Най-краткият възможен престой е две години

Доверието в икономиката ни ще се увеличи, а от там и инвестиционната активност

Наред с промените в нормативната уредба относно банковия и финансовия сектор, управлението на държавните предприятия и мерките срещу изпирането на пари ключови елементи от изискванията относно приемането на българския лев във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) са прегледът на качеството на активите и стрес тестовете на част от банковата система.

Те наскоро бяха завършени, а резултатите от тях не би трябвало да представляват пречка пред кандидатурата на България за “чакалнята” на еврозоната. Това е повод за оценка на очакваните последици във връзка с приемането на единната валута като законно платежно средство в страната.

Тъй като участието в “чакалнята” може да отнеме значителен период от време, е необходимо първо да се разгледат ефектите от него. Най-краткият теоретично възможен срок е две години, но за повечето страни с близко до България икономическо развитие престоят е бил значително по-дълъг.

Например, Естония и Литва стават част от ВКМ II през 2004 г., а Латвия през 2005 г. Приемането на еврото при тях е съответно през 2011 г. в Естония (престой над 6 години), 2014 г. в Латвия (9 години) и 2015 г. в Литва (над 10 години). При Естония и Литва се прилага валутен борд, а покупателната способност на човек от населението в момента на приемане е най-близка до тази в България понастоящем.

Най-кратък престой в чакалнята е имала Словения, която влиза в “чакалнята” през юни 2004 г. и приема еврото в началото на 2007 г. В този момент обаче нейната икономика е с най-висока степен на конвергенция към тази на еврозоната.

Основни ползи от участието в ERM II

На първо място приемането във Валутно-курсовия механизъм II ще означава, че е заслужено доверието на Европейската централна банка. На практика ЕЦБ е ключовият участник в процедурата до момента. Именно в този етап тя разполага с най-големи правомощия да спре кандидатурата на дадена държава. Следващият етап е при вземането на крайното решение за участие в еврозоната. Изпълнението на критериите за номинална конвергенция на този етап обаче определя по-важна роля на отделните държави-членове на ЕС и на Европейската комисия при приемането в еврозоната.

В случая на България, предвид допълнителното изискване за участие в Банковия съюз, по този начин банковата и като цяло финансовата система ще е в достатъчно стабилно състояние според ЕЦБ и европейските регулаторни органи.

Участието на българския лев във ВКМ II е свързано с определяне на централен паритет - валутен курс между лев и евро, около когото се определят възможните граници на колебание. Те са поскъпване или поевтиняване на лева спрямо еврото с 15%. При този механизъм ЕЦБ би следвало при необходимост да подпомага Българската народна банка при поддържането на валутния курс в посочените граници, като осигурява валутни резерви.

Намеренията до момента показват, че България ще запази валутния борд, тоест едностранно ще поеме ангажимент да не допуска изменения във валутния курс. Опитът с интеграцията на Естония и Литва показва, че валутният борд е един от възможните варианти при участието в чакалнята, но ЕЦБ няма да се ангажира да поддържа твърдо фиксиран валутен курс. Въпреки това доверието в българския лев би трябвало да се повиши.

Засиленото доверие в местната валута, в банковата система и запазването на фискалната дисциплина, което е необходимо за изпълнение на критериите за номинална конвергенция, ще намери израз в понижаване на рисковата премия по държавния дълг и в повишаване на кредитния рейтинг на държавата. Това ще се отрази и в по-ниската цена на финансиране за частния сектор от чужбина и би следвало да понижи лихвените проценти в страната. В резултат от това е възможно да се засили инвестиционната активност.

Това вероятно ще ускори леко икономическото развитие и процеса на догонване при производителността и доходите, но ще се отрази и върху размера на цените. По-голямата икономическа активност се съпровожда с по-висок темп на инфлация. Това само по себе си няма да бъде пречка пред изпълнението на критерия за стабилност на цените.

Общото покачване на цените, определено и от други фактори, обаче представлява основно предизвикателство във връзка с критериите за номинална конвергенция. Досегашният опит на България показва, че тя е в рамките на този критерий при криза или забавяне в еврозоната или при замразяване на административно определените цени в страната.

Разходи и рискове

Освен ползи за българската икономика се очаква да възникнат допълнителни разходи и рискове. Освен в “чакалнята” ще бъде задължително участието в Банковия съюз, който все още не е окончателно завършен.

