Не ми се иска синът ми да стане музикант

Известният музикант и китарист Иван Лечев е част от единствената българска група със статуетка “Грами” – ФСБ, която получават за работата си с популярния латино изпълнител Хосе Фелисиано. Харизматичният китарист става част от група ФСБ през 1978 г., а през 2017-та година музикантите отбелязаха 40 години на сцена с голям концерт в зала “Арена Армеец”. Освен с групата, останала в музикалната ни история с много вечни хитове, Иван е работил и с някои от най-големите имена у нас, като Кирил Маричков, Георги Минчев, Лили Иванова и много други, а от 2013 г. е член на “Фондацията”. Голямо вдъхновение за треньора в “Гласът на България” е неговата половинка – актрисата Евгения Александрова, с която имат и един син - Константин.

- Г-н Лечев, какво лято ви предстои, след края на “Гласът на България”?

- Лятото ще бъде много интензивно, но за мен в момента най-важно е какво ще става с Ния (победителката в шоуто). Иначе, със Стефан Вълдобрев започваме лятно турне. Той иска да направи римейк на най-известния си албум “Към” и затова турнето ще се казва “20 години “Към”. Стартира с гръм и трясък на 12-ти юли в “Маймунарника”. След това ще гостуваме и на други известни места, главно по Черноморието. С “Фондацията” също имам няколко ангажимента, а паралелно с това трябва да влезем в студио и да видим какво точно ще се върши с моето мило отборче от “Гласът на България”. Мисля, че показах и доказах, че живо ме интересува съдбата на хората, които са в моя отбор. Вече говорихме и с Никола Здравков за някакви бъдещи творчески планове, както се казва.

- Вече втора година участници от вашия отбор печелят формата. Усещате ли да назрява бунт сред другите треньори към този монопол?

- Както са казали Илф и Петров – спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Това ми е много любим израз. Така че, всеки трябва да си изиграе добре картите, защото ние боравим с изключително талантливи, много перспективни млади хора и трябва да внимаваме какво правим с тях – как ги съветваме, как ги насочваме. Мисля, че на мен ми се получава, а и в конкуренция се раждат много добри продукти.

- Ния има безспорен талант и много характерен глас, но дали ще успее да се наложи на родния пазар, на който се котират най-много хитове за “дупари” и “антилопи”, а единици са тези, които залагат на качествената музика?

- На родния пазар върви това, което се предлага и ако това беше вярно, досега с ФСБ да бяхме умрели от глад, а ние не сме. Напротив - мисля, че със Стефан Вълдобрев пожънахме страхотен успех в последните две години, без да говорим за дупари и антилопи. За всеки влак си има пътници, а на мен ми харесва да съм от единиците. Доколкото я познавам, Ния също няма намерение да се занимава с дупари и антилопи, тя е изключително зряла за възрастта си и виждам, че е много готин човек и свястно момиче. Мисля, че всеки прави глупости, но ако тя не направи много големи глупости я чака сериозно бъдеще.

- Миналогодишният победител Радко успява ли да запази оптимизма и ентусиазма си относно музикалната си кариера у нас, една година след спечелването на шоуто?

- Радко е изключителен диамант, той е ужасяващо талантлив човек, единствено ми се иска да е по-упорит в преследването на мечтите си. Казвал съм на Радко, както казах сега и на Ния, че трябва да се използва много добре този момент, когато си на гребена на вълната, както сърфистите – качваш се на вълната и я яхваш, докато можеш. Мисля, че шоуто дава един много добър първоначален тласък и всеки може да мечтае да бъде изстрелян в орбита – много хора да го видят и чуят. Има една поговорка, че със сигурност няма да се отвори само тази врата, на която не почукаш. Голям кураж си трябва за сцена. Кураж, който трябва за всяко нещо в живота.

- Ако вие самият бяхте изпълнител и участвате в “Гласът на България”- кой треньор бихте си избрал и кои са най-силните качества на Поли, Камелия и Графа?

