В региона няма достатъчно производство на електроенергия и трябва някак си бързо да мислим за други източници и бързо да строим атомни централи и то не 2 блока, а 4, казва енергийният експерт Явор Куюмджиев. Бъдещето на българската енергетика е мъгливо, производителите на електроенергия се товарят с нови и нови условия и плащания, за да може държавата да вкарва по 1 млрд. лева годишно в „Мариците“, за да компенсира разходите за въглеродни емисии. В същото време съседните държави без Гърция и Румъния произвеждат спокойно евтина въглищна енергия.

- Остава ли България без енергетика, Господин Куюмджиев? Финансовото състояние на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ е в риск заради високите цени на въглеродните емисии, а управляващото мнозинство реши да инжектира през БЕХ 160 млн. лева там, но така ли ще работи тази ключова базова мощност - с държавна помощ?
- Да. От тук нататък поддържането на ТЕЦ „Марица Изток“ 2 ще струва около 1 млрд. лева годишно, а единственият въпрос е откъде ще ги вземаме тези пари. Но трябва да ги плащаме, защото без мощностите там вечер и нощно време няма да имаме ток. Що се отнася дали българската енергетика приключва във вида, в който я познаваме - категорично, да. На 26 февруари излиза от мрежата „Марица Изток“ 3, ТЕЦ Варна отдавна го няма в мрежата, през месец май 2026 година ще излезе от мрежата и „Марица Изток“ 1. Според мен и другите въглищни централи ще отпаднат от мрежата по чисто икономически причини, като „икономически“ може да сложим в кавички, тъй като става дума за високите цени на въглеродните емисии. И в крайна сметка българската енергетика ще се състои от слънчеви, вятърни и водни централи и една атомна, а дали ще има втора атомна централа - само Господ знае.

- През последните седмици станахме рекорден вносител на ток, защо България губи пазари в сектора, „Мариците“ работят, блоковете в АЕЦ Козлодуй - също, а внасяме ток?
- Това е така, защото съседните държави, като изключим Гърция и Румъния, нямат въглеродни емисии. При тях производството на въглищна електроенергия е изключително спокойно и свободно. Цената на електричеството в Турция е значително по-ниска от тази в България и ще става още по-ниска, след като там бъдат пуснати новите ядрени мощности. От друга страна през деня в Гърция произвеждат ток от слънчева енергия, която е много евтина и тя си търси пазар. И през последния месец ние сме нетен вносител на електроенергия през деня, а през нощта сме си пак ние, с нашите мощности, защото няма кой да ни произвежда електроенергия за през тъмната част на денонощието.

- Картата в реално време на Електроенергийния системен оператор е еднозначна - 60 процента от производството на електроенергия идва от АЕЦ, ТЕЦ, както и още 7-10 процента от топлофикационните ТЕЦ в слънчев ден, но властовият апетит за повече фотоволтаици не стихва. На какво се дължи това?
- На практика това е бъдещето, защото както казах, едната централа излиза от мрежата, после втората, третата и тези срокове за затваряне на „Мариците“ до 2038 година според мен няма как да се случат. И като отпаднат 4000 MW от енергийната система до 5-6 години, ние откъде ще вземаме ток? В региона няма достатъчно производство. Трябва някакси бързо да мислим за други източници и бързо да строим атомни централи и то не 2 блока, а 4.

- Да не би да намеквате, че можем да се окажем в криза за ток?
- Да. Чак криза да няма ток, не. Но ето пример с Гърция - там инсталираха много газови централи, в момента цената на газа е много симпатична. В същото време обаче имаме неясна ситуация в Червено море, САЩ забраниха износа на втечнен газ, нямаме идея какво ще стане с цената на газа, която вероятно ще тръгне отново нагоре. Това ще се отрази на цената на електричеството, а като казваме криза на ток, имам предвид високите цени, а не толкова, че няма да има. Въпреки, че и това не е изключено.

- Правим първата стъпка в либерализирането на пазара от 1 юли за битовите потребители тази година и отново ще цитирам премиера, който беше дал пример с мобилните оператори - ще можем ли да си избираме по-изгодните условия или ще станем свидетели на един вид енергиен картел, който ще диктува цените?
- Проблемът е, че държавата ще трябва да плаща загубите на ЕРП-тата, битовите потребители са на регулация до 2026 година. И по някои оценки това са стотици милиони левове на месец. На практика ние си разрушихме енергетиката, държавата ще трябва да плаща 1 млрд. лева годишно на „Марица Изток“ 2, за да функционира и да ни дава ток през нощта, отделно 1-2 млрд. лева годишно на ЕРП-тата поне до 1 януари 2026 година за регулираната цена на битовите потребители, ще продължим да плащаме на останалата американска ТЕЦ.

- Българският енергиен холдинг (БЕХ) толкова ли е богат?
- Не, разбира се. Специално за ЕРП-тата парите ще идват от Фонда за сигурност на електроенергийната система, но от там вървят и компенсациите за бизнеса. Наистина изглежда, като да сме много богата държава, но проблемът знаете ли какъв е? Разходите за регулирания пазар ще се поемат от Фонда, Фондът си изкарва парите от 5 процента такса, която управляващите наложиха на всички производители на електроенергия и от продажбата на зелени сертификати (въглеродните), които трябва да бъдат разпределени на тези, които генерират зелена енергия, но държавата всъщност им ги отнема. И в крайна сметка всичко това не се плаща толкова от държавата, а от производителите на електроенергия, от „зелените“ производители - виждаме един омагьосан кръг. А що се отнася до милиарда за ТЕЦ „Марица Изток“ 2, частично ще го платим всички ние от данъци, защото държавата ще трябва да капитализира БЕХ, а БЕХ да даде пари на ТЕЦ „Марица Изток“ 2.

- Пред производителите на електроенергия има също много неизвестни, как изчисляват прогнозната си електроенергия, например?
- Управляващите са измислили една страшна щуротия. Преди няколко години балансирането на пазара беше чисто пазарна функция - всеки производител на електроенергия трябваше да каже предварително колко електроенергия смята да произведе за следващия ден по часови график. И примерно, производителят Х казва, че ще произведе 80 MWh, но произвежда 100 и попада в небаланс излишък, ако пък произведе 60 MWh - попада в недостиг. И тези, които бяха в излишък, го предлагаха на вторичен пазар, който пък се купуваше от тези производители в недостиг. От 1 юли тази година този механизъм се променя, като се въвежда минимална цена за недостиг от 360 лв. за MWh и глоба за излишък от 200 лева. И сега производителите на енергия се чудят какво ще правят, както и търговците. Целта на цялата тази маневра е да се намери този 1 млрд., който да се плати на ТЕЦ „Марица Изток“ 2, но това, ще го кажа малко грубо - доене на производителите, не може да продължава до безкрайност. Хората вече нямат пари за поддръжка, за ремонти, отнеха им „свръхпечалбите“ през 2022 г., когато българската енергетика генерира 12 млрд. евро приходи, една голяма част от тях бяха отнети, за да се плащат стимули за бизнеса и други. И ако си говорим за бъдещето на българската енергетика, в момента то е много мъгливо.

- През последните седмици морските браншове - рибари, рибопреработватели, хората в туризма се разгневиха от законопроект, който позволява разполагането на перки в морето за производство на ток, нарекоха закона убиец на Черно море. Ефективна ли е офшорната вятърна енергия за България и може ли тя да реши проблемите около производството на електроенергия у нас?
- Аз нямам отговор на този въпрос. Мисля си, че е нещо като мода. Аргументите от екологична гледна точка сигурно са основателни, но не се наемам да ги коментирам и хората вероятно имат пълното право да се тревожат. Но понеже сега е модерно да се говори, че цяла Европа трябва да има вятърни електроцентрали, сигурно затова сега се обяснява как пък ние да си обхванем Черноморието. Скептичен съм до колко това ще се реализира, защото нямам информация някой да си е направил труда да изчисли вятърния потенциал в Черно море. За това се изискват огромни инвестиции, защото трябва да се вдигнат мачти на 80, 100-120 метра и да се види с измервателни уреди къде евентуално има вятър, за да се определи каква по мощност турбина и на каква височина ще се сложи. Второ - чисто статистически вятърните електроцентрали са най-ниско ефективни от всички видове централи, защото тяхната производствена мощност е някъде от порядъка на 1000 - 1200 часа на година, а годината има 8600 часа. Трето - този вид централи предизвикват големи проблеми за системните оператори. Преди десетина години в Германия заради огромното количество инсталирани такива мощности стигнаха за пръв път до отрицателни цени на електроенергията, което означава, че съседните на Германия държави получаваха пари заради това, че потребяваха вятърен ток. Четвърти проблем е, че тази електроенергия както в Германия, така и в България, ще бъде произвеждана в регион, където няма потребление. Това пък теоретично трябва да доведе до изграждането на нови мрежи, които да пренесат този ток до район, където да се потребява - примерно Пловдив, Стара Загора, София, но това струва страшно много пари. Петият проблем е, че ЕСО ще има допълнителни разходи за поддръжка на мрежата, защото източникът на електроенергия не е постоянен. От енергийна гледна точка такава инвестиция, без да съм груб, на мен ми изглежда неразумна. А от екологична гледна точка - пак казвам, не се наемам за коментар.

- В края на 2023 година бе потвърдено еднозначно от правителството, че България продължава да развива ядрената си енергетика - до 2033 година ще е готов VII блок на АЕЦ Козлодуй, а 2-3 години по-късно и VIII блок, по думите на премиера Денков „планът е двата да вървят успоредно като строителство“. До колко реалистични от гледна точка на безопасността са тези срокове?
- Безопасността няма отношение тук. Но сроковете са абсурдни и нереалистично кратки. Само подготвителната работа по документацията ще отнеме десетина години. А ключовото решение е на Евроатом, в което всички страни-членки на ЕС трябва с консенсус да се съгласят България да строи нова атомна централа. Само един пример - последната реално построена централа в Европа беше започната от французи през 2007 година и трябваше да бъде пусната в експлоатация през 2012 година, но „Ойкилуото“ 3 беше пусната миналата година с 11 години закъснение. „Уестингхаус“ строиха АЕЦ в Джорджия 36 години, като първият блок беше пуснат миналата година, а тази година се очаква, но не е сигурно, да бъде пуснат втори блок. До сега те не са правили AP1000 и ние ще бъдем нещо като опитно зайче - върху нас ще се учат. Така че, дори след 9 години да започне строителството, нямам никаква идея кога ще завърши.

- И отново за безопасността, но що се касае за необходимостта от изграждане на постоянно хранилище за отработените ядрени отпадъци, каквото у нас до момента няма. Защо до сега не е търсено сериозно решение на проблема с крайното складиране на ядрените отпадъци от атомните ни мощности, видяхме темата подробно изнесена в доклад на Института за икономически изследвания към Министерския съвет?
- Чист пиар. Някой, нещо е прочел и е решил да се упражнява по темата. Крайното решение няма как да бъде само на една държава. Това трябва да бъде международно сътрудничество най-малко в рамките на целия ЕС. Трябва да се прави разлика между ядрени отпадъци и отработено ядрено гориво. Високо радиоактивни отпадъци България генерира само и единствено от предстоящото разглобяване на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“. Те ще бъдат прибрани в контейнери за 300 години, които съответно получават лицензи от Агенцията за ядрено регулиране. Доколкото разбирам, този доклад е да се успокои населението какво ще се прави с отработеното ядрено гориво, но тук стигаме до проблема с наименованието, защото неслучайно се нарича отработено ядрено гориво, защото то не е отпадък. В Русия, в Китай вече се разработват ядрени централи, които ще използват това отработено ядрено гориво. Това складиране, което се извършва първоначално за първите 20-30 години в мокрите басейни, после се прави в контейнерите, за които стана дума, а след това в хранилище за отработено ядрено гориво или ХОГ. Ние си имаме ХОГ - направен, пълен с контейнери, чакащ отработено ядрено гориво от „Козлодуй“. Не разбирам смисъла на този доклад. Тези хора вероятно са чули, че във Финландия правят експерименти от поне 20 години за погребването в дълбоки пещери или под 7-8000 метра под земното ниво, но никой още не е предприел стъпки за това. Да, този проблем предстои да бъде решаван от човечеството, но нямаме илюзии, че Институтът за икономически изследвания към Министерския съвет ще намери отговор с доклада си.

Нашият гост
Явор Куюмджиев е роден на 14 септември 1970 година в град София. Учи в Софийската математическа гимназия, след това в Руското средно училище в град Високе Мито, Чехия, където получава диплома за средно образование. Следва в Центъра за езикова и теоретична подготовка на чуждестранни студенти към Карловия университет в Подебради, Чехия, в Чешки технически университет в Прага (1988 - 1993). Магистър по компютърни технологии в Технически университет - София (1996 - 1999). Магистър по Бизнес администрация в Рочестърския технологичен институт - US бизнес училище в Прага. Бил е депутат от БСП, зам.-министър на енергетиката. Бил е зам.-генерален директор на “Шкода”. Куюмджиев е един от изявените енергийни експерти у нас.