В продукти, произведени за България, се влагат по-евтини съставки, но се продават на по-високи цени

Натрупването в организма на добавки и Е-та, вложени в съвременните храните, може да доведе до изменения в човешкия геном. По темата се води обществен дебат, проведено е и изследване на български учени, свързано с концентрацията на вредни елементи в продуктите. Това стана ясно от думите на националния омбудсман Мая Манолова по време на конференция на тема “Здравословно бъдеще за Европа: Здравословно хранене при децата”, която се проведе във вторник в НДК. Събитието е в рамките на българското европредседателство, а темата е сред приоритетните за страната ни като домакин.

Т.нар. Е-та в храните са оцветители, консерванти, емулгатори, подсладители, набухватели и др., които се използват в различните европейски страни. Евросъюзът има регламент 1333/2008 г., който допуска за влагане в продуктите общо 337 Е-та в определени концентрации. Основните страхове, относно детското хранене, са има ли надежден контрол върху концентрациите на тези добавки, какво точно се случва, когато се натрупват при ежедневния прием на повече от една храна или при комбинирането на на определени е-та. Оцветителите например не са полезни за здравето, имат синтетичен произход и се срещат най-често в детските храни – това са шарените бонбони, сладкишите, напитките, тортите. Част от е-тата дори се произвеждат от въглищен катран.

По време на форума беше представено изследване за наличието на двойни стандарти в храните, особено при детските. При сравнение на едни и същи бебешки храни и пюрета, продавани в Берлин, Виена и София е установен притеснителен двоен стандарт, стана ясно по време на форума. Например при детски десерт на известна световна марка, съдържанието на мляко е с 3% по-малко, а на какао с 5% по-малко при продукта, който се предлага в София. За сметка на това мултинационалните компании, които предлагат храни, трупат огромни печалби, тъй като цените на тези продукти у нас, противно на очакванията, са по-високи от тези в Берлин и Виена - в някои случаи до 90%, в други даже до 150%. Тоест, влагат се по-евтини съставки, продава се на по- високи цени, реализират се по-големи печалби. Но форума беше представено безплатно мобилно приложение, чиито автори са ученици от езиковата гимназия в Смолян - Венелин и Александър. То сканира етикетите на храни и дава информация за наличието на Е-та и за възможни вредни влияния.

Освен вредни добавки, акцент в областта на храненето е и проблемът с наднорменото тегло и затлъстяването сред населението, особено при децата, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров.

Предстои българският парламент да приеме нов Закон за храните, чиято основна цел е да гарантира висока степен на защита здравето и интересите на потребителите по отношение на храните.

До 30% от подрастващите страдат от затлъстяване

Ролята на храната е изключително голяма за човешкото развитие, особено в младежка възраст, обясни пред “Труд” главният държавен здравен инспектор на България д-р Ангел Кунчев. По думите му “проблемите преди всичко са свързани със затлъстяването. При някои възрастови групи проблемът засяга до 30% от децата. Затова е необходимо въпросът да бъде поставен на масата за обсъждане от всички европейски страни”.

При последното проучване у нас е установено, че 5% от децата на възраст между 1 и 4 години имат затлъстяване, като преди десет години те са били 2,7%. При децата между 5 и 18 години с наднормено тегло са 30%. От тях 19,8 са със свръхтегло, а 10,3 са със затлъстяване.

Цветан Димитров, зам.-министър на земеделието:

Само продукти по БДС в градините

Министерство на земеделието предлага две мерки, за да се гарантира качеството на храната в детските градини и училищата, заяви Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието по време на конференция по въпросите на здравословното хранене при децата.

Едното предложение е да се дава приоритет на производителите при избора на доставчик на плодове, зеленчуци и млечни продукти за училищата. Другото ни предложение е в училища и детски градини да се предлагат само храни по утвърдени стандарти – БДС или на браншовите организации. С тези два елемента целим да съкратим веригата при доставките на храни, да намалим цената и да гарантираме качеството на храната, допълни Цветан Димитров.

