Родните ни туристи търсят в Гърция спокойствие и добронамереност

Притеснени ли са българските туристи в Гърция след пожарите, които бушуват там. С какво гръцкото море привлича нашенци и защо хиляди се отправят на юг. Каква е българската връзка в историята на Корфу - неподозирани факти за това разкрива Ивайло Дилов, един наш екскурзовод на този приказен остров, какъвто рядко вече можеш да срещнеш.

- Господин Дилов, всяка година хиляди българи летуват на гръцките острови. Пожарите не са изолирано явление, ето сега стотици наши сънародници са блокирани на остров Самотраки. От доста години сте гид в южната ни съседка, имали ли сте такъв проблем и как се справят гърците в такава ситуация?

- Да, вярно е, в Гърция много често стават пожари, просто през лятото температурата е висока и при най-малко невнимание на туристи или на местни хора стават пожари. В страната обаче има добра организация за справяне с тези страшни бедствия. На високите места в планините са прокарани с булдозери просеки, направо през гората и в най-високата част поставят в постоянно дежурство пожарна с екип огнеборци. Така при възникнал пожар се опитват максимално бързо да го пресекат и изгасят. Затова мисля, че българските туристи, които посещават нашата южна съседка, не би трябвало да се притесняват, а да си пътуват спокойно и да се насладят на красивата гръцка природа. Колкото до остров Самотраки, там пожарът вече е потушен, а струпването на туристи на пристанището е свързано с повреда на ферибота, но доколкото съм информиран, вече е изпратен нов ферибот от остров Наксос и много скоро и този проблем ще бъде решен.

- Вие сте на Корфу, наричан смарагдовият остров - как е там, нашите туристи чувстват ли се притеснени?

- Да, аз съм на Корфу вече от няколко месеца, но не съм усетил притеснение сред българските туристи. Напротив, чартърите за почивките са пълни и хората си тръгват от тук почти на 100% доволни. Притеснението мисля, че се създава малко изкуствено от медиите. Не мога да разбера с каква цел, може би от патриотични подбуди, с идеята да напълнят нашите курорти, но не вярвам това да се получи, защото отливът на туристи на нашето море се дължи на куп причини.

- Кои са според вас тези причини? Вие много пътувате по тези дестинации, с какво гръцкото море е по-различно от българското?

- Водя групи в цяла Гърция, както и на други места в Европа. На Корфу идвам като гид от 15 години, той е любимото ми място. По-различен е от другите острови с многото зеленина, с историята си, свързана главно с Венеция, а има и интересна връзка с българската история. Чудесно е, че родните ни курорти отчитат, че вече са пълни, но е добре да се видят и причините, които водят до отлив на туристи. Няма да откривам топлата вода като спомена презастрояването, желанието за бърза печалба и най-вече отношението към хората, избрали определено място за почивка на българските курорти.

- Добре, да го кажем така: с какво гърците печелят българските туристи?

- Гърците печелят българите с добро обслужване, с това, което не се предлага на нашите курорти: по-ниски цени на шезлонгите, на храната и на хотелското настаняване на морето и особено много със спокойствието. Тук в Гърция никога няма да ти откраднат багажа на плажовете, никъде няма да те пребъркат и да ти оберат парите и документите... Отношението към туристите е добронамерено, нещо, което рядко можем да видим на нашето Черноморие. Туристът винаги е добре дошъл, винаги добре обслужен, винаги посрещнат с усмивка, докато на много места по родното море често можеш да се сблъскаш с едно неприятно отношение.

- Макар че в Гърция има милиони туристи, въздухът стига за всички, хотелите не са залепени един до друг и са само на по 2-3 етажа. Не са малко тези, които веднага ще репликират - така е, защото Гърция е земетръсна зона. Вярно ли е такова твърдение?

- Не, не е заради това. Хората си имат закони, които не допускат презастрояване и високи хотели. В България ако нещо не става с пари, то става с много пари. Тоест, ако един бизнесмен е решил да инвестира милиони, няма да се спре пред нищо да си плати рушвети и да му издадат разрешителни да си построи, например хотела на самия плаж, пък ако ще и да съсипе дюните. Това в Гърция не може да се види. Никъде!

