Луи XV, некъдърен да управлява, но вирилен до гроб

Имал една единствена цел в живота си - да спи с колкото може повече жени - интригуващи аристократки, интересни дами от утвърдилата се парижка буржоазия

Владетелят е смятан от съвременниците си преди всичко за крал на женските сърца

Фаворитката Мадам Помпадур останала до суверена 20 г. и командвала цяла Франция

За мнозина историци той изглежда имал една единствена цел в живота си - да спи с колкото може повече жени

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен. Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането й за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заемала мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

За Луи ХV, който властвал над Франция от 1715 до 1774 г. или след смъртта на прадядо си Луи XIV - “Кралят Слънце” бил сполетян от горчивата съдба да погребе и син, и внук - съвременниците му говорят, че бил безпардонен фустогонец. Случвало се даже да повери управлението на страната изцяло на министрите си, за да може всеотдайно да се посвети на тълпата куртизанки, щъкащи из Версай и за това бил именуван от поданиците си “Кралят на Сърцата”. Със сигурност Луи XV не е бил светец и за мнозина историци той изглежда имал една единствена цел в живота си - да спи с колкото може повече жени - интригуващи аристократки, интересни дами от утвърдилата се парижка буржоазия, дори едва напъпили девици. Междувпрпочем, както до втръсване е ставало дума на тези страници, за един френски крал е било съвсем нормално да има една или повече любовници, но що се отнася до безразборните креватни връзки, то правнукът на Луи XIV бил истински рекордьор.

Ортанс Несл

Доколкото до официалните фаворитки, то “по бройки” той отстъпва на “Краля-Слънце” и на прапрадядо си Анри IV, но бие и двамата с лудостта си в името на нагона и с трудно обяснимо за един суверен благоволение към някои от избранничките му. Ами по едно време той даже сдава целокупното управление на Франция на най-тачената фаворитка, която остава в историята на страната като символ на безграничната женска власт, придобита благодарение на добре овладяното извечно изкуство да съблазняваш и омайваш, при това не само с креватни ласки.

А както на почти всички парижки владетели от средновековието, на Луи XV му бил натрапен брак от държавнически съображения - днес бихме казали “брак по сметка, ама геополитическа”. Та едва чукнал петнайсет лазарника, през 1725 г., оженили момъка за полската принцеса Мария Лещинска, която майка му - регентката Мария Аделаиде Савойска избира заедно с няколко министри измежду сто кандидатки. Седем години по-възрастна от младоженеца, тя не била голяма красавица, ама била изключително религиозна, въобще върла католичка. В началото на брака все още юношата Луи бил верен на тази съпруга, с която се учели взаимно на любов и която му родила десет деца. Междувременно той станал истински мъж, при това облечен в безкрайна власт и съвсем естествено след това започнал да търси другаде небе за фойерверките на емоциите и поле за демонстрация на пословичната си мъжественост.

Мари-Ан Несл

Като изобщо не му се наложило да дири дълго нито небето, нито полето, тъй като дворът на построения от прадядото прекрасен замък “Версай” гъмжал от дашни и свободни по дух хубавици, при това все от благороднически сой - млади или зрели, омъжени или овдовели, но винаги готови на всичко, за да станат сладки жертви на кралското внимание и ласки. Ех, тези нежни създания напъвали най-яростно да се издигнат до ранга “фаворитка”, тъй като позицията гарантирала големи богатства и дълъг списък от привилегии. Разбира се, не само за нея, но също така за нейния клан, като по времето на Луи XV се стигнало до там в кралския двор да се заформят реални фракции, борещи се помежду си, за да бъде приютена в кралските чаршафи тяхната кандидатка, а не онази на “противниковия лагер”.

И според хроникьорите отпреди два века и половина никоя от въпросните жени не е имал угризения на съвестта - дворът през осемнадесети век е бил много широко отворен за прелюбодеяния и секс на поразия. На практика всички придворни дами, дори най-близките компаньонки на безмилостно вярната на съпруга си кралица Мария, никак, ама никак не се колебаели да си гушнат с мъжа й. Първо - за за усетят разнасяната от мълвата негова зашеметяваща вирилност и второ - да си гарантират охолно бъдеще.

Полин Несл

В началото на превърнатото от Луи XV в секс-маратон негово господство над Франция били пет сестри, които веднъж открехналият се на прелюбодеяния млад владетел прекарал през леглото си по ред на номерата, разбира се с едно малко изключение, между 1733 и 1744 г.. Казвали се Луиз, Полин, Диан, Ортанс и Мари-Ан, като били издънки на старата благородническа фамилия Дьо Несл. Но както пишат мнозина френски историци, общото между тях било единствено еднаквата им кръв - мразели се момите безпощадно. Били ревниви една към друга, понякога дори водели война помежду си, за да си осигурят място в кралското легло, поради лошия им нрав не били никак тачени в двора.

Първата, която се озовава в бленуваните чаршафи, е най-голямата от петте сестри - Луиз Тя била нещастно омъжена за братовчед на краля и като такава успяла да се уреди за придворна дама на кралица Мария Лещинска. Веднъж попаднала там, тя започнала да се прави на лудо влюбена в Луи и когато той си я харесал, въпреки уважението си към съпругата му, Луиз се навила веднага да се среща тайно с него. Не била красива жена, но била много мила и с нежна душа - дадености, които запленили все още неопитния на женския фронт 23 годишен суверен. Скоро обаче креватната им афера била “осветена” по невнимание от прислугата, но отдадената на Бога и покорната по природа Мария не спретнала сцени на ревност. Луиз пък понасяла стоически презрението на кралицата и омразата на целия двор във Версай, който бил пълен с жени, умиращи от завист заради прелюбодейната й връзка.

Лека-полека обаче старшата сестра Дьо Несл стабилизира положението си на неофициално призната куртизанка и сигурна в себе си, през 1738 г. тя решила да покани по-малката от нея Полин в двора. Сестрата била несръчна млада жена с внушителен ръст, но с твърд и решителен характер, като още с пристъпването на прага на Версай младата Дьо Несл си била поставила една цел - да съблазни краля, а ако спечели и сърцето му - още по-добре. И успяла, като клюките от онова време, записани от дворцовите хроникьори, разказват, че макар да воняла доста лошо и да нямала никаква лична хигиена, нейната жизнерадост и веселият й нрав успели да покорят суверена. Луиз обаче изобщо нямала намерение да позволи нейният любовник с корона и добитите привилегии да й бъдат откраднати от по-младата Дьо Несл. И затова, без изобщо да се церемони, тя решила да сподели балдахина на владетеля със сестра си, запазвайки си така бижутата и дворцовите си покои.
“Кръвосмешителният триъгълник” обаче не останал незабелязан и целият Версай започнал да говори всевъзможни и пеперливи измишльотини за случващото се в общия креват.

Луи XV направил опит да излезе от раждащата невероятни секс-мълви ситуация чрез спретването на фиктивен брак на по-малката сестра, но той се оказал безполезен - младата Дьо Несл била вече бременна от него, при тава направо “очевадно”. И през 1741 г. тя родила момченце, наречено когато пораснало от злонамерени зевзеци “Полу-Луи” заради приликата му с краля. За съжаление броени дни след пръкването му на бял свят, Полин умряла скоропостижно, а из френския двор започнал да витае въпросът дали смъртта на младата майка е причинена от следродилно усложнение или е следствие на зловеща конспирация с цел физическото й премахване? Убедителен отговор няма и до днес, а според хроникьорите, научавайки за кончината на Полин, Луи XV плакал дълго с глас като дете, като вярната му Луиз била неотлъчно до него, за да го теши.

