. Специалистите по-късно доказаха, че кухината е карстова и първоначално е била дълбока само 16 м. Човешката ръка я е издялала допълнително навътре и й е придала формата на женска утроба. По извитите стени се стича вода и растат лишеи. А в южния край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Някъде около средата открихме издълбана полусферична ниша. Когато се застане непосредствено под нея и се подаде тон от плътен мъжки глас, по цялата кухина се разнася неестествен звук, подобен на гръм. Именно оттам местното население е нарекло тайнственото място Тангардък кая.

Истинската изненада обаче настъпи точно на обяд. Току-що бе иззвънял таймерът на нечий часовник, когато внезапно отнякъде проблесна слънчев лъч. Подпалвайки в микроскопични експлозии милионите прашинки във въздуха, той се проектира върху неравния скален под. Изведнъж видяхме, че изображението има очертанията на гигантски светлинен фалос. Той се насочи към вътрешността, но беше твърде къс, за да преодолее разстоянието до олтара-матка.

Скоро разгадахме мистерията. Пещерата е била избрана като място и после оформена допълнително от хората така, че да е с идеална ориентация юг-север, като входът е от юг. В предната част на тавана и по оста на кухината е била доизсечена съществуваща естествена цепнатина, през която точно в 12 часа на обяд слънчевите лъчи и до днес проникват и се проектират върху скалната повърхност. Допълнителното оформяне е придало на проекцията форма на фалос, чиято дължина зависи от годишния сезон. Колкото по-ниско по небосклона минава слънцето, толкова по-дълъг е слънчевият фалос. Това означава, че той ще бъде най-голям през първата половина на зимата при краткия ден.

Нямаше съмнение, че бяхме попаднали на пещера-утроба - дълготърсеният храм на Великата богиня-майка, за който споменават няколко антични автори. Според древната индо-иранска традиция подобно на природата царят умирал и се раждал периодически. За да се осъществи това е било необходимо той да се изкачи високо в планината. Там владетелят-първожрец принасял в жертва едро животно или човек, с което символизирал собствената си смърт. След това встъпвал в символичен брак с Великата богиня-майка, оплождал я и се възраждал заедно с околния свят. Така се създала идеята за сина-любовник, роден от Великата богиня-майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т.е. в пещерата. Елементарно е да се изчисли, че тези свещенодействия трябвало да се извършват през януари-февруари. Тогава за древните траки настъпвала новата година, в чест на която те провеждали прочутите празници-дионисии. Тогава за тях започвало възраждането на природата, осъществявано от пролетта. А слънчевият фалос от Тангардък кая достига максималната си дължина точно през този период от годината.

Данните от откритата в Родопите пещера-утроба се потвърждават от някои наблюдения върху старинния фолклор. Един странен култ се е съхранил в дебрите на Странджа. Според народните вярвания светицата Марина обитавала пещера, в която по стените течела вода, символизираща вливаща се в нея сперма. А самата Марина била зачената, когато безплодната й майка помолила Слънцето да помогне. По този повод веднъж в годината моми и ергени се събирали в пещерата, за да участват в тайнството на зачатието.

Не може да не се направи аналогия с описаната още от Херодот полова разпуснатост на тракийските девойки, които на определени дни се съвъкуплявали безразборно с мъжете. По-късно в пиесата си „Вакханките“ Еврипид разказва за посветените на Дионис оргии, правени точно в символизиращи утробата на Великата богиня-майка пещери с течеща вода-сперма. И отново може да се обърнем към народните вярвания и по-точно към кукерските обичаи. В Странджанско Марина се свързва с т.нар. „кукер без маска“, на когото привързвали дървен фалос, с който „орял“ земята и символично я оплождал. Това е отглас от древните идеи за царя-жрец и Великата богиня-майка. Кулминацията е на Кукеров ден в първите дни на февруари, когато според вярванията започвала пролетта.

Всички тези данни насочват към идеята за изграден още от дълбока древност култ към Великата богиня-майка в Тракия. Както всичко останало в тракийската религия, той се зародил в планините и то най-вече в Родопите. Съвсем естествено Великата богиня-майка е била почитана в мегалитно светилище, оформено в недрата на скалите.

Жреците на Великата богиня-майка

Според изворите култът към Великата богиня-майка се изповядвал в недрата на Свещените тракийски планини. Това са Пангей, което е едно от имената на Родопите, и Когайон на североизток в земята на гетите. Точно в пещерите-утроби на тези планини обитавали прорицателите, полубогове или антроподемони. За Родопите това са били Орфей и Резос, а за светилището на гетите – Залмоксис.

Откриваме утроба и край Златоград

През следващите години се появиха сведения и за други пещери-утроби. Една от тях регистрирахме в с. Бенковски на десетина километра източно от Златоград. За разлика от открития през 2002 г. храм, отворът на тази пещера е на запад, което предполага наблюдение на слънчевия залез.