Повечето хора обвързват Древен Рим с императорите, философите и гладиаторските битки. Но културата на този народ остава мистерия в много отношения. Римляните остават следи за множество загадки и безброй традиции, много от които не са описани в учебниците.
Древните римляни са вярвали, че изпитата кръв на убития гладиатор, дава жизнена сила. Няколко римски автори описват как е била събирана след битките и продавана като лекарство. Прието е, че тя е лек срещу епилепсия.
През лятото имало вероятност римският час да продължи 75 минути а през зимата 44 минути. Причината за това е слънцето, по което всъщност се ориентирали римляните. 12-те дневни часа започват със зазоряването, а 12-те нощни – със залеза. Поради различната продължителност на деня и нощта през различните сезони, дължината на всеки час се променяла. Следователно римляните не държали особено на точността.
Всички естествени цветове като кафяво, бледо жълто, сиво и черно били знак за бедност. Това били основните цветове на животинските кожи и на вълната. Нюансите на червеното, лилавото и зеленото били изкуствено създавани цветове. Те били резултат от особено скъпи багрила, внос от далечни страни. Поради тази причина това били цветовете на богатите и аристокрацията. Най-престижен сред тях бил пурпурният цвят.
Гъстите сключени вежди били уважавани сред римските дами и се приемали за отличителна черта на висок интелект. Римлянките изпробвали различни начини, за да уголемяват и удебеляват своите веждите. Например – създавали изкуствени вежди от кози косъм и дървесна смола.
Зъболекарските услуги били особено търсени, тъй като древните римляни полагали изключителни грижи за зъбите си. На база откритите челюсти с протези, шини, изкуствени зъби и др. археолозите правят заключение. Те стигат до извода, че понякога тези подобрения се правили повече като знак за социален статус, отколкото от нужда. Само най-богатите са можели да си позволят пълен комплект зъби.
Всеизвестни философи като Сенека и Марк Аврелий са родени в Римската империя. Въпреки това римското общество било настроено враждебно към тях. Практичните римляни били на мнение, че философията и изучаването на вътрешния свят на човека са неприложими за активния живот и дълга към държавата.
Редовно виждаме произведения на изкуството, които ни показват римските пълководци на бойното поле рамо до рамо със своите войници. Реалността обаче е различна, защото обикновено те не участват в битката. Тяхната роля е да контролират войските си от специални „капитански мостове“. От там гледката е била по-добра за ръководене на бойните действия. В случай, че битката била почти загубена, главнокомандващият трябвало или да се самоубие, или да се остави да бъде убит от врага.
В края на първи век от новата ера римските императори си създали навика да пият по малко количество от познатите отрови всеки ден. Целта е била да придобият имунитет. Традицията да се приема тази смес от отрови била наречена митридатизация по името на малоазийския владетел Митридат VI. Прието е, че той е бил първият, осъществил тази практика.
Те се къпели всеки ден, но не употребявали сапун. Втривали в кожата си разнообразни масла и използвали специално стъргало, за да отстранят мръсотията.
Римляните използвали урина, за да перат дрехите си. Работниците в пералнята събирали съдовете, разположени около сградата, в които гражданите ходели по малка нужда. След това изчаквали урината да престои, за да се разгради до амоняк, който разреждали с вода. Накрая събирали дрехите в корито и един човек стъпвал в него и тъпчел дрехите, за да отмие петната и замърсяването.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш