Истории от бележника на д-р Емилова: Маргарита - една отличничка от „университета“ на здравето

Аз бях много болен човек, преди да променя коренно живота си с лечебно гладуване, казва Маргарита Стойчева. Тази година тя направи три пъти режима на плодове и чай, плюс захранване - общо 90 дни! 

Зад огромните витрини в ресторанта на хотел “Марина”, над пустия есенен плаж, по който се разхождат чайки, на метри от бушуващото море, пием топъл чай с Маргарита. В първия ден на захранването є, след 20 дни на чай и плодове. Има доста хора като нея, които идват за целия цикъл лечебно гладуване в клиниката - общо един месец. Но Маргарита е уникална. На 71 години е, а това е третото є едномесечно гладуване за тази година! Две у дома си, третото - при д-р Емилова. Идва вече от двайсет години в клиниката, но за пръв път е тук цял месец, следвайки стара своя мечта.

Ето историята на тази прекрасна, фина и излъчваща одухотвореност и мекота жена: 

“Аз наистина идвам от 20 години в клиниката, но никога не съм оставала за цял месец. Пропускала съм и някои години, особено по време на ковид пандемията. Но дори и да не мога да дойда, всяка година, абсолютно всяка, правя МИНИМУМ по едно лечебно гладуване от 20 дни на плодове и чай с мед и 10 дни захранване. Бях толкова болна, на косъм от живот в инвалидна количка или може би дори от смъртта, а гладуването и промяната в храненето ме спасиха. Чувствам се отлично, правя този режим с лекота и с радост. И съм пълна с енергия.
Сега съм на 71 г., живея в Разград. Бях на 40 години, когато претърпях поредната операция. Първата беше на възел в щитовидната жлеза, втората - на бъбрека. Все още млада, в разцвета на силите си бях изправена пред нещо много страшно. От дълго време усещах как едната половина на главата ми изтръпва. Чувствах се много зле, отдавах го на умората, стреса, работата... Но на един профилактичен преглед лекарят каза, че камък е запушил артерията на единия бъбрек и той вече не функционира. Определи състоянието като “прединсултно” и ми каза, че трябва спешна операция. Не мога да опиша усещането да си на косъм от смъртта! Операцията беше успешна, но по стария метод - с голям разрез. И аз много трудно се възстанових. След двете операции се появи отново възел в щитовидната жлеза. Тогава си казах, че не искам да вървя по този път - лекарства, операции, лекарства...

Докато бях в болнични, непрекъснато мислех върху това защо се случи и как съм стигнала до тук. Търсех информация, четях. Бях решила да потърся някакво решение за здравето си извън операциите и лекарствата, А който търси, знаете - намира. Насочи ме колежка, която пиеше в огромни количества чай. С това започваше денят є. Попитах я защо чай, дали го обича така, както аз млякото. Колежката ми отговори, че не, не обича толкова много чай, но го пие, защото има проблеми с бъбреците и ако не пие билкови отвари, се образуват песъчинки и прави бъбречни кризи. И ми даде книгата на Лидия Ковачева.

Прочетох книгата и установих, че аз вече инстинктивно съм тръгнала по този път, вече бях променила начина си на хранене. Тук е мястото да вметна, че съм израснала в семейство, което гледаше много животни. Месото и млякото бяха основа на нашата кухня. Аз не бях много по месото, но пиех по литър мляко на ден. Тогава не свързвах камъните в бъбреците с огромните количества мляко и млечни, но сега, с новите знания знам как сама съм си навредила.

Промяната в моя начин на хранене тогава включваше намаляване на млякото, сурови плодове и зеленчуци, зеленчуци и ориз на пара, вече не пържех нищо, започвах деня с чай. Преди да се запозная със системата на Лидия Ковачева бях 85 кг. Две години след като започнах да се храня по този начин смъкнах 18 кг.
Но голямата промяна стана след срещата с д-р Емилова. Отидох на едно събитие във Варна, на което тя изнасяше лекция. След лекцията се наредих на опашка при нея за консултация. Разказах є моите преживявания, казах є как съм променила храненето си. “Правилно е - каза д-р Емилова, - правите добра профилактика. Но още по-добрата е лечебното гладуване.” Насърчи ме да правя 20-дневни гладувания. И аз започнах у дома си. Нямате представа колко болен човек бях преди да променя храненето си и да започна периодичните гладувания.

Но дори когато живееш и се храниш здравословно, животът не е само изкачване нагоре. Аз цял живот работих в завода за антибиотици в Разград като технолог. По образование съм машинен инженер, а завърших преди това техникума по индустриална химия. Работата беше много натоварена, с дежурства събота и неделя. Имам и три деца, сега големи, но тогава трябваше да се грижа за тях. Аз се чувствах все по-зле на работа. И това се отрази на здравето ми - направих хипертонична криза. Поисках да използвам цялата си годишна отпуска, но от ръководството на завода ми дадоха само част от нея. И аз реших да отида в тези 15 дни при д-р Емилова - през 2005 г. След това взех решението да се пенсионирам. Платих си годините, през които съм била студентка, като трудов стаж и се пенсионирах рано като човек, който цял живот е работил при тежки условия. Добрата заплата, работата, социалната среда, престижът - всичко това не струва нищо пред здравето.

Оттогава почти всяка година идвам в клиниката на д-р Емилова за изследвания, консултация и защото тук истински си почивам. Аз мисля, че всичко опира до това да повярваш в метода - първо, и второ - да повярваш в себе си. Тогава пред човек няма никакви пречки. Децата ми ме подкрепят в този път, д-р Емилова и моят лекуващ лекар д-р Милев наблюдават внимателно моите лечебни гладувания и ми дават съвети, следейки показателите от изследванията. Винаги мога да им се обадя за консултация, както и на д-р Шефки и д-р Георгиева. Дълбоко съм им благодарна за всичко.

Лао Дзъ - цитат на седмицата:

„Когато ученикът е готов, учителят се появява.“

Визитка 

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. През клиниката до днес са минали 53 000 пациенти.