- Е, ако е някой мастит милиардер сигурно ще може... Разбрах, че на острова вила има вездесъщият Роман Абрамович, а и други като него. Техните вили не са ли по-мащабни?

- Вярно е, че Абрамович има вила тук и тя е в малък залив в гъста гора в района на Палеокастрица. Но ще ви „разочаровам“ - тя е нормална, въобще не е голяма, защото иначе би развалила самата природа. Никой не би му позволил да направи голяма вила, нищо, че е толкова известен и богат, а и той явно не го е пожелал, макар да има възможности за всичко.

- Споменахте за българска връзка в историята на Корфу. Как ние сме вписани в историята на този остров, който е по-близо до Италия и Албания, отколкото до България?

- Ние трябва да се гордеем с това, което една българска фамилия е направила за Корфу. Историята е свързана с българското семейство Вулгарис, както го наричат гърците. Повече от 400 години то е пазител на мощите на св. Спиридон, най-почитаният светец на острова, смятан за негов закрилник. От това семейство произлизат много известни гърци, а историята му е тясно свързана с културната, религиозната и политическата история не само на Корфу, но и на цяла Гърция. Документи, свързани с хронологията на живота им, показват, че семейството е пряк наследник на една от царските фамилии от Второто българско царство. Тяхната къща, мощите на св. Спиридон, построената църква на светеца - всичко до ден днешен се пази в центъра на столицата на острова - град Керкира или Корфу, както също е известен.

- Разкажете за какво става дума, кой е бил този българин и как семейството му е станало пазител на мощите на св. Спиридон?

- Казва се Стамат Български или Стаматело Булгаро, както му казват италианците, или пък Стаматис Вулгарис, както го наричат гърците. Той е първият, който полага основите на това семейство и всъщност е първият пазител на мощите на св. Спиридон. Получава ги като зестра след сватбата му с гъркинята Асимина Калохерети, чийто дядо поп Георгиос Калохеретис ги спасява през 1453 година от окупирания от турците град Константинопол. Спасява ги заедно с мощите на византийската императрица Теодора (сега те се намират в Митрополията на града), която по-късно става и света Теодора, а нейната история също е свързана с България. Тя освен, че е съпруга на последния византийски император иконоборец, нейният син Михаил III е кръстник на нашия св. княз Борис. И след кръщенето той получава името Борис-Михаил.

- Всъщност, откога точно българинът Стамат става собственик и пазител на мощите?

- От 1521 година, когато се жени за Асимина. Оттогава всички техни наследници над 4 столетия пазят тези мощи на най-обичания и тачен светец на Корфу. Шест години след брака Стамат започва да строи първата църква на св. Спиридон и през 1531 година тя е готова. Дотогава мощите на светеца се пазят в една малка черква „Св. Архангел Михаил“ в края на столицата Керкира. С тържествено литийно шествие мощите са пренесени в новата църква, която също не е била голяма. Започват да се събират пари за голяма църква и това продължава над 40 години. През 1577 г. след като са събрани достатъчно средства, старата църква е разрушена и започва строителството на нова, доста по-внушителна, която е завършена през 1596-а и от тогава до днес мощите на св. Спиридон са съхранявани в нея.

- Споменахте, че са имали къща, тя запазена ли е, знаете ли подробности?

- Разбира се, къщата им е запазена и до днес и се намира точно до църквата на св. Спиридон. През 1541 г. те подават молба до венецианския управител на острова да закупят маслинова горичка, която се намира до църквата на светеца и там да си построят къща. Получават разрешението, а къщата в керемиден цвят със стария царски герб над вратата u е запазена. Техният фамилен герб представлява щит с изправен лъв, с корона на главата, обърнат наляво, а отдолу е стъпил върху турски полумесец - много символично. Името на това благородническо семейство е записано в Златната книга, която съществува до 1797 г., когато идват французите и я изгарят.

- Казвате, че семейство Вулгарис е дало много на Корфу и на Гърция, какви хора е имало през годините в него?

- От това семейство са произлезли лекари, учители, дипломати, министри. Четирима от тях са били и протопапас - това е най-висшият църковен сан на Корфу. Били са много богати хора. Голяма част и от земите, върху които е построен дворецът Ахилион на австрийската императрици Сиси, са били техни.

- Извинете, но откъде знаете всички тези факти, не съм чула те да са популяризирани?