- Всеки от тях си има качества, въпреки че са доста различни. Камелия умее много добре да намира път към участниците и да ги предразполага. Графа – той е тотален работохолик, хвърля се във всяко нещо с огромен ентусиазъм и постига сериозни резултати. Поли познавам буквално от дете – свирил съм в първите й песни. И двамата с Графа ги знам от малки и си ги обичам по своему. Иначе логиката опира до това да си избера победителя за треньор, което значи, че бих избрал себе си. Може би, все пак бих си избрал Графа, с него сме и една зодия и при нас нещата отиват към едно дълго и сериозно сприятеляване. При Графа всичко е на много сериозно ниво и така трябва да бъде.

- Имахте ли някакви предразсъдъци спрямо Камелия като към фолкпевица и тя успя ли да ви изненада с нещо?

- Не съм имал предразсъдъци към нея. Камелия ме изненада изключително приятно още от първата ни среща. Тя е един изключително земен и много приятен човек за общуване. Всъщност и двамата с нейния приятел Цветин са много готини. Много е приятно да се общува с тях, изобщо - супер са. Те живеят начин на живот, на който много хора биха могли да завидят, например хранят се много природосъобразно, въобще има какво да се научи от тях.

- Вие спазвате ли някакъв здравословен режим?

- Вече не пуша, не пия никакъв алкохол, само от кафето не мога да се откажа. Явно кафето е по-силно от мен или поне толкова силно, колкото мен. Обичам много и домашната лимонада, тя ме спасява, откакто не пия алкохол.

- Случвало ли се е амбицирани родители или участници да идват да се разправят с вас треньорите, защото си мислят, че не са оценени подобаващо?

- Имаше една подобна случка миналата година с недоволен родител, но ние затова сме там и се опитваме да бъдем максимално безпристрастни. Мисля, че този сезон треньорите се справихме по-добре и от миналия. Винаги се стараем да слушаме много внимателно. В предишния сезон, аз лично съжалявам за двама изпълнители, на които не се обърнахме, от което разбрах, че наистина трябва много да внимавам. Едното момиче се казва Надина Калоянова, тя е от Варна и има прекрасна кариера, запомних името й. Човек когато си го може, той си го може.

- За вас лично – в житейски план, кой е бил най-големият ви ментор?

- О, аз имах късмет да имам не един, а трима ментори – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Сашо Бахаров. Иначе най-сериозната школа в целия ми живот е ФСБ и Петър Славов. Тези четирима души ме направиха в много голяма степен това, което съм. Но преди всичко – мои ментори бяха собствените ми родители, които също са музиканти. Те започнаха да правят от мен това, което станах, а след това ФСБ го довърши.

- Коя е темата, която ви вълнува най-силно в момента?

- Мен доста неща ме вълнуват. Онзи ден публикувах във фейсбук снимка на читалище “Светлина” в град Шипка, което очевидно е било изключително красива сграда, а сега е оставена на произвола. А ние сме потомци на тези родолюбиви хора. Българи са строили тези сгради и се питам, как е възможно една нация толкова да се изроди!?

- По същия начин махат и големите ни поети от учебниците…

- Там вече изобщо не знам какво да кажа. Но от друга страна, по този начин се засилва ролята на родителя. Аз съм на мнение, че ако не се преподава в училище е мое задължение да науча детето си вкъщи. Не смятам, че отговорността за възпитанието на децата трябва изцяло да бъде прехвърлена на училището. Мисля, че родителите са най-важното нещо, за да могат децата ни да станат хора. Много ме вълнува и това - какво ще стане с моето малко момченце Косьо, който през август ще стане на 6 години. Той очевидно има музикален талант, а на мен не ми се иска да става музикант. За мен тази професия има толкова много неизвестни. Засега ходи на уроци по ударни инструменти и солфеж, пък да видим. По едно време искаше да става полицай, сега му се свири на барабани.

- Покрай майка му - актрисата Евгения Александрова, той може да реши да стане и актьор.

- О, това е още по-зле. Знаеш ли, колко актьори излизат от НАТФИЗ всяка година? Ако сериозно помислим, ще се сетим за 20 души, които са проспериращи актьори, а другите? Ако започнем да броим банкерите, ще се окажат доста повече. Големият ми син завърши финанси и се справя доста добре в живота, пък един родител трябва все пак да мисли за бъдещето на детето си. Естествено, че Косьо няма да го направя финансист, ако видя че не става, но ми се ще да се опитам да му създам по-предвидим живот, ако може така да се каже.