Но сагата със сестрите Дьо Несл въобще не била приключила, дори едва започвала, тъй като освен двете Луиз и Полин, вече преминали през височайшите обятия, оставали още три сестри. Като следващата по ред била изключително красивата и омъжена за страшно ревнив съпруг Ортанс. Луи XV се запознал с нея покрай двете нейни каки, хвърлил й око и за да я отдалечи от мъжа й, я поканил за придворна дама, та да му е под ръка. Започнал да я ухажва напористо, но за пръв, а може би и за последен път в живота си, той ударил на камък - хубавицата не се поддала на изкушението да навести покоите на суверена и усетила накъде духа вятърът, поискала да се оттегли от кралския двор. Кралицата Мария обаче била свидетел отблизо на нейните терзания - Ортанс била споделила с прислужницата си - шпионка на закичената с френска корона полякиня, че не иска да наранява честта й като легне с нейния законен съпруг.

Съответно Мария й била много благодарна за демонстрираното необичайно уважение, а тъй като се нуждаела от верни приятелки, веднага я приела в своя, така да се каже, вътрешен кръг. Кралят обаче много, много не се натъжил, още повече, че Луиз, все още изживяваща се като единствена официална фаворитка след смъртта на Полин, поканила на гости по негово настояване в покоите им четвъртата сестра - Диан. Тя вече била нещо като придворна дама, нещо като възпитателка на малкия престолонаследник, та след като си я харесал, кралят си направил и нея любовница. Но изглежда за кратко, тъй като влизайки в най-бизкото обкръжение на владетеля, Диан била поктрусена и погнусена от слуховете, които се носели там за неговите оргии с Луиз и Полин, съвкуплявани наведнъж. Опасявала се това да не се случи и на нея, изпитвала панически страх при мисълта, че може да се окаже в едно легло с Луиз и Луи, охладняла постепенно и към двамата, като започнала да се разболява все по-често, къде наистина, къде симулирайки всевъзможни неразположения. И при първата възможност напуснала Версай, но изглежда Луи XV въобще не се впечатлил, тъй като на мушката му вече била най-малката сестра - Мари-Ан.

Тя обаче била доста различна от другите четири сестри, най-малкото защото нямала почти никакви скрупули. Очарователна и вече вдовица, тоест без обременяващия или възпиращи я обвързаности, Мари-Ан си поставила за цел да натири Луиз от двора и от сърцето на краля, за да стане негова единствена фаворитка. И веднъж покорила владетеля с креватните си умения, Мари-Ан успяла, значи постигнала целта си и принудила най-голямата си сестра да напусне обидена и унижена кралския двор.

Била подпомогната в начинанието си от обидената и разочарована от разврата във Версай сестричка Диан и от няколко придворни на същия акъл. И след като Луиз била прогонена, кралят решил да формализира връзката си с най малката от сестрите Дьо Несл, която на бърза ръка станала дама №1 на Версай. Не само това - не след дълго започнало да се говори за Мари-Ан, че тя била вече единственият съветник, в чиито препоръки се вслушвал Луи XV. Като именно фаворитката го била посъветвала да вземе страна в т. нар.

Общоевропейска война за австрийското наследство и точно това решение щяло да предопредели нейния край с победата на Австрия над Прусия и Англия, означаваща триумф и за Франция. Като през 1744 г. Мари-Ан дори решила да се присъедини към краля на фронта, но Луи XV се разболял и под натиск на съветниците си той не я приел в лагера на френските войски под предлог да не се сдърпа с лекарите. Унизена, красавицата се завърнала в Париж, но малко по-късно кралят възстановил силите си, след което я повикал обратно в двора и тя въобще не чакала втора покана. Готова била да се наслади на триумфалното си завръщане във Версай, но доста изненадващо най-младата от сестрите Дьо Несл се разболяла и скоропостижно напуснала този свят.

Из Париж пък отново започнали да говорят за божествено наказание, някои намирали кончината за подозрителна, други пък направо за насилствена. Но най-тъжното било, че малцина оплакали Мари-Ан, като не жалили за нея дори трите й живи сестри. А за Луи XV просто било настъпило време да си намери нова фаворитка и това била не коя да е, а станалата през годините занапред символ на институцията вездесъща Мадам Дьо Помпадур.

(Продължава следващата събота)