- За мен изворът за тази информация винаги е бил една много известна и значима фигура в българската наука - проф. Аксиния Джурова, дъщерята на ген. Добри Джуров. Преди години имах удоволствието да посрещна на острова група от Центъра за славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“, който се ръководи от проф. Джурова. И с тях обикаляхме Корфу. Тя ме запозна с тези важни исторически факти и ми подари книга.

- Да не би да искате да кажете, че това е описано в тази книга?

- Да, точно там е описано. Историята е свързана с проф. Иван Дуйчев, когато двамата с проф. Джурова получават достъп до библиотеките на Ватикана, за да търсят документи и книги, свързани с българската история. Посещават и антикварни книжарници в Рим и в една от тях попадат на много стара книга отпреди 200 години, писана на италиански. Тя се казва „Хронология на живота на семейство Булгари“, писана от един от наследниците на фамилия Вулгарис от Корфу. Проф. Джурова купува книгата, донася я в България, снима я страница по страница и всяка от тях е преведена на български език. Издава я в малък тираж и точно тази книга тя ми подари. В нея е описано участието на хора от семейството в борбите за свободата на острова, за да отблъснат турците, ролята им за възраждането на Корфу. В книгата има документи и как през 1698 г. венецианският дож Силвестро Валиер издава указ, с който дава завинаги титлата граф на главата на семейството, тогава Антонио Булгари, и на неговите наследници. С тези исторически факти българите можем само да се гордеем.

- Българите наистина харесват Корфу, островът е популярен за летни почивки, но напоследък много наши сънародници идват тук за Великден. Защо?

- Трябва да знаете, че най-хубавият Великден в Гърция е на остров Корфу. Празникът се чества най-тържествено точно тук, с много красиви паради по улиците, с литийно шествие с мощите на св. Спиридон, по улиците преминават оркестри - всички с различни цветни униформи. На площад Спианада, който е най-големият на Балканите, в събота след полунощ се събират над 10 000 души, за да се поздравят с християнския празник. Когато свещениците кажат „Христос воскресе“, започва страхотна заря от старата крепост. Освен много православни, тук идват и не малко католици. Изживяването наистина е невероятно.

- Гърците уж са в криза, а поне тук на Корфу не изглежда да е така, защо?

- И да има криза, както казват политиците, гърците си живеят добре. Когато гърци, които идват в България, ме питат как усещаме кризата, им отговарям: „Ние в България сме в перманентна криза от 30 години, толкова сме свикнали, че не ни прави впечатление“. В Гърция кризата е такава, че ако преди си позволяваха всяка вечер да се веселят по таверни, сега ходят само 2-3 пъти в седмицата. Да, намаляването на доходите се усети, но сега нещата лека-полека започват да се нормализират. Това, което някои говорят, че гърците са много зле и дори ни плашат, че ако не сме стриктни и не работим повече ще станем като тях, не е вярно. Гърците са живели винаги по-добре от нас.

- Няма как да не сте чули приказката, че гърците уж били мързеливи... Какво ще кажете на тези, които вярват в това?

- Да видят гърците, че работят и то работят много. Тази приказка, за мързела им е пълна глупост. Те умеят да правят туризъм. Разгледайте Корфу, идете на прекрасния остров Санторини и вижте за какво става дума. Всичко това е постигнато с много, много труд. За да стигнат над 30 милиона туристи годишно, сещайте се кой работи повече и кой е по-добре. Ние в България имаме прекрасни природни дадености и забележителности, места, които могат да привличат наистина милиони туристи. Но имам чувството, че у нас всичко се прави, за да бъдат изгонени чуждите, дори и българските туристи. От това губи държавата, губят и инвеститорите.

- Какво ще пожелаете на нашите туристи?

- Пожелавам на българите да пътуват повече, защото всяка екскурзия е едно емоционално преживяване и след нея човек винаги се чувства духовно по-богат.

Нашият гост

Ивайло Дилов е роден на 19 август 1966 г. Занимава се с туризъм от 1988 г., екскурзовод е повече от 30 години. Работи с гръцки групи в България и с български в чужбина. Води групи в Италия, Австрия, Унгария, Германия, Израел, балканските страни. От 15 години е гид на остров Корфу, няколко години е представител на български фирми на остров Санторини. Говори гръцки, немски и руски.