- Жени и Константин ли са главната причина да младеете и да сте толкова позитивен и и енергичен?

- Много благодаря. Не знаех, че изглежда така. Аз се чувствам много добре в собствената си кожа и най-важното е, че се чувствам полезен. В смисъл, че и трите групи, в които свиря по своему ми дават неща, които ме зареждат. От друга страна Жени и Косьо наистина са непресъхващ извор на положителни емоции за мен, защото са уникално сладки същества. Аз им казвам децата, защото те са си такива. Не може да се каже, че живеем някакво безметежно, безпроблемно съществувание, но се опитваме да сме оптимисти и да гледаме напред. Скандали нямаме, може и да се скараме понякога за маловажни неща, но тази дума при нас е неприложима.

- С Жени сте заедно вече 10 години. Ще ги отбележите ли по някакъв специален начин и обичате ли да си правите изненади?

-О, да. Със сигурност ще го отбележим по някакъв начин, обикновено при такива поводи отиваме на романтична вечеря. С Жени непрекъснато се изненадваме с някакви подаръчета. Ето, сега бяхме на концерта на Стинг, като така си направихме взаимна изненада.

- Вярвате ли, че срещата и любовта ви са съдбовни?

- О, аз просто вярвам, че ние сме създадени един за друг. Дори много често казваме едновременно някакви фрази – явно си мислим за едно и също и в един момент го изговаряме на глас.

- Кои качества правят любимата ви жена, толкова специална за вас, които не сте срещал в други?

- Не мога да се сетя нейни качества, които да не я правят специална. Жени е изключително добро същество, което определено й пречи понякога, но затова си има мен. Аз също съм много добро момче, просто животът ме научи на много работи.

- Много родители казват, че децата им често ги изненадват с някои техни реплики, при вас така ли е?

- Да, сега например, като бях на турне в Америка и Косьо беше казал на майка си - без татко аз не мога да съществувам, като нормално човешко същество. Тя го попитала – какво, какво? А той й отговорил – без баща ми съм като див. Това ме учуди, защото аз по принцип съм строгият родител вкъщи, но той явно оценява това правилно. Жени тогава ми се обади и ми каза – сега ще ти кажа нещо, което ще те накара направо да се качиш на самолета и да си дойдеш. Като ми разказа историята, наистина бучка ми застана в гърлото. Страшно е чувството едно същество да те обича така безрезервно. Децата нямат задни мисли – или те обичат, или не – няма средно положение.

- А на вас минават ли ви мисли за още едно дете?

-Не сме изключили тази възможност, но просто не мога да не си направя сметката, че това дете, когато е на 20 години, аз ще съм на 81…

- Да, но има и примери, като Ицко Финци, който стана баща на приблизително същата възраст…

–Да, но в света сигурно има само три-четири подобни примера. Аз не мога да поема такъв ангажимент, без да знам – а няма от къде да знам и не съм сигурен дали ще бъда пълноценен родител на 80 години… Дай Боже, да бъда, но не е много сигурно.

- Имате ли забавни случки с напористи фенки?

-Цял живот, но нещата се канализираха с времето. Напоследък често ми се случва, когато сме заедно с Жени, да идват жени и да правят комплименти на нея, което по принцип е рядко срещано – една красива жена да каже хубава дума за друга такава. Явно Жени прави добро впечатление на всички, което е супер ок за мен.

- Вярата помага ли ви в живота?

- При мен вярата не е в буквален смисъл, Жени е по-вярваща от мен. Тя ходи на църква, носи светена вода. Аз имам дълбок респект към тези неща, ето - нося йерусалимски кръст на врата, който лично си сложих на Божи гроб. Това е най-святото място на света и човек наистина трябва да има голям респект и упование в тези неща, но не съм от хората, които ходят всяка неделя на църква.

-Любимата ви мисъл, или цитат?

-Помогни си сам и Бог ще ти помогне. Аз съм един непоправим оптимист.