Труд
Автор:
Труд онлайн
Вятърът е остър като нож, а вълнението се увеличава с всяка минута. Разпръскването на вълните и постоянното движение на лодката правят почти невъзможно различаването на морето от небето. Но там нещо се движи. Сиво, като водата, но се движи бързо и оставя след себе си права линия от пяна. Британските пилоти на дронове изпускат дъх на страх и вълнение, когато разпознават силуета.
„Имаме „Магура“.“ Една от прочутите украински безпилотни лодки, които изместиха руския флот от Черно море. Тази носи две ракети „Sidewinder“ и се насочва право към техния конвой.
Това не беше Черно море, ракетите не бяха истински, а картечният огън, който пилотите извикаха по украинския катер, беше въображаем. Но напрежението в контролната зала беше истинско, пише The Telegraph.
Repmus (или Robotic Experimentation and Prototyping using Maritime Uncrewed Systems, ако трябва да дадем пълното му име) е ежегодният експеримент на португалските военноморски сили с безпилотни технологии. Той се провежда от 2010 г. насам. Но откакто войната в Украйна показа мощния потенциал на морските безпилотни летателни апарати, мащабът му рязко нарасна. Тазгодишното учение, което се провежда край полуостров Троя, южно от Лисабон, противопоставя украинските и няколко натовски военноморски сили, както и десетки отбранителни и технологични фирми и техните експериментални оръжия, в триседмична битка за контрол над 10 000 квадратни мили от океана.
Отчасти това беше традиционно военно учение: възможност за капитаните и адмиралите от НАТО да се изправят срещу и да се учат от закалените в битките украински моряци. Но това беше и експеримент: за технологичните фирми да изпробват своите нови - и често не съвсем готови - комплекти в реални условия и, което е най-важно за тях, да впечатлят потенциалните си клиенти.
Безпилотните летателни апарати (USV, на военен жаргон - безпилотни лодки) правят своя съвременен оперативен дебют през октомври 2022 г., когато Украйна извършва набег „камикадзе“ срещу руския черноморски флот в пристанището на Севастопол. Тази атака имаше само среден успех, като нанесе щети, но не потопи нито една от целите си. В ретроспективен план обаче тя е преломна.
Три години след първото нападение срещу Севастопол украинските безпилотни катери са господари на Черно море. Бързо движещи се, трудни за откриване и също толкова трудни за поразяване, те ефективно изтласкаха конвенционалния флот на Русия от Севастопол и блокираха оцелелите ѝ кораби в Новоросийск. Лодките и тактиката също са изминали дълъг път.
Макар че все още могат да носят взривни заряди за атаки на камикадзе, „Магура“ вече се оборудват и с картечници, зенитни ракети и противокорабни ракети. Някои от тях действат като миниатюрни самолетоносачи, като разполагат с квадрокоптерни дронове, скрити под люк в палубата.
Накратко, Украйна даде началото на революция в морската война, невиждана от появата на подводницата или дори от времето, когато парата замени платната. Други военноморски сили си водят записки. В края на август Москва отбеляза първата си победа с американски подводници, като нанесе удар по украински разузнавателен кораб в устието на Дунав.
Миналата година Китай, с поглед към Тайван и по-широкия западен Тихи океан, пусна в морето JARI-USV-A Orca: 60-метров стелт катамаран, който е най-големият кораб без екипаж, строен някога. През септември тази година филипински рибари уловиха 12-метрова машина с форма на торпедо и китайски обозначения: безпилотен подводен апарат на Народноосвободителната армия (НОАК), който извършваше океанографски проучвания. Самият Тайван представи четири експериментални американски подводници, създадени по модела на украинските „Магура“, предназначени за пресичане на всяка китайска инвазия.
Съединените щати, знаейки, че може да им се наложи да се изправят срещу НОАК в Тихия океан, приеха еквивалент на „Магура“ и започват да разполагат с безпилотни кораби, почти толкова големи, колкото и китайските. Кралските военноморски сили използват подводни безпилотни летателни апарати за лов на мини и подводници, докато техните офицери за борба на повърхността обмислят как безпилотните кораби биха могли да функционират в отдалечените, студени води на северния Атлантически океан в случай на война с Русия.
В Германия и Скандинавия командирите проучват как опитът от Черно море може да бъде пренесен в коварната соленост на Балтийско море - особено когато става въпрос за защита на тръбопроводи и подводни кабели от саботаж.
И все пак, докато всички искат да спечелят новата надпревара във въоръжаването, технологията се променя толкова бързо, че никой няма представа накъде води.
