Актьорът ще изиграе П. Т. Барнъм в нов мюзикъл

"Хората идват при мен постоянно и искат да си говорим за Върколака."

"Да играеш гневен, ядосан образ е най-добрата терапия на света."

"Когато започвах, нямах никакви претенции в какво ще играя, изобщо не ме интересуваше типът роли. Важното бе да има работа."

"Не бях заинтересован от участието в поредната - вече девета - глава от сагата „Х-мен“. Нямах никакво намерение и желание да се снимам в още един комиксов филм. Това, което исках да направя, е истински филм за този човек, не за супергероя."

Австралийката суперзвезда Хю Джакман се сбогува с комиксовия образ на мутанта Върколака в силно драматичния екшън „Логан“. След 17 години и няколко ключови превъплъщения в персонажа Джакман реши, че е време да се раздели с ролята, която го направи световна сензация и един от най-търсените актьори на планетата. В момента „Логан“ върви по кината и в България и се радва едновременно на одобрението на зрители и критици.

Някои анализатори казват, че това е най-внушителният и качествен филм за супергерои въобще, а Хю Джакман прави изпълнение за историята на жанра.

Интервюто с големия австралиец е предоставено специално на „Труд“ от The Interview People

- Мистър Джакман, в последния филм за Върколака вашият персонаж Логан изглежда изморен от собствената си съдба. Какво чувствате вие? Изморихте ли се да играете този образ?

- Когато за пръв път гледах готовия филм в присъствието на публика, усетих, че съм достигнал крайната фаза на обвързване с този персонаж. Никога не съм го обичал толкова много, колкото сега във филма „Логан”. И със сигурност знам, че вече е време да се оттегля. Няма какво повече да дам на този франчайз, на публиката, а и на самия образ, на самия Върколак. Играя го вече 17 години и в 16 от тях усещах, че може да се направи още нещо, да се достигне по-голяма дълбочина. Това най-накрая се случи с „Логан”. Преди години се бях събудил и успях да запиша на бързо своята визия за финала на сагата, нещо различно и специално, което да ме върне в ролята. Споделих го с режисьора Джим Манголд и той го сметна за прекрасно. Гордея се, че финалният резултат поне съдържа малко от онази моя представа. Не говоря точно за самата история, а за някои елементи от историята. Също така самият тон на филма, атмосферата и емоциите, които желаехме да вдъхновим в съзнанията на публиката. Идеята беше да създадем нещо по-драматично и сериозно. Никога досега не съм бил толкова привързан към образа, но и никога не съм бил толкова сигурен, че е време да приключа с него и да продължа нататък.

- Как премина последният снимачен ден?

- Да ви кажа ли истината? Заснехме финала на филма в самия край на снимачния процес. Режисьорът Джим дойде при мен, каза ми, че дублите са се получили, и после рече: „Не може да си тръгнем просто така. Нека постоим още един час, не ме интересуват графиците. Бъди Върколака още малко. Това е твоето време”. Никога няма да забравя думите ме. След няколко дни обаче се наложи да снимаме още 14 часа чист екшън в горите и накрая просто нямах търпение да махна дрехите на персонажа, да се изкъпя и да си отдъхна.

- Взехте ли си някакви сувенири от снимките?

- Още по време на първия филм от поредицата „Х-мен” можех да избирам от десет костюма. Впоследствие развих традицията да си пазя по нещо от всеки следващ епизод на сагата. Някой ден ще ги продам за благотворителност.

- Върколака изглежда много ядосан и сериозен в този филм. По-гневен отвсякога.

- Да, и това емоционално състояние беше прекрасно предизвикателство за изиграване. Да играеш гневен, ядосан образ е най-добрата терапия на света. Сега не знам какво ще правя. Може би ми предстои да се превърна в онзи кисел и ядосан стар мъж, кой знае. Но да играя намръщения Върколак ми носеше огромно щастие. На всеки две години се подлагаш на тази терапия.

- В този филм Логан се доближава до образа на самотния баща. Какъв личен момент внесохте в тази част от историята? Известно е, че вие също сте отгледан от самотен баща.

- Несъмнено това бе страшно личен проект за мен. Имах кристално ясна визия за това как трябва да изглежда и да се усеща всичко във филма. Това беше наш авторски проект с Джим и с тази увереност отидохме при шефовете на студиото и бяхме категорични, че няма да правим никакви компромиси. Бях се подготвил за отрицателен отговор. Щях да разбера, ако те нямаха желание да направят точно този филм. Но просто не бях заинтересован от участието в поредната - вече девета - глава от сагата „Х-мен”. Нямах никакво намерение и желание да се снимам в още един комиксов филм. Това, което исках да направя, е истински филм за този човек, не за супергероя. Нямаше да се ядосам на тяхното „не”. Но за щастие те веднага се съгласиха с нашите условия. Те знаеха, че не блъфирам и не се опитвам да преговарям. Познаваме се от 17 години. „Логан” беше важен и личен проект. Тук е намесено познанието ми за персонажа, въвлечени са разговорите за него, които съм водил с безброй фенове и които най-вероятно ще водя до края на живота си. Хората идват при мен постоянно и искат да си говорят за Върколака с мен. Иначе самата история не беше някакъв опит да призова и да се справя с демоните от миналото си. Сегашният ми семеен живот е много по-различен. Връзката ми с моето семейство е от съвсем различен характер. Логан е образ, който се страхува от интимността, ужасява се от близостта и емоцията. Семейството е манифестация на неговите страхове и фрустрации. Той би предпочел да бъде вълк единак, да играе сам. Защото всеки негов близък човек е умирал. Във филма той е на 160 години и много неща за трудни за разбиране.

- Какво ви привлече към история за застаряващ супергерой?

- Всички се изправяме пред този момент, в който осъзнаваме, че трябва да се помирим със себе си, да открием истината за това кои сме ние, как сме живели живота си. Да помислим за ефекта, който сме оказали върху останалите. Всеки възрастен човек може да се разпознае в това. Дали ще напуснем света спокойно, или ще го сторим с крясък, както е било, когато сме дошли тук за пръв път. В крайна сметка това е филм за възрастни. Не мисля, че има много 9-годишни хлапаци, които биха се идентифицирали с персонажа точно в „Логан”. Това не е екшън за супергерой, който изкарва ноктите си и разнищва фамилията на лошите. „Логан” е като художествена медитация върху остаряването и смъртта, филм за това, което прави живота ценен и смислен.

- Какво търсите, когато избирате роля?

- Когато започвах, нямах никакви претенции в какво ще играя, изобщо не ме интересуваше типът роли. Важното бе да има работа. Другото беше излишен лукс. Сега предпочитам истории и образи, които предлагат някакво предизвикателство. Харесвам филми, които има какво да кажат, които те карат да се замислиш и да започнеш да си задаваш въпроси за самия себе си. Не съм толкова запален по заглавия, които са просто бягство от реалността.

- Как виждате бъдещето си в киното без роли в комиксови филми?

- Вълнувам се от потенциалните възможности. С максимално отворено съзнание съм. Работя по нов мюзикъл със заглавие „Най-великият шоумен”, посветен на П. Т. Барнъм. Може да се каже, че е семеен филм. Няма да има кръв. Барнъм е човекът, който казва: „Животът е това, което сами си направим. Най-благородното изкуство е да правиш другите щастливи“. Нищо общо с Върколака. След този ангажимент съм отворен за нови предизвикателства. Може да ме питате пак след 12 месеца. Ако тогава съм безработен, няма да бъда толкова развълнуван.

- Как поддържате щастието в живота си?

- Не е лесно. Да бъда родител е най-трудната роля в живота ми. Носи ми смирение и вдъхновение. Мислех си, че като баща ще знам всичко необходимо за обучението на децата, ще бъда мъдър по магически начин. Точно обратното е. Открих, че знам твърде малко и тепърва ще трябва да се уча да бъда добър баща.