Алисия Викандер: Голите сцени не са лесни, но все пак ги правя

Секс скандалите в киното промениха всичко 

Спазвам стриктни правила при еротичните снимки

Атрактивната Алисия Викандер се завръща в голямата игра с три нови топ роли - в “Магьосникът от Кремъл”, “Последния ден” и “Надежда”. И трите заглавия се очакват в българските кина. Викандер покори Холивуд за по-малко от десет години и стана една от най-обсъжданите актриси в елитното кино. Родната публика вече гледа Алисия Викандер в една от най-интересните роли в нейната кариера в пищната костюмна драма Firebrand, където Викандер играе шестата и последна съпруга на Хенри VIII - Катрин Пар. Алисия Викандер е често е описвана като ценен артистичен износ от Швеция за англоезичния свят. Тя не е типичната руса дива от Стокхолм, но притежава това, което някои фенове на скандинавската красота определят като “Северно сияние”. Нейното стегнато и поетично грациозно тяло е оформено с години на балетна практика в Гьотеборг и Ню Йорк, тя притежава професионалната етика на сценично бижу, което с изящните си движения зарежда атмосферата с еротично електричество.

Чувствам се комфортно в тялото си 

Американците обичаха старото шведско кино

- Алисия, филмите по книги са все по-търсена стока в индустрията. Какво ви привлече към ролята драмата по романа на Сузана Джоунс “Птицата земетръс”?
- За мен тази история крие магията на сложен пъзел със силни трилър елементи. Става въпрос за смъртоносен любовен триъгълник в Токио през 1989-а година. Има булеварден привкус и бавно натрапващо се напрежение. Съдържа и от noir естетиката на американското кино от 70-те години на миналия век. Моят образ е изтъкан от вина, обсесия и стоическа съпротива. Осем седмици учих японски език за ролята. Целият филм е много различен от повечето подобни истории. Това не е просто една мистерия с убийство. Тук са разгледани темите за доверието и за женската сексуалност. Тази материя е мистерия сама по себе си. Някои мъже критици разглеждат жената и женската сексуалност като задача за разгадаване. Но дали тази задача изобщо има разгадаване и трябва да се разгадава или разплита?

- Промени ли се Холивуд по отношение на голите сцени?
- Трябва да съм откровена и да призная, че вече всичко е различно след разкритията за системния сексуален тормоз. Много важно бе навлизането на така наречените координатори по интимните сцени на снимачните площадки. Те направляват секс сцените и пазят изпълнителите. За мен единственото нещо, което не може да се импровизира по време на снимки е точно интимността. Трябва да имаш план, да имаш ясна хореография и да се придържаш към нея. За мен тези сцени са най-трудни. Аз се чувствам комфортно в тялото си, участвала съм в доста голи сцени, но никога не е лесно. Имала съм моменти, в които не съм се чувствала защитена. Един път по време на снимки всеки от екипа беше зает с нещо друго, в крайна сметка сцената се забави и ние стояхме голи за няколко часа. Някой трябваше да дойде с роба, с някаква дреха, но това не се случи. Чак по-късно си дадох сметка колко неадекватно е било цялото нещо. Но вече имам стриктни правила за голите сцени. За мен те са чисто техническо упражнение и аз държа да ги снимам в един дубъл. Тогава са най-ефективни. Участвах в първата си секс сцена за филм на 20-годишна възраст. Винаги съм подхождала към тях театрално - те са това. Игра, театър, илюзия.
Така и трябва да бъде. И всички на снимачната площадка трябва да са наясно с това и с факта, че аз винаги изисквам да ги правя само в един дубъл. Може би защото съм европейка и съм израснала с европейското кино, което винаги е било сексуално разкрепостено в сравнение с по-пуританските кино традиции на Холивуд. Преди години много млади американски зрители дори са ходели на шведски, италиански и френски филми най-вече, защото са се надявали, че ще видят гола сцена - такава е била репутацията на европейското кино.

- Обичате и историческите епоси. Какво ви привлече към костюмна драма като “Треска за лалета”?
- Историята и хората зад проекта.”Треска за лалета” е създаден по едноименния роман на Дебора Могак, адаптиран за екран от Том Стопард, който харесвам от малка. Сценарият ме пренесе Амстердам през XVII в. по време на прочутата “мания по лалетата”. При проучването разбрах, че това се смята за първия регистриран икономически балон в историята. В центъра на събитията е млада жена на име София - това е моята героиня.
Тя се влюбва в художника Ян, изигран от Дейн Дехаан, нает от богатия и доста по-възрастен от нея съпруг Корнилиъс, който пък е изигран от Кристоф Валц, за да нарисува общия им портрет. София и Ян измислят план да избягат заедно, но това може да коства не само положението, но и живота им. Много страст, история и внимание към детайла има в този филм.