Целта на правителството е увеличаване на значимостта на местния капитал

В настоящата статия продължавам темата за Унгария, като тук ще разгледам състоянието на банковата система. Понастоящем в страната функционират над 30 банки и специализирани кредитни институции. Те са собственост както на местни лица, така и на част от най-големите банкови групи в Европейския съюз. Тук са представени UniCredit S.p.a., KBC Group NV, Raiffeisen Bank International, ERSTE Group Bank AG, Intesa San Paolo S.p.a. Най-голямата банка е OTP Bank, чиито активи към края на 2015 г. (25.4 млрд. евро) превишават общия размер на активите на следващите я три банки, взети заедно.

Банковият сектор е относително добре развит. Банковите активи на човек от населението към края на първото полугодие на 2016 г. достигат 5656 евро, като по този показател страната се нарежда на трето място сред Вишеградската четворка, като значително изостава от Чешката република, но изпреварва Полша, с която са с близки стойности по показателя реален доход на човек от населението.

Данните на Европейския банков орган към края на второто тримесечие на годината показват високата ликвидност в банковата система на Унгария. Ликвидните активи представляват 28.3% от краткосрочните задължения, което е близко до стойността за България, докато средно за Европейския съюз това съотношение е 21.2%. В България необходимостта от висока ликвидност до голяма степен се обяснява с липсата на рефинансиране от централната банка, докато в Унгария на такава възможност е налице, но въпреки това банките са предпазливи по отношение на управлението на ликвидността.

По принцип тази политика би могла да се отрази негативно върху рентабилността, но в Унгария случаят не е такъв. Текущите показатели за възвръщаемост на активите и на собствения капитал за Унгария са високи. Те са съответно 2.08% и 19.1%, като така банковата й система се нарежда на трето и второ място в рамките на ЕС, където средните стойности са значително по-ниски - 0.36% и 5.69% към края на юни 2016 г.

Това се постига в условията на исторически ниски лихви на международните пазари, включително и в Унгария, където основният лихвен процент на централната банка е 0.9% и официалните намерения са той да се запази непроменен в краткосрочен период. Основен принос за това има високата доходност на активите на унгарските банки, докато финансовият ливъридж е относително нисък спрямо средния за ЕС.

Друг фактор, който влияе върху рентабилността, e съотношението между административните разходи и приходи. За Унгария то е 64.5%, като превишава средното за ЕС - 62.7%. Този показател може да се тълкува като сигнал за необходимост от оптимизиране на административните разходи в банковия сектор, които са относително по-високи спрямо тези на конкурентите от Вишеградската четворка От друга страна, делът на лихвените приходи в общите е по-висок, което отново е показател за по-доброто представяне по отношение на инвестициите на унгарската банкова система.

Един от най-важните проблеми на унгарската банкова система е качеството на активите. Делът на необслужваните кредити от общите кредити е 13.94% (тук също ситуацията е подобна на България) при 5.45% средно за ЕС. Въпреки тенденцията за известно подобрение спрямо състоянието преди година, все още качеството на активите представлява основно предизвикателство пред банковата система. Решението може да се търси в засилването на банковия надзор, структурни реформи и развитие на вторични пазари за тези кредити.

От друга страна, банките реагират адекватно, като заделят повече провизии. Коефициентът на покритие на необслужваните кредити за банковата система на Унгария се повишава спрямо стойността му година по-рано до 61.7%, докато средно за ЕС той е 43.9%.

Тези фактори обаче влияят върху капиталовата адекватност в Унгария. Капиталовата адекватност от първи ред е 13.2% при средно за ЕС 13.5%. Освен това от началото на 2017 г. най-големите банки в страната са задължени да разполагат с допълнителен капиталов буфер във връзка с класифицирането им като други системно значими институции. Тези буфери постепенно ще се увеличават до 2020 г.

Икономическа политика

Важен фактор, който определя състоянието на унгарската икономика като цяло и по-конкретно на банковата система, е политиката на правителството. По отношение на банковата система целта на правителството е увеличаване на значимостта на унгарския капитал. Това се постига чрез няколко конкретни мерки. Първата от тях е въвеждането през 2010 г. на данък върху банковите активи, който е със ставка 0.15% за активи до 50 млрд. форинта (приблизително 162 млн. евро) и 0.53% над този размер.

Резултатът за банковата система е неблагоприятен. Размерът на банковите активи и отпусканите кредити започва да се понижава, като това допринася за забавяне на темпа на икономически растеж. Унгарското правителство осъзнава това и през 2015 г. обявява постепенно намаляване на максималната ставка, която през 2016 г. вече е 0.31%, а през 2017 г. ще се понижи до 0.21% от активите. Освен това при банките, които увеличават кредитирането, данъчните задължения ще могат да достигат максимум до 30% от размера им през 2015 г., което предполага съществено намаляване на данъчната тежест.

Освен това банковата система недоброволно понесе разходите за превалутиране във форинти на ипотеки, отпуснати в чуждестранна валута. Тяхната стойност се оценява между 9 и 10 млрд. евро. Това повлия негативно върху печалбите на банките, но получи подкрепа от гласоподавателите към правителството.

След като през 2014 г. правителството придоби две от десетте най-големи банки в страната, през 2016 г. беше постигнато „примирие“ между държавата и чуждестранните собственици в банковата система. То е закрепено със сделката за закупуване на равни дялове от 15% от капитала на ЕРСТЕ Банк Унгария от унгарското правителство и Европейската банка за възстановяване и развитие. По този начин унгарският капитал вече контролира над 50% от активите в банковата система при 30% преди инициирането на тази политика. Очаква се това да доведе до ограничаване на по-нататъшната покупки на банки от държавата.

Все пак това развитие е относително по-добро за банковия сектор, отколкото ситуацията с частните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, чиито активи бяха национализирани. Този пример беше последван и от българските политици, които макар и в по-малък мащаб приложиха такава схема по отношение на професионалните пенсионни фондове.

Като цяло политиката на унгарското правителство по отношение на банковия и финансовия сектор е противоречива. За момента икономическият патриотизъм на управляващите обаче има подкрепата на населението.