Юлиян Стефанов, финансов директор на една от големите компании за производство на олио, пред „Труд news“: Фермери задържат слънчогледа, но няма да видят по-високи цени

След протести на фермери срещу вноса на земеделски култури от Украйна беше решено износът от Украйна да мине на лицензионен режим и да бъде договаряно какви количества зърнени култури да бъдат внасяни в България. С въпроси защо се стигна до протести на фермерите и какъв ще бъде ефектът от ограничаване на вноса от Украйна се обърнахме към Юлиян Стефанов, финансов директор на една от най-големите компании в България за преработка на слънчоглед.

- Г-н Стефанов, защо се стигна до ситуацията на пазара да има слънчоглед от миналата година, който не е продаден? Какво е производството на слънчоглед в страната и какво количество ви е необходимо на вас като преработватели?
- Ситуацията на пазара е, че от последните пет години България от нетен износител вече е нетен вносител на слънчоглед. Бяха изградени много преработвателни мощности, както за преработка на слънчоглед в олио и шрот, така и за белен слънчоглед. България е най-големият световен производител на белен слънчоглед, който се използва основно в пекарската индустрия - за хляб, за здравословни храни, като добавки на семена. България не произвежда толкова много слънчоглед, колкото е необходим на местните преработватели. България произвежда средно годишно около 2 милиона тона през последните години. През предходни години беше и по-малко, но и производството на слънчоглед се развива. Това е една от причините преработвателната промишленост да увеличава капацитета си. Но тази преработвателна промишленост много се разви и в момента консумира със сигурност над 3 милиона тона, а по капацитет може да изконсумира над 4 милиона тона слънчоглед на година. При реколта от 2 милиона тона, означава че липсват между един и два милиона тона слънчоглед, които трябва да бъдат осигурени чрез внос. България по принцип изнася около десетина процента от произведения слънчоглед, а всичко останало, необходимо на преработвателите, се очаква да се осигури от внос. През последните четири-пет години слънчоглед се внася от Русия, Украйна, Румъния, Молдова, по-малки количества от Сърбия. Това, от което се опасяват земеделците, че техният слънчоглед няма да бъде купен, е спекулативно твърдение, меко казано. Проблемът по-скоро е да се осигури достатъчно слънчоглед за внос, а не че няма да се изкупи местният. Местният слънчоглед винаги ще се изкупи, но има едно основно „но“. Той винаги се изкупува по пазарни цени. А те се определят от международния пазар на слънчоглед, на слънчогледово олио и шрот. Слънчогледовото олио е растително олио, което има и заместители. Това са рапичното, с което са едно към едно заместими, соевото и палмовото. В световен мащаб произвеждат около 160 милиона тона рапично, соево и палмово олио. Производството на слънчогледово олио е около 20 милиона тона. И когато тези олиа са заместители, ценово те вървят заедно. Например, когато падне много цената на палмовото олио, това веднага се отразява и върху цената на слънчогледовото. Разбирането на земеделците е, че цената би трябвало да съответства на състоянието на тяхната реколта и на тяхната себестойност, но за съжаление с глобалните цени това няма нищо общо. Възможно е да имат година като сегашната, когато имат ниски добиви и ниски международни цени, но са имали и години, през които са имали и рекордни добиви и много високи международни цени. Това е част от бизнеса, това е рискът да си земеделец, да работиш със стока, която зависи от реколтата и от международните пазари.

