Христо Смоленов пред „Труд“: Тероризмът не е самотно занимание, а самообучаващ се организъм

Старите империи са устроени така, че да се пазят от външен враг, без да осъзнават, че отглеждат варварите в собствения си дом

В един свой монолог относно Холокоста, Уди Алън вметва (в преразказан вид), че рекордите по ликвидация на хора са затова, че да се подобряват. В САЩ покориха нов олимпийски връх с екзекуциите в Лас Вегас. Всички са наясно, че това е държавата с най-много убийства и най-много затворници на глава на населението в света. Има просто обяснение – янките са въоръжени до зъби по правото на конституцията. Такъв нагъл терористичен акт, извършен от аматьор, който уж би приел исляма преди няколко месеца, обаче е смразяващ и будещ много въпроси. Отговорите търсим от експерта по тероризма – Христо Смоленов.

- В САЩ всяка година стават стотици убийства с огнестрелно оръжие. Мисля, че Чикаго е неотменен шампион, казано цинично. Този път обаче цялото общество в Америка, беше разтърсено от екзекуицята в Лас Вегас. Как тълкувате този брутален акт, господин Смоленов?

- Има нещо гнило не само в Дания от времето на принц Хамлет. Днешният свят като цяло е “изкрейзил”… Глобалната фрустрация е състояние на обществата и на отделните индивиди, при което лудост и алчност вървят ръка за ръка. Радикализацията на хора и пазарни нагласи води до синдрома на насилствения екстремизъм. Той вече се е загнездил в масовото подсъзнание. Затова е наивно да се търси обяснение на трагедията в Лас Вегас само в психиката на конкретния убиец. Нарочно не споменавам името му. ...И името на Херострат не би следвало да се помни. За съжаление от древността до днес убийци и рушители се радват на повече обществено внимание от лечителите и творците.

- Защо фокусът на общественото внимание се лепва като магнит върху тези трагедии, породени от тероризъм, а в същото време далеч по-значими събития, включително и трагични, като десетки загинали при природни бедствия в Азия, остават встрани?

- Заради страха. Той е водещ и в политиката и в новините. Жадни за тръпката на контрол чрез страх, медиите днес и във всички времена изтъкват личности, проявили се чрез екстремно насилие. Така и в случилото се на концерта в Лас Вегас някои бързат да провъзгласят жестокия рекорд – 59 убити и 515 ранени от стрелба на един единствен “побъркан”. Който е бил перверзно предвидлив да вкара 28 огнестрелни оръжия в хотелската стая, откъдето ще открие стрелба по множеството веселящи се хора. Интересно как става това без помощ от други съзаклятници? И как така този побъркан човек е харчил отскоро като милионер – дали не става дума за пари, платени в аванс за терористичен акт?

- “Ислямска държава” веднага пое отговорност за атентата.

- Дали и доколко може да се вярва на “Ислямска държава”, която побърза да поеме отговорност за кървавата баня в Лас Вегас е интересен въпрос. Едва ли сигурността в тази столица на късмета като цяло е толкова крехка, че да се пропука от замисъла на един злодей аматьор. Самата системата от казина, хотели и развлекателни обекти се пази не само от полиция, а и от множество охранителни фирми с първокласна квалификация. Как те са проспали подготовката за такова чудовищно престъпление е въпрос, на който няма лесни отговори.

- Очевидно е, че няма да се стигне до рестрикции в притежанието на оръжие, защото... не виждам как ще стане. Но какви ще са другите последици за американското общество?

- Психологическият ефект от случилото се би бил смазващ, ако хората започнат да осъзнават уязвимостта си. Може би затова всички медии се фокусираха върху дебата за притежанието и носенето на оръжие в САЩ. С това се отприщват страсти “за” и “против” - нещо, което е конституционно право, подкрепено и от прословута поправка на Американската конституция. В страната има 300 милиона законни огнестрелни оръжия при 300 милионно население. Лекотата, с която то може да се придобива не е главният проблем – не само традицията, а актуалната потребност гражданите да са въоръжени е в основата на дебата. Двете страни в него мобилизират своите електорати и докато спорят, те забравят че са заложници на същата среда на несигурност. В тази сложна среда има и други играчи, които не са контролирани нито от държавата, нито от обществен интерес. Такива са например наркомрежите – те доставят не само убийствена дрога за младежта, но също така цяла гама продукти на насилствен екстремизъм, пред който обществата изглеждат безпомощни.

- Защо тспоменавате очно наркомафията. Тя ли е в основата на злото в Америка?

- Наркомафиите имат своите тежко въоръжени шпиц-команди. Разполагат с незаконни оръжия, които държавните служби не могат да контролират. Нелогично би било да се настоява за разоръжаване на гражданите, докато властите не се справят нито с организираната, нито с ежедневната неорганизирана престъпност. Така се стига до парадоксална ситуация: дори най-силните държави пред лицето на вътрешната им престъпност изглеждат като безпомощни общества. В тях от време на време се случват събития, за които медиите твърдят, че са неизбежни. Говорят, че не можели да бъдат предотвратени и ни внушават, че трябва да се примирим със случващото се, което рано или късно ще се повтори. Зад този привидно реалистичен песимизъм се крие манипулация.

- Трябва ли да се привиква към това насилие?

