Атопичният дерматит мъчи със сърбежи и безсъние

За лекарства и медицинска козметика пациентите плащат по 2043 лв. годишно

Не е кожна болест

В България с атопичен дерматит (АД) живеят около 600 000 души, от които 200 000 възрастни. Същевременно страната ни е единствената в ЕС, в която заболяването не е сред тези, чието домашно лечение се реимбурсира от здравните фондове.

“Атопичният дерматит е най-честото кожно заболяване в света - засяга между 2 и 5% от възрастното население. В последните години заболеваемостта нараства 2-3 пъти”, каза проф. Снежина Василева, началник направление по автоимунни кожни заболявания в Клиниката по дерматология в УМБАЛ “Александровска” и член на УС на Българското дерматологично дружество (БДД), по повод информационната кампания “Свободни в своята кожа”, организирана от БДД в партньоство с Българската асоциация за закрила на пациентите и Федерация “Български пациентски форум”.

“Когато започвах кариерата си на дерматолог, само 8% от децата бяха с тази диагноза, сега вече са 30% в развитите страни”, допълни доц. д-р Жана Казанджиева от Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ “Александровска” и член на УС на БДД.

Атопичният дерматит е хронично възпалително заболяване, чиято проява обикновено е под формата на обрив по кожата, придружен със силен и постоянен сърбеж, сухота, напукване, зачервяване и сълзене. Заболяването може да има опустошително въздействие върху качеството на живот на страдащите от него - сърбежът е един от най-обременяващите симптоми, който предизвиква често или постоянно безсъние. Характерни за пациентите с АД са също тревожност, депресия, понижено самочувствие, социална изолация, затруднена концентрация, намалена работоспособност.

85% от страдащите се оплакват от сърбеж, при 61% той се описва като тежък и непоносим, а за 42% продължава над 18 часа на ден. При част от тях се развиват и съпътстващи заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, костната система и др. “Затова гледаме на АД като на системно заболяване, не бива да се приема като просто един сърбеж”, обясни проф. Василева.

“През 2021 г. имаме ново оръжие срещу средна и тежка форма на АД - биологични лекарства, някои вече са на разположение в Европа. Българските пациенти обаче нямат достъп до иновативните терапии, тъй като заболяването не е в списъка на НЗОК на заболяванията, за чието домашно лечение тя заплаща напълно или частично”, каза доц. Казанджиева.

У нас пациентът с АД плаща всичко - само за лекарства и медицинска козметика това му струва 2043 лв. годишно.

“Не става дума за всичките стотици хиляди болни. Малък процент са с тежка форма на заболяването и трябва да бъдат подкрепени, защото вече има терапии за тяхното състояние, но те няма да имат достъп до тях без реимбурсация от страна на НЗОК. По-добре е тези случаи да бъдат контролирани навреме, вместо да се влошават, да страдат и да се натоварва икономиката. Икономическата тежест вследствие на заболяването се изчислява на около 1,6 млн. лв. за цялото население годишно. Това е равно на 1,39% от БВП за 2019 г.”, обясни Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители.