Източници на “Труд” в Брюксел опровергаха манипулациите в изданието за строителството на трасето Крупник - Кресна

Поредно изтичане на евродокументи към определени среди у нас

Пак изопачаване на факти в казуса с аутобана

Eвропейската комисия нямало да финансира изграждането на автомагистрала “Струма” през Кресненското дефиле, пише “Капитал”, цитирайки анонимни служители в Брюксел.

В дописката, озаглавена “Магистрала “Струма” остава без еврофинансиране засега” изданието твърди през абзац, че ЕК не одобрява проекта и изкарва Комисията едва ли не негов палач.

Разказът се позовава на “отговор” от Брюксел до българските официални власти, който е част от конфиденциалната кореспонденция между нашето правителство и Комисията.

Според “Капитал” ЕК имала редица забележки към апликационната форма, подадена на 9 август от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), с която България кандидатства за 267 милиона евро за участъка между Крупник и Кресна.

“Труд” потърси официално информация от АПИ. Оттам отговориха следното: “На 15 октомври тази година е получено писмо, с което се изискват допълнителни разяснения. Това е част от работния процес и обичайна практика при подготовката на големи инфраструктурни проекти, какъвто е и АМ “Струма”.

От Агенцията добавят, че по аналогичен начин е преминал и процесът по одобряване на апликационните форми и на всички останали пътни проекти, финансирани от фондовете на ЕС. И разясняват, че вече подготвят аргументиран отговор до ЕК и ще спазят 3-месечният срок за изпращането му в Брюксел.

Това е точно обратното на апокалиптичната картина, представена от “Капитал”, където цитират неназован говорител на Еврокомисията и други анонимни източници. Те били категорични, че представен по този начин, проектът за Лот 3.2 няма как да получи финансиране.

“Труд” се обърна и към свои високопоставени източници в ЕК, които заявиха следното: “Сериозно сме изненадани от начина, по който вестник “Капитал” е интепретирал нашия отговор. Написаното там категорично не отговаря на действителните намерения на Комисията”.

Източниците ни припомниха, че в ЕК редовно получават доноси от български “зелени” организации и заподозряха, че това е част от дългогодишната очерняща кампания срещу строежа на магистрала “Струма”.

Бърза проверка на “Труд” показа, че малко след публикуването на материала в сайта на “Капитал” той вече се разпространява от “зелените” с тезата, че Брюксел няма да отпусне средства заради калпава работа на българските власти.

Всъщност доносите на “зелените” до ЕК срещу АМ “Струма” винаги се представят за безспорни истини от медиите от кръга „Капитал”. В момента изданията отново се опитват да обслужат интереса на “природозащитниците”, които първоначално лобираха вместо наземен път край пролома да се построи тунел с дължина от близо 16 км. Цената на този проект надхвърля 1.2 милиарда лева и е опасен, защото ще бъде в един от най-сеизмичните райони в Европа.

“Напълно неприемливо е една рутинна процедура на ЕК да бъде представяна като спиране на пари. Това не е вярно. Винаги действаме така, когато става дума за сложен и скъп инфраструктурен проект, който е от интерес за целия ЕС - АМ “Струма” е част от Паневропейския транспортен коридор номер 4, свързващ Германия и Гърция”, казаха още пред “Труд” нашите източници от Брюксел.

Отделно в “Капитал” има цитат, който гласи, че “графикът (на изпълнение б.а.) не отчита никакви възможни рискове от забавяне, а такива има например покрай процедурите за отчуждаването и строителство”.

“Труд” потърси кмета на община Симитли Апостол Апостолов, през чиято територия ще минава по-голямата част от аутобана.

Апостолов обясни, че не може да се говори за никакво отчуждаване, защото то е приключило отдавна (виж карето).

“Труд” използва случая, да попита официално Еврокомисията, дали наистина предоставя конфиденциална кореспонденция на избрани медии и организации.

Това със сигурност би поставило на риск доверието между София и Брюксел. Техните отношения могат да бъдат затруднени от медийни интерпретации, обслужващи определени интереси, които не съвпадат с тези на България и на ЕС. Точно обратното - те са във вреда на националния и европейския интерес.

Кметът на Симитли Апостол Апостолов пред “Труд”:

Какво отчуждаване - то приключи

Заради информацията в дописката на “Капитал”, че може да има проблеми с отчуждаването на земите, през които ще мине АМ “Струма”, “Труд” потърси кметът на Симитли Апостол Апостолов. През общината ще минава над 90 процента от новия аутобан.

“Не знам за кое отчуждаване ще е проблем, защото то вече приключи. С решение на Общинския съвет нашата местна управа даде за безвъзмездно ползване на държавата общинската земя. Община Кресна направи същото. Останалото е държавни парцели-горски територии. Не вярвам Министерството на регионалното развитие да не се е разбрало с Министерството на земеделието, храните и горите”, каза Апостолов.

Той за посочи, че само на територията на Симитли се предвижда изграждането на три пътни възела, което ще направи придвижването в участъка на Кресненското дефиле много по-бързо и безопасно.

“Обществени настроения срещу проекта на АМ “Струма” има единствено при “еколозите”, добави Апостолов.

Интелигента система ще пази водачите в “Железница”

Започна строежът на най-дългия пътен тунел у нас

“Джи Пи Груп” ще гради сложното съоръжение

Започна изграждането на най-дългия тунел у нас - “Железница”. Съоръжението на магистрала “Струма” ще бъде с дължина от близо 2 км. То ще бъде изградено от консорциум, в който участници са компаниите “Джи Пи Груп” АД, “Глобъл Кънстръкшън” ООД и “Виа План” ЕООД. Стойността на договора е малко над 185,3 млн. лв. без ДДС. Тунелът ще бъде с всички необходими системи за енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини и електронна система за контрол на достъпа. Ще бъдат изградени още обслужващ тунелен път, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река с обща дължина 126 метра, подпорна стена. Финансирането на обекта е по ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура”.

Изпълнението на обекта е обособено в три части - тунела, пътя преди и след него, за да може да се работи едновременно. Участъкът преди тунела, пътувайки от София към Кулата, е с дължина 720 м. Включва и обслужващ тунелен път и мостово съоръжение. Обектът ще бъде изпълнен от ДЗЗД “Железница - Север”, състоящо се от компаниите “ГБС Инфраструктурно строителство” АД, “Главболгарстрой” АД и “Главболгарстрой Интернешънъл” ЕАД. Стойността на договора е малко под 30 млн. лв. без ДДС.

Отсечката след тунела ще се изгради от “ПСТ ГРУП” АД. Нейната дължина е 1,4 км. Според проекта трябва да бъдат построени селскостопански подлез, подпорна и укрепителна стена, отводнителни съоръжения, изграждане и реконструкция на инженерни мрежи и др. Стойността на договора е 18,4 млн. лв. без ДДС.