- Не, категорично. А тази грешка се прави в момента – убеждават ни да привикваме. По подобен начин в Европа реагират на все по-честите актове на терор. Очакват от гражданите като че ли да привикват към риска и опасностите. Да си мислят, че нищо повече не може да се направи по въпроса. Че противодействие срещу тероризма означава да се позира пред цветя в памет на жертвите. И че за тази поза най-подходящи са високопоставени евро-бюрократи. Не бих се учудил, ако се опитат да пренесат и в Европа дебата против законните оръжия, забравяйки за ацетона и пехидрола, от който някои си правят в домашни условия експлозива ТАТП. И докато го правят, често се самовзривяват още у дома. Откъде идва тази убийствена радикализация – кой я поощрява и капитализира последиците от нея по неведоми информационни и финансови канали?

- Какъв е вашият отговор?

- Преплитат се два типа мрежи – терористичните и онези, които обслужват нарко потоците. Това глобално преплитане е причината за необяснимия неуспех на централизираните тайни служби в борбата, както срещу дрогата, така и срещу терора. Структурите с подчинение на един команден център са неефективни. Всъщност те са неадекватни срещу кипящата неопределеност на мрежите.

- Службите и управляващите в много западни страни се хвалят за десетките осуетени опити за атентати. Хвалят се със страхотни удари върху наркомафията и това, което се случва едва ли не е случайност. Малки пропуски.

- Щетите върху разпръснатата система на мрежата не са трайни. Те подлежат на регенериране, тоест самовъзстановяват се като хидра. Затова борбата с нея изисква не толкова армейско или полицейско усърдие, а нови кибернетични модели. Намиране на научен отговор би заслужило две Нобелови награди – за икономика и награда за мир. Но лауреатите едва ли биха доживели да си ги получат – като имаме предвид чудовищните интереси зад търговията с дрога и със страх от терористично насилие…

- Бихте ли обяснили?

- Първо, принципно нов модел на конструиране на системата е необходим, за да може да се атакува самата структура на престъпните мрежи. Както вече казах тя се регенерира и ако е разкъсана някъде, прекъснатата връзка се възстановява по мрежова система. Това са хетерархични структури (структури с преплитане на вертикални и хоризонтални връзки, б.р.) и затова е неуместно да се атакуват с силно йерархични структури като армия и полиция. Мога да кажа, че съвременната мрежова структура е била наблюдавана с особено внимание, още по времето, когато се е конструирала ARPANET (Advanced Research Projects Agency Network, мрежа на Агенцията за напредничави изследователски проекти, DARPA) е първата в света функционираща компютърна мрежа от вида комутация на пакети по протокол TCP/IP, предшественик на Интернет, б.р). Тогава се е смятало, че през тази мрежа може да се контролират хората, но това се оказва невъзможно.

- Защо?

- Задължително условие за да се спечели някаква по-решаваща победа в играта на котка и мишка между мрежовите организации, каквито са наркомафиите и терористичните организации от една страна, и йерархичните структури каквито са службите за сигурност е да се подходи по съвсем различен начин.

- Какъв е той?

- Това е подход, базиран на взаимодействия между множество опитни аналитици и компютри с елемент на изкуствен интелект. Моделиране на една среда, в която противникът се разглежда като кибернетичен организъм - система, която е в състояние да се самообучава.

- Толкова ли е сложна системата на престъпност в света, щом я оприличавате с кибер... мозък?

- Не престъпниците са сложни хора, а престъпната система. Съвременния тероризъм и наркобизнесът не могат да бъдат сведени до множество свързани една с друга бадни или групички, които заради една прочетена книга и неприятности вкъщи да преобръщат дневния ред на държави. Те са едни разпръснати клетки в един организъм, който може да се самообучава и саморазвива. Затворите са пълни с дилъри и терористи, но силата на системата не намалява. За да се противодейства, трябва да се осъзнае, а след това приеме фактът, че тези организации са независещи от човешката воля, от своята същност - самообучаваща се, самоорганизираща се. Противодействието може да бъде единствено симбиоза от човешки фактор – специалисти, анализатори, експрети, бойци и суперкомпютри. Точно тази подробност се изпуска, когато се разглежда терора като армейска операция. Точно това имам предвид, когато настоявам в българското участие в ЕС да се предложи да се създаде единна антитеросристична организация. Когато ми казват, че службите няма да се съгласят, защото нямало как да разкрият своите източници, аз няма как да се съглася. Борбата с тероризма не е просто шпионска разузнавателна дейност, не е информационна дейност. Нужна е нова организация, с нов тип кибернетични действие, което да превърне борбата срещу тероризма в истинско научно-практическо усилие.

- Откъде идва най-голямата съпротива?

- Големите страни попадат в капан на идеологията на старите империи. Старите империи вечно се страхуват от нашествията на варвари. Те са устроени така, че да се пазят от външен враг, без да осъзнават, че отглеждат варварите в собствения си дом. Крайно време идеологията да отстъпи място на системен подход. Крайно време е заслугите на отделни държави да не се определят на абсолютното място, което заемат в организации спрямо по-малките държави. Грижата за сигурност трябва да бъде преформатирана съгласно предизвикателствата на днешното време. Борбата вече не е тактическо усилие, а цивилизационно предизвикателството.

 

Нашият гост

Христо Смоленов е роден в Пловдив през 1954 г. Завършил английската гимназия в София и Московския държавен университет “Ломоносов” през 1980 г. Работил е в Института по философия, а по-късно и в Института по математика на Българската академия на науките. Защитил е дисертация през 1982 г.

Стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” през 1990-1991 г. Гост-професор в Университета на Монреал и в католическия Университет на Америка. Инициатор за създаването на Русенския комитет през 1988 г. Автор на пет книги. Учен и журналист. Основател и кръстник на движението “Екогласност” през 1988-1989 г. Секретар на Министерството на отбраната и народен представител в 38-мото Народно събрание. Треньор по карате на първите групи за борба с тероризма.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта