Ами ако Колумб не беше открил Америка

Днес светът щеше да изглежда по съвсем различен начин

Африка щеше да бъде важен център на между-народната търговия

Колумб отваря вратите на света, дава на хората знания за моретата и сушата. Неговите открития създават постоянна връзка между двете полукълба. На 12 октомври 1492 г. експедицията на Христофор Колумб открива Америка, и по точно - за първи път вижда един от Бахамските острови. Това е официалната история, според която генуезският мореплавател е откривателят на континента. Но как би изглеждал днешният свят без това откритие?

Европа - стагнация или прогрес

Без златото и среброто на Новия свят икономиката на Европа през 15-ти и 16-ти век можеше да се развие по съвсем различен начин. Липсата на приток на благородни метали от Америка, който възлиза на около 180 тона злато и 16 000 тона сребро до 1600 г., вероятно щеше да забави покачването на цените в Европа. Това щеше да доведе до по-бавно развитие на капитализма и банковото дело. Някои историци обаче предполагат, че липсата на “лесни пари” от колониите щеше да стимулира по-интензивното развитие на индустрията и технологиите в самата Европа.

Може би центърът на световната търговия щеше да се измести на изток. Венеция и други италиански градове-държави биха могли да запазят господстващата си позиция в средиземноморската търговия по-дълго. Търговските пътища през Османската империя до Индия и Китай щяха да останат ключови за европейската икономика много по-дълго.

Африка - различна съдба 

Липсата на трансатлантическа търговия с роби щеше да промени коренно историята на Африка. Историците изчисляват, че между 15-ти и 19-ти век приблизително 12 милиона роби са изнесени от Черния континент. Без този демографски шок африканските държави щяха да се развият много по-различно.

Империи като Мали, Сонхай и Бенин можеше да останат мощни по-дълго. Западноафриканското злато щеше да остане ключов ресурс в световната търговия. В разгара си Малийската империя контролира търговията със злато, която представлява две трети от световното производство. Можеше да има по-интензивно развитие на търговските връзки между Африка и Азия, особено с Индия и Китай. Крайбрежието на Суахили в Източна Африка вероятно би се превърнало в още по-важен център на международната търговия.

Азия - новият център 

Без европейската колонизация на Америка балансът на силите в света можеше да се измести към Азия. Мин Китай, с население от около 160 милиона в началото на 16 век, можеше да запази технологичното си превъзходство. Известните военноморски експедиции на адмирал Джън Хе в началото на 15 век, които достигат бреговете на Източна Африка, можеха да бъдат продължени.

Моголската империя в Индия, основана през 1526 г., можеше да разшири влиянието си извън субконтинента. До края на 16 век населението на империята достига 100 милиона души, а икономиката є произвежда около 22% от световния БВП. Османската империя, без конкуренция с атлантическите сили, можеше да засили контрола си върху търговските пътища между Европа и Азия. През 16 век населението на империята е около 30 милиона души и контролира обширни територии в Европа, Азия и Африка.

Наука и технологии

Без обмена на знания и технологии между Стария и Новия свят научният прогрес можеше да поеме по различен път. Европейската наука не би получила никакъв стимул без откриването на нови видове растения и животни в Америка. Например, изследването на хиновото дърво от Южна Америка довежда до създаването на лек за малария.

От друга страна, липсата на “изтичане на мозъци” от Европа към колониите може да ускори научния прогрес на континента. Можеше да видим някои технологии да се развиват по-рано. Например, парната машина, изобретена в края на 17 век, можеше да се появи по-рано. В Азия китайската наука и технологии биха могли да се развиват по-интензивно. Печат, барут, компас - всички тези изобретения можеше да намерят нови приложения. Астрономическите наблюдения на Моголската империя, известни със своята точност, можеше да доведат до нови открития.

Политическа карта

Политическата карта на света през 21 век щеше да изглежда съвсем различно без откриването на Америка. Очевидно САЩ и Канада нямаше да съществуват като държави. Вместо това може да видим много индийски щати, може би обединени в големи империи или конфедерации.

Европейските сили, които нямат колонии в Новия свят, може да са се съсредоточили върху експанзия в Азия и Африка. Без американските богатства Испания и Португалия може би щяха да останат второстепенни играчи на световната сцена. Вместо това можеше да видим възхода на държави като Османската империя, Персия или индийските държави.

Китай, без да се изправи пред господството на Запада през 19 век, може би щеше да запази позицията си на водеща азиатска сила. В началото на 19-ти век китайската икономика на Цин произвежда около 32% от световния БВП и без конкуренцията от страна на индустриализиращия се Запад този дял можеше да остане висок.