На 3 септември 2024 г. се навършват 20 години от заложническата криза в училище № 1 в руския град Беслан, Северна Осетия.  До тези събития се стига след като на 1 септември в Беслан по време на тържество по повод първия учебен ден (Деня на знанието) е извършено терористично нападение.

Група от 32-ма терористи, основно чеченци, взима за заложници около 1100 души – ученици, учители и родители. Похитителите поставят условия: да бъдат освободени арестуваните по обвинения в тероризъм в Ингушетия, а руската войска да се изнесе от Чечня.

Всички заложници са затворени във физкултурния салон на училището, като терористите блокират достъпа до него с взривни устройства. Още в първите часове от атаката, една от двете жени в състава на похитителите се самоубива, като при експлозията загиват двама заложници и един от бойците.

17 мъже, попаднали в плен, са накарани да запречат прозорците с чинове и маси, след което са разстреляни.

Преговорите с бойците започват още в първия ден, но не водят до никакъв резултат.

Сградата на Училище No.1 е отцепена незабавно, а край нея се събират не само военни части, но и групи от местни цивилни мъже, въоръжени с пушки и автомати. 15 души, които успяват да се укрият в котелното отделение на плененото училище, успяват да се спасят.

На 2 септември бившият президент на Ингушетия Руслан Аушев успява да се споразумее с терористите, за да освободят 26 жени и невръстни деца. Блокадата обаче остава. Продължава и безразборната стрелба от страна на бойците срещу съседните сгради и обекти.

На 3 септември около 13 ч. екипи на Министерството на извънредните ситуации се договарят с терористите да ги допуснат в близост до сградата на училището, за да приберат телата на убитите заложници. Похитителите изхвърлят труповете през прозорците, но спасителните екипи така и не достигат до тях. В района на физкултурния салон избухват две експлозии, в резултат на които загиват множество от блокираните вътре деца и възрастни.

В 13:30 ч. се чува нов мощен взрив. Сапьори успяват да проникнат в училището и започват да обезвреждат останалите устройства. Президентът на Северна Осетия Александър Дзасохов обещава, че няма да има щурм на сградата, но атаката вече е започнала.

Служителите на Спецназ получават команда за действие, след като в спортната зала започва да гори пожар.

Около 17 ч. по-голямата част от училището е прочистена от терористи, като останалите живи нападатели отстъпват към столовата и складовете. Започва гасенето на пожара и активна евакуация на оцелелите заложници. Местните хора се спускат към училището, за да помагат за пренасянето на ранените. Липсват достатъчно носилки, а окървавените и разсъблечени деца се носят на ръце. Пострадалите се извозват към болниците с лични автомобили, защото линейките не достигат. В операцията се включват стотици доброволци, мнозина от които имат роднини и близки сред пострадалите.

В късните часове на 3 септември армията обстрелва позициите на останалите терористи с танк Т-72. Тридесет и един души, организирали окупацията в училището, са убити. Труповете им са кремирани, а прахът им е заровен в безименни гробища. Единственият оцелял съучастник е Нурпаша Кулаев - осъден на доживотен затвор през 2006 г. Командирът Шамил Басаев, който поема отговорност за терористичния акт, е убит в Ингушетия на 10 юли 2006.

Близо 600 души са приети в болница. Никой не брои колко хора са успели да се спасят невредими. Някои от семействата не могат да намерят своите близки нито сред оцелелите, нито сред мъртвите. Над 100 души остават инвалиди вследствие на нараняванията си.

Според официалните данни са убити 344 цивилни, от които 186 деца.

По време на операцията за освобождаването им с участието на бойци от 58-а армия руските сили за сигурност успяват да превземат сградата на училището. Ликвидирани са 31 терористи, един е заловен жив. 

На 17 септември 2004 г.чеченският бунтовнически лидер Шамил Басаев поема отговорността за атентата. Басаев е убит при експлозия на 10 юли 2006 г. в Ингушетия – република, граничеща с Чечня. Ликвидиран е при секретна операция на руската служба за сигурност ФСБ.