Един от аспектите на Банковия съюз е участието в Единния фонд за преструктуриране на равнище еврозона. То изисква прехвърляне на активите от българския фонд. Към края на 2019 г., при отчитане на вноските за тази година, се очаква натрупаната сума във фонда да достигне почти 550 млн. лв. Тези средства не се губят и така не възникват допълнителни разходи за банковата система. Те обаче ще се управляват централизирано и ще се използват не само при проблеми в българската банкова система, но като цяло в еврозоната. Така българските банки, а на практика техните клиенти, ще участват в преструктурирането на банки от много по-развити страни. Разбира се, при необходимост и българските банки ще могат да се възползват от значително по-голям фонд (около 8 млрд. евро) спрямо местния.

Очакванията за подобряване на банковия надзор и оттам за повишаване на стабилността на системата може би са твърде оптимистични. Единният надзорен механизъм няма да обхване всички банки в страната, но дори това да се случи това не гарантира по-качествен надзор. Основният фокус са рисковете, действащи на общоевропейско ниво, свързани със системно значимите институции и банковите групи, от които те са част. Банка, която е значима за местния пазар, обаче може да не представлява сериозен интерес на ниво еврозона.

Една от основните цели на Банковия съюз е прекъсването на взаимовръзките между банките и регулаторите и между банките и правителствата на един и същ пазар. От една страна банките представляват източник за финансиране на държавните разходи чрез покупките на държавни ценни книжа. От друга страна държавите използват публични средства за спасяване на банки в криза. Надзорните органи могат под влияние на самите банки или на държавни институции да не прилагат регулациите в цялата им строгост, с което да нарушават интересите на вложителите. Това са част от основанията за преминаването към единен надзор.

Участието в Банковия съюз преди присъединяването към Европейския икономически и паричен съюз на България обаче може да доведе до различни резултати. Банковият съюз е насочен срещу фрагментирането и диференцирането на пазарите. В определени граници всъщност те биха могли да бъдат здравословни, тоест дори да повишат финансовата стабилност. Тези процеси биха могли да са отражение на различни рискове, специфични за отделните банкови системи.

Обективността на банковия надзор също би могла да бъде поставена под съмнение, дори когато той се упражнява на наднационално ниво. В крайна сметка е налице субективизъм дори при прилагането на финансовите стандарти, който би могъл да доведе до нежелани резултати - някои банки да бъдат регулирани различно от останалите.

Освен това по този начин ще се получи асиметрично третиране. Държавата, която участва в механизма за тясно сътрудничество, няма да участва при вземането на решения на Управителния съвет на ЕЦБ по надзорни въпроси. Тези решения всъщност не са правно обвързващи извън еврозоната, но ще трябва да бъдат прилагани от местния надзорен орган и след това той ще носи отговорност при спорове. Това е особено важно при решения относно обявяване на несъстоятелност или отнемане на лицензия на банка.

Асиметричното третиране ще се запази и по отношение на липсата на достъп до ликвидна подкрепа от страна на ЕЦБ и до средствата от Единния стабилизационен механизъм, които са налични за банките от еврозоната за рекапитализиране.

Друг разход, макар и не толкова значителен по размер, е свързан с повишаването на надзорните такси за банките, които вече ще бъдат част от Единния надзорен механизъм, вместо да са регулирани от БНБ.

Участието на българския лев във Валутно-курсовия механизъм II ще генерира както ползи, така и разходи за българската икономика. Престоят би могъл да отнеме значителен период от време и по тази причина самостоятелното му разглеждане има смисъл. Той би трябвало да приключи, когато България изпълни юридическите и формалните и неформалните икономически критерии. На практика тя преминава през уникална процедура, тъй като някои критерии за първи път се изискват именно от нея. В това отношение е особено важно да се отстояват собствените позиции и да не се приемат всякакви допълнителни изисквания. В общия случай те биха могли да са полезни за икономиката, но могат да се използват като повод за забавяне на процеса, за поставяне на последващи искания или като средство за натиск спрямо други държави, които имат желание да са част от еврозоната.

Според оценката на качествените аспекти изглежда, че участието в “чакалнята” за еврото ще донесе нетни ползи за България. Валутният борд и финансовата дисциплина би трябвало да се запазят, но заедно с това да се увеличи доверието в българската икономика, поради сътрудничеството с ЕЦБ и други европейски надзорни органи. Следващият етап е приемането на еврото и неговото въздействие също следва да бъде оценено.