Борисов инкасира тежки щети, но успя да спечели нещо важно – върна си партията

Хората на Нинова не съумяват да произведат обединителна национална кауза

В шахмата „гамбит“ се нарича дебютът, при който едната страна жертва фигура, а другата може да приеме или да откаже жертвата. Когато откаже, шахаматната партия се нарича „отказан гамбит“. Без да издига меродавната партокрация и нейните маневри до интелектуалното ниво и стратегическото мислене, необходими за един добър шахматист, ситуацията след „апартаментгейт“ е подобна на отказан гамбит.

ГЕРБ жертва няколко фигури, но партийната опозиция и — което е по-важно! – обществото, отказаха да приемат тези жертви и поискаха пълен и окончателен разгром на управляващата вече цяло десетилетие партия.

През последните седмици партия ГЕРБ изгуби три неща, а персонално Бойко Борисов спечели едно. Първо, ГЕРБ изгуби безвъзвратно остатъчния си ореол на партия, която идва да изрине авгиевите обори на прехода. Нали помните, че именно на тази вълна дойде „Борисов-1“? С дитирамби за спиране на грабежите, за ревизия на приватизацията и с щипка гняв към политиците, дето били – по думите на ранния Борисов, парафразирани по-вежливо – екскремент в целофан.

Второ, ГЕРБ анихилира претенцията си, че докато другите говорят, те „градят България“ („Борисов-2“) и това има „видими резултати“ („Борисов-3“). Необяснимото охолство, в което тъне новата партийна номенклатура, отгледана от ГЕРБ, чиито най-осезаеми за масовата публика белези са луксозните имоти, за мнозинството българи показа, че управляващите градят главно за себе си и това наистина има видими резултати.

Третото, което изгуби ГЕРБ, и то отново безвъзвратно, е образът на партия, която има перфектна пропаганда и умения за комуникация с обществото. Последните събития показаха, че ГЕРБ са неадекватни и скъсали с действителността. Това обаче, поне засега, не може да се каже за самия Бойко Борисов. Той инкасира тежки щети, но успя да спечели нещо важно – върна си партията, демонстрирайки позабравения от някои императив, че ГЕРБ е лидерска формация и в нея място за втори център на власт няма.

Демонстративното разжалване на г-н Цветанов, до степен да му се отнеме дори пропуска за сградата на парламента, е свидетелство точно за това. И ясен сигнал, не просто към „втория“ в партията, а към всеки, който си въобрази, че „вторият“ може да свети със собствена светлина, ползвайки властовия гръб и авторитет на „първия“.

Могат да се правят още много изводи, но при всички положения ГЕРБ изживява най-тежката си криза от самото си създаване. Криза, която поставя на карта предстоящите евроизбори.

Гневът на хората, идентифицирали причините за нерадостното си битие с луксозния живот на управляващите, е класическа политическа драма, в която по правило губят управляващите. Целият въпрос е не дали ГЕРБ ще загуби изборите, а кога ще ги загуби – на 26 май тази година или на следващите парламентарни избори. Преднина дори с един глас на евровота, ще даде време на г-н Борисов да преосмисли и разшири екипа си и евентуално да формулира нова обединителна кауза за нацията, около която да потърси по-широко обществено съгласие.

Времето на самодостатъчния и самовлюбен ГЕРБ приключи. Сега им е нужно покаяние и смирение. Загуба дори и с един глас обаче, за тях ще означава крах. При тези мащаби на скандала „апартаментгейт“, управляващите няма да могат да използват, иначе легитимният при други обстоятелства, аргумент, че евроизборите не засягат вътрешната политика и активността в тях не е представителна за обществените настроения. Още повече, че актуалните социологически сондажи прогнозират протестен вот, който може да вдигне избирателната активност.

Дали обаче всичко това ще даде осезаемо предимство на БСП? Това продължава да е уравнение с доста неизвестни. Досега хората на Нинова не съумяват да произведат обединителна национална кауза. Тичат след скандалите на ГЕРБ. Тежкото вътрешно разделение и грозните партийни скандали хвърлят сериозна сянка върху опитите им да се представят като партия на промяната и нова надежда за българите. Заедно с това допускат сериозна грешка като опитват да се представят за алтернатива на ГЕРБ по темата „корупция и злоупотреби във властта“. Защото така БСП неизбежно припомня своите управленски провали и корупционни „достижения“ и се поставя в неблаговидната позиция на онази жена, която уверено предлага услугите си на детегледачка с фразата „знам как се гледат деца, погребала съм три“.

За да се измъкне от този омагьосан кръг, БСП би трябвало да смени плоскостта на политическите дебати, а не само да тича след скандалите около ГЕРБ. И все пак, БСП получи неочакван подарък от ГЕРБ, който вместо да види гредата в своето око, с пяна на уста взе да сочи треската в очите на столетницата. Дали ще успее да го материализира в изборен успех, зависи от типа на предизборната кампания на червените.

Ако заложат отново на онази самонадеяна арогантност и чувство за изключителност, заради които изгубиха предните парламентарни избори – с приказки какво ни отнела демокрацията и с иронизиране на репресиите на тоталитарната държава, най-вероятно отново ще отблъснат центристките избиратели. Но ако проведат кампания с мяра и смирение от типа „не сме идеални, не сме най-можещи, но искаме да помогнем за промяната“, могат да разчита на привличане на центристки гласове. Защото само с партиен фанатизъм и твърд електорат БСП отдавна вече не могат да печелят избори.

Ключово е как ще бъде приета от центристките избиратели листата на БСП, защото в нея доминира тотално партийното и безпартийното ляво. С Елена Йончева и журналистът Иво Христов, като непартийни леви, се дават силни знаци към непартийните леви хора. Но дали това ще привлече политическия център?

Заедно с това част от твърдите партийни избиратели на БСП ще се чувстват непредставени при отсъствието на лидера на ПЕС Сергей Станишев. Зад него стои т. нар. вътрешна опозиция, която може да попречи на предизборната мобилизация на партията. Наред с това, дори и без Станишев, Истанбулската конвенция, която е основен мотив на Нинова за отстраняването му, ще бъде представена в листата, при това на избираемо място – Деница Златева години наред е активен застъпник за скандалната конвенция.

Изненада в евровота може да стане възстановената около АБВ „Коалиция за България“, в която, макар и без БСП, участват няколко от партиите учредителки на някогашната „Коалиция за България“, самият й политически архитект Георги Първанов и на практика единствената призната в чужбина автентична лява партия – „Българска левица“.

Утвърдената марка „Коалиция за България“ определено носи преимущества. Фактори като видимата активност на лидера на АБВ Румен Петков, проф. Боян Дуранкев, като водач на листата и нестихващите раздори в БСП, могат да станат причина допълнителен ляв и центристки вот да се насочи към „Коалиция за България“.

И ако в левия сектор алтернативите са две – БСП и „Коалиция за България“, то в сумрачното партийно кьоше на самопровъзгласилата се „градска десница“, ситуацията е направо трагикомична.

Първо имаме „Демократична България“ (известна вече в социалните мрежи като „Джендър България“ заради истеричната си подкрепа за Истанбулската конвенция), която явно за да заблуди избирателите си е прикачила към наименованието и гръмкото „обединение“. Колко е „обединение“ съдете сами: на изборите ще се явят самостоятелно няколко останки от някогашния Реформаторски блок, назовавал се по-рано „Синята коалиция“. Освен Де Бе Ге, в която са костовистите, групата около бившия правосъден министър в правителството „Борисов-2“ Христо Иванов и бившите „зелени“, които бяха осъдени, че са откраднали името си от друга действаща и легитимна партия, свои листи ще имат още и: ВОЛТ на Настимир Ананиев, куневистите от ДБГ (засега).

А пък най-куриозният случай е пламенният радетел на евроатлантическите ценности и героичен воин срещу кремълското вероломство – земеделецът и бивш военен министър в правителството „Борисов-2“ Николай Ненчев. Куриоз, защото той е председател на действаща партия, но се явява, като „независим“. СДС пък отиде в листата на ГЕРБ. Синдромът на разединението порази и конюнктурната коалиция „Обединени патриоти“, която се явява на вота по три самостоятелни писти.

За участие на олимпийския принцип са се регистрирали и няколко сигурно читави, но неизвестни за широката публика кандидати, издигнати от инициативни комитети. Отсега е ясно, че всички те ще се впишат в графата „и други“ в изборните резултати.

Така изглежда разкаляният партиен терен днес. А край на страстите български не се вижда.