Искрен Веселинов, шеф на комисията по регионална политика в НС, пред „Труд“: Фирмите да могат да съдят за уронване на имидж

Строителите изкараха 1000 машини, наредиха ги по бул. „Цариградско шосе“ и внесоха в Народното събрание подписка за подкрепа на строителния бранш. След срещата на представители на строителната камара с председателя на НС Цвета Караянчева „Труд“ потърси шефа на комисията по регионална политика Искрен Веселинов, за да коментира какви промени ще направят законодателите в ЗУТ и ЗОП. Веселинов отговаря и на въпросите ни има ли политическа атака срещу строителния бранш и лобиране за чуждестранни фирми

- Строителите изкараха 1000 машини по „Цариградско шосе“, като обвиниха за мирната си демонстрация опозицията, какво мислите по темата и основателни ли са притесненията им?

- В голяма степен притесненията на строителния бранш са основателни. В конкретния случай адресатът е БСП, но може би цялата политическа класа трябва да се замисли какви думи, с каква сила и срещу кого употребява. През последните години наблюдаваме силно говорене по теми, без да се замисляме за последствията. Стана модерно да се употребяват силни думи и да се размахва пръст, да се говори менторски. Такъв е и случаят със строителите - подхвърлят се условни твърдения, с които политици се представят за борци срещу корупцията. За съжаление, подобни подхвърляния могат да имат фатални следствия. Онези, които са влезли в политиката, трябва да осъзнават своята отговорност.

- Строителите казаха, че в крайна сметка става въпрос за 15 млрд. евро, които са за инфраструктурни проекти и че всъщност опозицията лобира за чужди фирми. Това така ли е?

- Говоренето на едро как в България има корупция, как не се строи качествено и т.н. ще доведе до негативно отношение на нашите европейски партньори към проекти с български изпълнители. Това най-вероятно ще накара и властта да търси чужди изпълнители, на които българските фирми биха могли евентуално да бъдат подизпълнители. Такива схеми във времето има не малко, когато зад сериозната фасада на западна фирма с оборот от милиарди, всъщност върви изцяло български проект, където няма и един чужд работник и чужда машина. Това притеснява строителите и те имат своите основания, защото заклинанията, които се произнасят на много високо ниво, стигат и до Европейската комисия. В края на краищата става въпрос само за подозрения, а не за констатирани факти. По този начин се удря по бизнеса в България, а ние вече претърпяхме удари от страна на френската позиция по транспорта. Сега се удря втори сектор в българското национално стопанство и това става със съдействието на част от политиците в страната ни.

- Извинявайте, но всъщност и президентът Румен Радев каза, че нашите строителите строят „безкрайно скъпо и некачествено“, нормално ли е държавният глава да отправя подобни обвинения?

- Не е нормално президентът да отправя подобни обвинения - не знам кой му дава съвети и как той мотивира своите думи. Аз съм изисквал папката с цените, на които се строят пътища в Европа и се оказва, че ние всъщност сме шампиони по евтино строителство. Държа обаче да отбележа, че ниската стойност на строителството не винаги е голям плюс. Темата с най-изгодната ценова оферта винаги стои пред законодателя и пред възложителя. Към момента няма нито една обективна оценка, която да доказва, че българските пътища са най-скъпи, както се твърди. Не говорим за дефилето на Струма, където има уникални съоръжения, каквито в тази част на континента няма. Защото често се сочи: „Ето, този участък ще струва толкова на данъкоплатеца“. То, тунелът на Шипка на километър ще струва още повече - ние трябва да знаем какво има в конкретния обект, за да можем да го оценим и сравним.

- След като се строи най-евтино в България, това не означава ли, че се строи с евтини строителни материали, които след това дефектират?

- Един от големите проблеми в пътното ни строителство е точно този - че не винаги се стига до строителство с правилните материали. Всъщност преди 2 години аз бях един от инициаторите на приемането на поправка, според която се криминализира добивът на материали по нерегламентирани начини. Това беше в отговор на строителството, при което при спечелване на поръчка на ниска цена се икономисваше от материали и започваше уж корекции на реки, прочистване на дъна и т.н. Изгребваше се не кариерен материал, който не отговаряше на съответните показатели, но се влагаше естествено в пластовете на основите, където е най-трудно да се направи проверка. За съжаление тази практика в България е може би от две десетилетия, аз се надявам, че сме я спрели преди две години. Както се казва: „Сиромах човек, жив дявол“, така че тепърва ще се види дали сме успели.

- Вие сте специалист по пътно строителство, невъзможно е да нямате наблюдение върху строителството на пътищата в България, по-качествено ли строят чуждите фирми?

- С уточнението, че повече от 10 години не се занимавам с пътно строителство, не смятам, че българските фирми отстъпват на чуждите от гледна точка на материална обезпеченост, от гледна точка на асфалтосмесителя, асфалтополагащи машини и всичко, което процесът включва. Имаме изключително добра нормативна база, сериозни лаборатории и по-скоро следва, че изключение трябва да е некачественото строителство.

- Попитах, защото има няколко примера, които са доста драстични - строителството на магистрала „Люлин“, на един участък от магистрала „Струма“, където строиха чужди фирми, а след това се наложиха огромни корекции в цената и ремонти.

- Огромният проблем с чуждите фирми е техният синдром на недосегаемост, имайки предвид както пътното, така и железопътното строителство. За съжаление, много често изпълнителната власт им прави компромиси, които никога не би направила на българска фирма. Казвам го, като страничен наблюдател, който не е участвал в този процес, но посочените от вас примери са в потвърждение на моето виждане. Затова винаги съм бил привърженик на мнението, че българските фирми трябва да бъдат основен изпълнител на обектите в България. Първо, те остават тук, за разлика от чужденците, които си минават след като реализират съответната печалба, т.е. от българките фирми може да се иска качество много по-дълго време. Едно от абсурдните искания на депутати от левицата беше да се направят експертизи на пътищата правени през годините след влизането ни в Европейския съюз. Това е като да изследваш съдържанието на една ядка след 10 години - само абсолютно неграмотен човек, може да го напише подобно нещо и след това да размахва като знаме отговора на пътната агенция, която посочва, че обекти, които са завършени преди 10 години, няма как да бъдат оценени на база на нормативните изисквания, които действат за нов обект. Същевременно, особен бил интересът на левицата към обекти, които са завършени по време на техни мандати с оглед на вътрешно партийните им противопоставяния за европейските избори.

- Тоест те искат по този начин да си решат вътрешнопартиен проблем? Искат да покажат, че по времето на Сергей Станишев...

- Такъв прочит може да се направи на тяхното искане, защото на практика натам е бил насочен конкретния интерес към тези обекти, но аз не съм адвокат на Сергей Станишев по никакъв начин, но пак казвам, че на лабораторно ниво няма как да се сравни и да получиш коректна проба за път, който е експлоатиран години наред.

- Това е твърде експертно, може ли да го обясните за хората, които не са специалисти в областта на строителството, да разберат защо не може да се направи коректна проба на път, който е строен преди 10 години?

- В една проба трябва да се оценят показатели, които с всяка измината година намаляват и пътят естествено се амортизира.

- На колко години трябва да се полага нов асфалт, ако става въпрос за магистрала?

- За една нормална държава срокът е 7 години. Това е срокът при интензивно натоварване, при което горният т. нар. износващ слой се сменя. Как се прави експертиза на 10-годишен път, когато на седмата година е следвало да подмениш износващия слой?! Отделно има различни фактори, сред които са и големите товари, макар и преминаващи по определен режим. Такъв определящ фактор е и температурата на асфалта, когато е над 35 градуса, защото се получават невъзстановими деформации т. нар. коловози. Всичко това е част от живота и амортизацията на пътя.

- Да разбирам ли, че нещата пак опират до пари и че ако има пари ще се подменя най-горният пласт?

- Да, точно така, но не само най-горният. Реално погледнато системното декапитализиране на инфраструктурата на България е факт. Това, което правим сега с тол системата, е най-после нещо, което трябваше да се случи преди 10 или 15 години, опит да се спре дотацията от страна на българския държавен бюджет на международния трафик през България. Всеки един преминал тир до момента нанасяше повече щети, отколкото си заплащаше за преминаване. Поради тази причина ние имахме десетилетия наред - от комунизма насам, постоянно дефинансиране. На практика имахме 1/3 от необходимото финансиране на постоянната реконструкция, която трябва да се направи. Няма вариант България да има добри пътища с такъв начин на финансиране.

- От строителната камара поискаха промени в ЗУТ, в каква посока трябва да бъдат те?