Той напомни, че вече девет години министерството прилага схемата „Училищен плод” и „Училищно мляко”, по които се дават 20 млн. лв. годишно, като половината са от европейския бюджет. В схемата са включени 3450 учебни заведения и повече от 470 000 деца. Това е инвестиция, която в бъдеще ще спомогне за намаляване на разходите за здравеопазване, произтичащи от небалансирано хранене, обясни той.

Заместник-министърът посочи, че предстои парламентът в най-скоро време да приеме нов Закон за храните. Текстовете му вече минаха на първо четене и предвиждат забрана за рекламиране на храни и напитки, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене.

Със законопроекта се предвижда още въвеждането на изрична забрана деца да рекламират генномодифицирани храни и храни, за които има въведени ограничения за употреба от деца.

Джон Райън, директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните”

ЕК ограничава рекламата

Нова европейска директива предвижда да ограничи рекламите в медиите на вредни храни, съдържащи захар, сол, мазнини. Тя е на финален етап и трябва да бъде завършена в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС, съобщи Джон Райън, директор на генерална дирекция “Здравеопазване и безопасност на храните” към ЕК, по време на конференцията.

Нездравословното хранене е една от основните причини за затлъстяването и за хроничните заболявания, а един от основните пътища за преодоляване на тези проблеми е да бъде намален натискът на рекламата на храни върху децата, обясни Райън.

На ниво Европейски съюз са разработени указания за обществените поръчки за доставката на храни в училищата. В тях са залегнали изискванията тези храни да са с по-ниско съдържание на мазнини и сол, но и да са на по-ниска цена, допълни той. По думите му, за да се постигнат по-ниски цени на качествените храни, всички страни членки трябва да се обединят и да направят общи обществени поръчки.

Според него в момента при избора на доставчик за училищата водеща е ниската цена, но здравните и образователните министерства трябва да наблегнат на качеството на продуктите. Това трябва да важи и за доставки за болниците, армията и затворите, каза още Райън.

И изнесе данни, според които общият пазар на доставките на храни за училища и детски градини в Европа генерира 7 млрд. евро годишно. Той отбеляза, че голям брой от населението в Европа страда от хронически заболявания, включително затлъстяване. А това поставя проблем с издръжката на здравните системи в Европа, където 70% от техните разходи са за хора с хронични заболявания.

Жени Начева, заместник-министър на здравеопазването:

с бизнеса добри практики

Здравното министерство предлага в програмите на общопрактикуващите лекари и новия рамков договор за 2018 г. да залегнат мерки за превенция здравето на децата, съобщи Жени Начева, заместник-министър на здравеопазването. Съвместно с бизнеса и индустрията ведомството започва дебати как да подобри храненето при децата. „Открити сме за диалог с тях, в рамките на който да идентифицираме решения и да намерим баланс между амбициозни и реалистични цели. Платформа за тези разговори на национално ниво ще бъде и създаденият наскоро съвет по хранене към министъра на здравеопазването”, допълни тя.

Проучвания на Световната здравна организация показват, че нивото на затлъстяване при 7-годишни момичета в България намалява през 2016 г. в сравнение с 2013 г. Препоръките са тези стойности да се задържат до 2020 г., а където може, да намаляват.

Д-р Ангел Кунчев:

на малките

Един от основните проблеми, свързани с детското хранене и у нас, и в останалите европейски страни, е високото ниво на мазнини, захари и сол в съвременните храни, обясни главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

Затова, отчитайки факта, че начинът на хранене става проблем, са разработени три наредби у нас, които покриват детските възрастови групи. В тях ясно са разписани правилата. Освен това имаме рецептурници за кухните в ясли и градини, както и разписания за лавки и столове за хранене в училищата. Има и регулация какви храни не могат да се предлагат там. Важен е и балансът между белтъчини, въглехидрати, мазнини, наличието на микроелементи, които са важни за растежа, допълни д-р Кунчев.