Агджа нарочи Йоан Павел II за инициатор на „българската следа“ в атентата срещу него

Самият Свети отец натискал терориста да намеси българските спецслужби в покушението

Самата „следа“ била изобретена „на маса“ от италиански ченгета и агенти на ЦРУ

Жалко, че на турския терорист Мехмет Али Агджа вече никой не му вярва, защото като че ли той каза за пръв път цялата истина около извършения от него на 13 май 1981 г. на площад „Свети Петър“ в Рим атентат срещу тогавашната глава на светата римокатолическа църква папа Йоан Павел II. Истина, която стоварва от главите на нас, българите, планините от кал, с които бяхме затрупани през осемдесетте години от пропагандата в уж по-добрата част на Европа. Защото на Запад никой по онова време не говореше и пишеше, че пъкленото дело е било извършено от т.нар. комунистически режим у нас, както стана по-късно, а най-безпардонно то бе приписвано на всички българи като зло племе от касапи. И това грозно клеймо остана през годините, като дори днес умни, но неосведомени хора продължават да ни го лепят без свян и задръжки, увеличавайки така тежестта на сегашните ни неволи и у нас, и по света. Истина, която би трябвало да накара нашите съвременни управници да потърсят, ако не сериозно материално, то поне морално обезщетение от всички ония, които сътвориха вероломната ария на клеветата срещу всичко българско!

Та в писмо до брата на отвлечената през 1982 г. край Ватикана четиринайсетгодишна Емануела Орланди, за чието изчезване вдън земя пак бе набедена макар и за кратко България, Али Агджа не само отхвърля обвиненията срещу българите за някакво участие в атентата срещу папа Войтила, но дори и комунистическия режим в страната ни преди 33 години. Защото 64-годишния турчин, който сега живее в Истанбул с десет години по-млада съпруга – италианка, подчертава в писмото до Пиетро Орланди, че на 13 май 1981 г. той е бил съвсем сам на площад „Свети Петър“. Като никой не му бил помагал в организацията на покушението с пари или съвети, а далеч преди него, през 1979 г., той бил описал пъкления си план за саморазправа с „предводителя на кръстоносците“ в подробно писмо до турския вестник „Милиет“.

Агджа изтъква, че чак след задържането и осъждането му на доживотен затвор за атентата лично папа Йоан Павел II го бил притиснал  да набеди за атентата българските тайни служби.

После Агджа изтъква, че чак след задържането и осъждането му на доживотен затвор за атентата лично папа Йоан Павел II го бил притиснал на среща в затвора да набеди за атентата българските тайни служби и съответно съветското КГБ. Ами според терориста папата дълбоко вярвал в т.нар. Трета тайна на Фатима или предсказанието на явилата се на три португалски пастирчета Божия Майка, че Свят водач в бяло на праведните католици ще бъде премахнат от недолюбващи го врагове. И за Агджа папа Войтила бил раздиран от неутолимото желание да бъде направена съответната постановка с една единствена цел – подкопаването на устоите на мразения от него Съветски съюз. После, както Агджа набляга в публикуваното от в. „Кориере дела сера“ писмо до Пиетро Орланди, с изфабрикуването на „българската следа“ на маса се били заели печени агенти на ватиканската специална служба, на италианското вътрешно разузнаване SISDE и на ЦРУ. Операцията била благословена лично от американския президент по онова време Роналд Рейгън – най-големия съюзник на Йоан Павел II.  
Турчинът посочва още, че папата му бил обещал като компенсацията за намесването в атентата на българите излизане от затвора само след две години. Да, ама италианския президент от онова време Сандро Пертини не бил склонен да го помилва и затова хора на Ватикана били отвлекли Емануела Орланди. Зад дебелите стени на Светия престол смятали, че чрез избухналия скандал ще накарат властите в Италия да освободят атентатора на папата и той да изпълни даденото обещание.

Братът на отвлечената през 1982 г. край Ватикана Емануела Орланди.

А истината на Агджа от завчера, която може би е най-искреното негово излияние, независимо от това дали ще бъде приета или не на Запад, бе написана черно на бяло преди четирийсетина години от плеяда български журналисти - патриоти. Става дума за Боян Трайков, Стефана Билдирева, Евгени Станчев, Ненчо Хранов, Сергей Наков, Христо Петров, Явор Цаков, за каузата не жалеха време и усилия ред още колеги. Доста от тях вече са покойници и лека им пръст! А на живите – Господ здраве да дава още много години!