- Много сме говорили със строителната камара и част от техните виждания са включени в законопроект, който се разглежда от нашата комисия. Едно от исканията им беше постепенното изсветляване на бизнеса и премахване на възможността фирми, които не са част от техните организации и в камарата на строителите, да не извършват строителство. Ние предприехме малко по-консервативен подход, според който ще намалим три пъти обема на обектите, които биха могли да извършват фирми без съответната категория на строителя. Ако това проработи добре и няма сътресения, би могло да се помисли и за следваща стъпка. Друго тяхно виждане е свързано с намаляване на административните тежести, свързани с инвестиционния проект и по отношение на това, според мен ние сме пред революция при администрирането на тема ЗУТ. Става въпрос за системния произвол на енергодружествата, но и на други комунални дружества, тъй като в момента, за да се присъединиш към мрежата и да станеш техен клиент, се оказва, че трябва да се бориш в продължение на 2 години. Това коства невероятно много разходи и няма никаква сигурност в нито един момент на процеса. Сега ние предлагаме да се въведе т. нар. комплексна виза, при която инвеститорът няма да ходи от гише на гише, а още искайки визата си в общината ще посочи необходимите му параметри, а общината служебно ще ги съгласува с комуналните дружества. Така на практика визата ще служи като предварителен договор, което ще спести много нерви и усилия в строителния бранш.

- Наясно ли сте и какви са промените, които строителите искат да се направят в Закона на обществените поръчки?

- Една от промените засяга и темата за най-ниската цена. Проблемът в надцакването кой ще даде най-ниска цена и после как ще се мъчи да я избие, тече от години и от него страда качеството. Тук сме много внимателни, защото трябва да се намери баланс, защото от другата страна на тази скала е съмнението за корупция и нагласени търгове. Друг проблем е, че в момента възложителите продължават да калкулират своите обекти с прогнозна стойност на база на исторически данни, които са от преди 2, 3, 5 години, а междувременно заплатите в сектора нараснаха, промениха се и цените на материалите. Искането е да се осъвременят пределните цени по време на конкурси, тъй като често обектите остават без изпълнител и това затлачва инвестиционния процес.

- Строителите се обявиха и за това да се възобнови програмата за саниране, възможно ли е това?

- Като представител на политическата група на „Обединени патриоти“ мога да кажа, че в стария вариант на програмата е невъзможен и нецелесъобразен. Тогава имаше няколко сериозни дефекта, сред които, че тя създаваше преференция за определена категория хора - в определени населени места ставаше дума за панелно индустриализирано строителство. Друг вид подкрепа за санирането е възможна - това ще бъде с все по-нарастващо самоучастие, защото е ясно, че подаръците в конкурентно общество не могат да се правят толкова широко. До средата на следващата година това ще бъде уточнено, за да може да влезе концепцията за годишния бюджет.

- И последно искам да попитам ще направите ли промени и в Наказателния кодекс, защото фирмите не могат никого да съдят за увреждане на имидж?.

- Ние имаме институт за клевета и набеждаване, когато говорим за физически лица. Същевременно обаче нямаме никаква санкция, когато става въпрос за фирма. Има логика в това и ние от „Обединени патриоти“ сме поели ангажимент да помислим върху това. Не с цел да затворим устата на хората, които критикуват конструктивно, а когато се водят целенонасочени кампании с цел да се руши имидж.

- Такива текстове има по отношение на банките.

- Има, да. Само за банките.

- Защо те са поставени в привилегировано положение?

- Не мога да дам отговор на този въпрос - банките в много отношения са в привилегировано положение. Ще се постараем това правило да стане общовалидно.

- За всички юридически лица?

- Да, ако щете и за политическите партии и неправителствените организации. Когато злепоставяш някого целенонасочено, трябва да се носи отговорност. Да, вие като журналист, ако напишете нещо, което е лъжа по адрес на частно лице, ще носите отговорност, а когато е по адрес на юридическо - няма, това е парадокс.

Нашият гост

Искрен Веселинов е роден на 14 март 1972 г., гр. Русе.Висшето си образование завършва през 1996 г. в УАСГ, София, специалност “Промишлено и гражданско строителство”.

От октомври 1999 до 2009 г. е директор на Областното пътно управление – Русе.

Кандидат за кмет на Русе през 2011 г. от коалицията “Синята коалиция + ВМРО”, когато получава втори резултат и на балотажа с 45 % от гласовете отстъпва на кандидата на ГЕРБ Пламен Стоилов.

Депутат е в 43-ото от коалиция Патриотичен фронт и в 44-ото НС от коалицията Обединени патриоти.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта