Ако се стигне до бутането на сградата в Пловдив, тя щяла да даде отпор, значително по-голям от съпротивата на Мавзолея

Може да се събори само високата й част

Историята

Партийният дом е проектиран през 1965-1966 г. от известните български архитекти Владимир Рангелов, Любомир Бонев, Милчо Сапунджиев, Георги Караянев и Колю Колев. Консултант на проектантския колектив е бил проф. арх. Станчо Белковски. Проектанти на частта “конструкции” са инж. Любен Софкаров – на високото тяло, и инж. Драго Алексиев – на ниското. Сградата е първата в България, проектирана и изпълнена със скелетно-безгредова конструкция. Въведена е в експлоатация през април 1969 г. Тя е плод на едно течение с произход от германския “Баухаус” и западноевропейския “Интернационален стил”, модел на който е например небостъргачът “Сигрем Билдинг” в Ню Йорк. Този стил се характеризира с големи остъклявания и вертикални линии, обяснява арх. Мария Стоянова.

Партийният дом на Пловдив е грозна и грандомански замислена и реализирана сграда, която скрива гледката към Родопите и трябва да бъде съборена. Тя е шедьовър с възхитителни пропорции и бутането й ще е удар за Пловдив. Между тези две полярни мнение тече дискусията дали да бъде премахната сградата на бившия Партиен дом, чиито 12 етажа са населени с чиновници от дълъг списък държавни и общински служби.

Идеята да бъде съборена само високата част на Партийния дом, до която е залепена Концертната зала, беше лансирана в края на май от фондация „Дом за Пловдивската опера“. Още преди 2 години въпросната фондация събра 15 000 подписа  в подкрепа на намерението най-сетне операта да се сдобие със своя – специално построена за целта – сграда. От години операта използва за своите спектакли Концертната зала, която обаче тече и в момента е неизползваема. Министерството на културата, което е принципал на операта, направи стъпка към нейния ремонт, обявявайки обществена поръчка за проект за преустройството. То обаче няма как да се случи бързо и така за оперните спектакли остава само залата на Градския дом на културата, който в последните години беше ремонтиран за над 20 млн. лв., но акустиката там си остана крайно неподходяща. Така че нуждата от дом за операта е безспорна, няма как да подлежи на коментар и колко подходящо е той да е в абсолютния център на Пловдив. Дали обаче за целта трябва да бъде съборен именно Партийният дом, е въпрос доста спорен.

Един от аргументите за „Дом за Пловдивската опера“, в чийто управителен съвет влиза шефът на пловдивската структура на Съюза на архитектите Илко Николов, е, че Партийният дом е опасна при земетресения сграда. И че за укрепването й са нужни доста пари, при което си струва да се помисли дали няма да е по-евтино сградата да бъде премахната. Според кмета Иван Тотев за конструктивното укрепване и реконструкцията ще са нужни 12-13 млн. лв. Преди 4 години общината обяви конкурс за проект за преустройство на сградата и според арх. Мария Стоянова, която е част от екипа победител и член на Камарата на архитектите, в тези цифри няма нищо вярно. „Сеизмичното укрепване на сградата би излязло около 2-3 млн. лв., а цялостната й реконструкция  - около 7 милиона. Но и събарянето ще струва минимум 7-8 млн. лв.“, заяви за „Труд“ тя. При това според арх. Стоянова сградата е строена толкова здраво, че събарянето й никак няма да е лесна работа.

Така и гилдията на архитектите се оказа разделена на две – Съюзът е „за“ бутането на Партийния дом, Камарата е „против“. Двете крила спорят и по въпроса дали е възможно да бъде съборена само високата част и да бъде запазена Концертната зала. „Има фуги, които позволяват разделянето на обекта на ниско и високо тяло и може да се премахне само високата част“, твърди арх. Илко Николов.  “Това е невъзможно“, контрира арх. Мария Стоянова.

Своите аргументи двамата изложиха пред общинските съветници на сесията миналия четвъртък, на която трябваше да се вземе решение дали теренът под Партийния дом да бъде отреден за опера. Част от техните доводи са твърде експертни, за да могат съветниците да вземат обосновано решение. Затова и дебатът се изроди в политически шеги и закачки, а вода в чашата наля и фактът, че въпросът се обсъждаше точно на датата 2 август, когато през 1891 г. е основана БСДП. „Защо на 2 август искате да бутнете Партийния дом? Това си мирише на революция“ , попита председателят на групата на БСП Николай Радев. „Тази тема е сантиментално еквивалентна на Альоша за вас“ – отвърна кметът Иван Тотев.

В крайна сметка беше взето соломоновското решение теренът да бъде отреден за опера, но към изпълнението на това решение да се пристъпи чак когато бъде намерена сграда, в която да бъде преместена цялата администрация, която в момента работи там. Така ситуацията се оказа „Татко ще ми купи колело, ама друг път“, защото реална алтернатива няма. Кметът Иван Тотев се надява, че Министерството на отбраната ще прехвърли на общината няколко терена на Гладно поле и там ще бъде построена нова административна сграда. Това му очакване обаче не е дало резултат в последните години. Другата имагинерна алтернатива е сградата на БНБ, която банката ще даде на общината някой ден. Но за превръщането й в сграда за администрацията ще са нужни много средства и дълги процедури.

Така единственото сигурно в цялата ситуация е, че ако някой ден все пак се стигне до събарянето на Партийния дом, тази работа в никакъв случай не трябва да бъде възлагана на Евгений Бакърджиев. Защото строената с дебели ивични фундаменти сграда ще даде такъв отпор, че ще засенчи мъчителното разрушаване на Мавзолея.

Специалистите – „за“ и „против“

Партийният дом е спорна като архитектурни качества сграда, твърди арх. Илко Николов от Съюза на архитектите в Пловдив. Той обясни, че навремето тя съзнателно е търсена като градообразуващ фактор с тази височина, като една задънка (такъв е терминът) на главната улица. “В нашите планове не влиза събарянето на Концертна зала. Тя ще си остане, има фуги, които позволяват разделянето на обекта на ниско и високо тяло и може да се премахне високата част. Концертната зала ще си остане, а операта ще разполага с две зали”, категоричен е арх. Николов.

Според арх. Мария Стоянова от Камарата на архитектите в града сградата има изключителни достойнства и е много здрава. Тя смята, че най-важното е, че една по една сградите в Пловдив, строени по времето на социализма и имащи стойност, загиват. “Сграда на галерията на Дружеството на пловдивските художници вече я няма, а тя имаше своите достойнства”, посочи тя. Стоянова смята, че Домът на младоженците, който е ремонтиран, сега е обезобразен. “Не знаем какво ще се случи с кино “Космос”. А сега и Партийният дом – ние постепенно губим част от историята си, което за мен като архитект е недопустимо”, е мнението на Стоянова.