- Тогава за какво протестираха фермерите?
- Протестът на фермерите беше малко странен. Миналата година цените по време на жътвата бяха достатъчно добри, тоест те имаха доста висока рентабилност. Например, при себестойност 700-800 лева на тон слънчоглед, цените на пазара през миналата есен бяха около 1100-1200 лв. на тон. Проблемът се генерира по-късно с това, че голяма част от земеделците задържаха продукцията си, очаквайки ръст на цените, тъй като малко по-рано миналата година те бяха стигнали до над 2000 лева с избухването на войната в Украйна. Задържаха продукцията при един явно падащ пазар. От месец май миналата година до момента цената на слънчогледа само пада, за което има пазарни причини. В Украйна не се случиха апокалиптичните картини, които се предвиждаха - че Украйна няма да може да преработи и изнесе слънчогледа си, че войната ще ескалира. Украинците успяха да преработят близо 85-90 процента от техния слънчоглед, да го изнесат като олио. Изнесоха само 2 милиона тона слънчоглед миналата година и то защото имаха голям преходен запас. Тази година се очаква да изнесат част от слънчогледа си, но не се знае колко. Реколтите в Украйна и Русия, а двете заедно са основните световни производители на слънчоглед, са много добри. Особено в Русия ще имат рекордна реколта тази година. Руснаците консумират около една трета от слънчогледа, който произвеждат, а основната част ще бъде изнесена като олио. Това потиска международните пазари. Руснаците буквално правят дъмпинг на всички маслодайни зърна на пазара. Това е причината в момента земеделците да се чувстват притиснати, тъй като цените на международните пазари са много ниски, а реколтата е зле. Първоначално, през пролетта прогнозите за слънчогледа бяха за реколта от 2,2 милиона тона, тъй като климатичните прогнози бяха добри и имаше голямо количество засят слънчоглед. Но прогнозите започнаха да падат. Лятото беше много топло и сухо. Преди няколко седмици прогнозите бяха за реколта от 1,8 милиона тона, сега вече се чува по-реалистична прогноза за 1,6 милиона тона реколта на слънчоглед в България. При една сравнително висока себестойност, тъй като торовете поскъпнаха миналата година, когато земеделците ги купиха.

- Каква е цената на слънчогледа в момента?
- Цената на слънчогледа зависи от това колко си далеч от изходната точка, от която е износът, и намалява с увеличаване на разстоянието, защото става въпрос и за транспорт. Например, ако се купи слънчоглед във Видин, той струва по-малко от същия слънчоглед във Варна, тъй като посоката на стоката е за експорт. Около 90 процента от преработения слънчоглед се изнася под формата на продукти. Цената в момента е твърдо под 800 лв. на тон, по-скоро е по-близо до 700 лв., около 730-750 лева на тон. Освен това цената пада и няма прогнози, че в скоро време ще се вдигне. Беше 800 лв., но това беше преди около месец. Вероятно това не е както са си представяли фермерите развитието на ситуацията. Но когато България е експорно ориентирана, няма как местната цена на слънчогледа изкуствено да се увеличи, както се надяваха фермерите с протестите и исканията за задържане на вноса. Проблемът не е във вноса. Спирането на вноса спира производителите да си осигурят слънчоглед и им се налага да спират да работят. Но дали има или няма внос няма да промени цената на вътрешния пазар на слънчогледа. Производителите, които имат много ниски маржове от порядъка на 4-5 процента, няма как да платят толкова, на колкото им се иска на земеделците да си продадат слънчогледа. За производителите рационалното решение в този вариант, когато се продава слънчоглед на невъзможни цени и няма достатъчно на пазарни цени, е просто да спрат да работят и да чакат по-добри времена, тъй като в противен случай, ако работят, при каквато и да е надпазарна цена на слънчогледа, ще фалират много бързо. Всеки тон преработен слънчоглед ще генерира голяма загуба, например от минимум 10-15 процента. Зависи на каква цена земеделците решат да продават. Ние следим ситуацията, знаем, че има настроения и искат да продават на не по-ниска цена от себестойност, като според тях пазарната цена е себестойността им. Но за съжаление пазарите не работят така. Пазарната цена е тази, на която някой би искал да го купи и да е рентабилен.

- Каква е себестойността на производителите на слънчоглед?
- По отношение на себестойността картината е много шарена. Наистина себестойността на тази реколта, която прибраха, е по-висока отколкото на предната по отношение например на торове, препарати, може би с двайсетина процента. Но коренът на проблема не е там, а е в големите аренди. В България се стигна до едно наддаване и ескалиране на пазара, арендите са непазарно високи, сравнявайки ги например със съседна Румъния. За неполивна площ в Румъния арендата е от порядъка на 50-60 лева на декар за земя на север от Дунав, тоест еквивалентна на земята в Северна България. А при нас търговете за държавни земи достигат до 150-170 лева за декар в Добруджа. А от земеделци сме чували и за много по-високи нива в ситуации, когато се стига до наддаване между земеделци, за да вземат определен масив. Това ескалира проблема, защото ако добивът на слънчоглед е 250 килограма от декар, което е един добър среден добив, означава, че за всеки лев, който дадеш повече за аренда, трябва 4 лева повече да получиш като цена на слънчогледа.

- Явно българските фермери са разчитали, че ще продадат слънчогледа на висока цена.
- Наддадоха чисто спекулативно за земята, разчитайки на висока рентабилност през следващите една-две години вследствие на войната. Но пазарът не се разви така и това допълнително усложни ситуацията, тъй като освен високите цени на препарати, торове и горива, се стигна и до плащане на непазарно високи ренти. Това е проблемът във момента - лоша реколта, ниски международни цени и висока себестойност на продукцията.

- След протеста на фермерите беше решено да бъде уточнено какви количества зърнени култури може да бъдат внасяни в България. Има ли някакво движение по този въпрос?
- Чакаме контакт с правителството и да се сформира работна група. Въз основа на декларациите, които са дадени от Европейската комисия и самите украинци, лицензионният режим, който предвиждат да въведат, се предполага да стартира до 30 дни след 15 септември, което означава през втората половина на октомври да има работеща схема за внос. Нашето правителство пое някакви ангажименти и се чува нещо за ноември, което за съжаление за нас е много притеснително, тъй като през ноември може да се окаже, че няма какво да се купува, тъй като и в момента тече активен износ на слънчоглед от Украйна към държави, които не са затворили границите си за него. Експортният потенциал на Украйна не е безкраен. В един момент слънчоглед няма да има и това много сериозно ни притеснява като производители. Ако държавата се забави, чакайки да утихнат броженията сред фермерите, накрая ще се окаже, че фермерите ще си останат със слънчогледа, чакайки по-високи цени, които ние не прогнозираме, че ще видят, а преработвателите ще останат без слънчоглед и без възможност да си го осигурят. В момента преработвателите трябва да са активната страна, за да си осигурят слънчоглед за цялата кампания, но ръцете им са вързани заради политиката на правителството.

- Няма ли възможност да бъде внесен слънчоглед от други държави, например Русия, Молдова?
- От Русия няма как да излезе слънчоглед, тъй като руснаците управляват с административни мерки техния експорт. В Русия в момента има мито от 50 процента за експорт на слънчоглед. Допуска се експорт на олио и шрот, на преработени продукти, с много по-ниски мита. На практика пазарно е невъзможно да изнесеш слънчоглед от Русия, освен ако не си готов да платиш 50 процента мито, което ще го направи непродаваем. Така че Русия е затворена. Отделно са и проблемите с плащанията, свързани с изключването им от SWIFT системата. В момента източниците на слънчоглед за България са основно Румъния и Украйна. Румъния има ограничен експортен потенциал, например до около 500 хил. тона заедно с Молдова, която малко изнася през последните години. Основният източник е Украйна. Земеделците продължават да задържат, чакат някакво развитие на цените. Но прогнозите са, че цените скоро няма да се вдигнат, защото Русия има много добра реколта и буквално изнася на дъмпингови цени олио и зърно по целия свят.

- Нашите производители няма ли на кого друг да продадат слънчогледа си на по-високи цени?
- Няма кой да им ги даде. Който го купи трябва да произведе от слънчогледа олио. А руснаците продават олио на дъмпингови цени. Няма как цената на слънчогледа, от който ще произведеш олиото, да е различна от международната цена, тъй ката след това олиото ще стане непродаваемо. Ако например се окаже, че себестойността ти е с 200 долара на тон повече, няма на кого да го продадеш. Подобни ограничения могат да сработят само когато имаш много голямо вътрешно потребление и вътрешният пазар поеме тези ценови разлики. България консумира една осма от слънчогледа, който произвеждаме. Около 100 хиляди тона олио консумираме в България, а имаме слънчоглед за 800 хиляди тона. Няма как местният пазар да поеме такива ценови разлики и слънчогледът да се продаде на непазарна цена. Чакат се чудеса, а такива няма. Трябва да се повтори ситуацията от миналата година, а тя беше екстремна - две от най-големите производителки на слънчоглед в света влизат във военен конфликт. Естествено цените се вдигнаха двойно за няколко седмици.

- Какви са прогнозите за цените на олиото на дребно?
- При цените на дребно е възможно да има дребни спекулативни движения, но не очакваме някакво забележимо поскъпване на олиото. Дори да има някакъв дисбаланс на вътрешния пазар, например ако производителите нямат достъп до суровина, земеделците продължават да задържат реколтата, чакайки по-високи цени, веднага ще се внесе олио от Румъния, от Унгария, от Сърбия. Няма как да се поддържа висока цена на слънчогледовото олио на вътрешния пазар, ако външната е ниска.

Нашият гост
Юлиян Стефанов е финансов директор на една от най-големите компании в България за преработка на слънчоглед и производство на слънчогледово олио. Той е член на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти. Има дългогодишен опит и експертиза в сферата на производството и търговията с олио.