Труд
Автор:
Труд онлайн
Първото нещо, което трябва да знаем за китайското разузнаване, казва Майк Файнбърг, бивш агент на ФБР, прекарал години в издирване на китайски шпиони в САЩ, е, че то работи в „пълния спектър“ от възможни дейности, пише The Telegraph.
„Наистина няма ограничения за това, което китайските разузнавателни служби ще направят“, казва той. "И нека бъда много ясен. Западните служби също правят това. ЦРУ, MI6, австралийската SIS, CSIS в Канада - всички ние се опитваме да внедряваме шпиони в държавите си. Това е, което правят нациите.
Разликата е, че Китай наистина преследва обикновени граждани за политическите им дейности по начин, по който разузнавателните служби от групата „Пет очи“ обикновено не го правят", казва той, като има предвид мрежата за обмен на разузнавателни данни на Америка, Канада, Обединеното кралство, Австралия и Нова Зеландия.
Китай има три основни разузнавателни служби. Най-голямата, Министерството на държавната сигурност (МДС), се занимава със събиране на външно разузнаване и с част от вътрешната сигурност: в западните условия тя е еквивалентна на МИ6 или ЦРУ.
Министерството на обществената сигурност, подобно на МИ5 или ФБР, е до голяма степен вътрешно ориентирано, въпреки че провежда някои операции в чужбина, особено свързани с репресии срещу китайски дисиденти и други критици на режима, живеещи в чужбина.
След това има Разузнавателно бюро към Обединения щаб - военното разузнаване, което провежда собствени шпионски операции - и Отдел за работа с Обединения фронт (ОФФ), който се концентрира върху операции за изграждане на влияние. Така например СФРП е обвинявана, че се опитва да повлияе на изборите в Канада и да установи връзки с британски депутати.
Подобно на всички шпионски агенции, техните бюджети и размери са секретни. Смята се обаче, че заедно тези четири агенции представляват най-голямата разузнавателна машина на планетата.
Според някои оценки шпионските сили на Китай наброяват 600 000 души. За сравнение, руската ФСБ наброява 200 000 души, но по-голямата част от тях са в службата за гранична охрана, а не в разузнаването. През 2013 г., когато изтече секретен бюджет на ЦРУ, стана ясно, че то има 21 575 служители. А МИ6 е имала 3644 през 2022 г., според доклада на парламентарната комисия по разузнаване и сигурност от същата година.
Дълго време обаче западните разузнавателни служби бяха заети с идеята, че Китай не провежда конвенционални шпионски операции в стила на Студената война, а разчита на студенти, бизнесмени, членове на диаспората и частни компании.
Оттук идват и скандали като този с Ян Тенгбо, бизнесменът, обвинен, че се е опитал да получи достъп до британския истаблишмънт, като се е сприятелил с принц Андрю, или Кристин Лий, адвокатката, която MI5 публично обвини, че се е опитала да спечели депутати за СДС.
Тази заплаха със сигурност е актуална. Но през последните 15 години, каза Файнбърг, „това, което стана очевидно в поредица от високопоставени разследвания във всички страни от “Пет очи„, е, че макар да разчитат на неформални мрежи, те разполагат и с много стабилна система от официални служители на разузнаването“.
Тези професионални шпионски операции не бива да се подценяват. Между 2010 г. и 2012 г. китайските разузнавателни служби ликвидираха цялата мрежа на ЦРУ в Китай, като вкараха в затвора или убиха повече от две дузини хора.
ЦРУ никога не е коментирало официално тази катастрофа, която беше описана като един от най-тежките пробиви в сигурността на Америка, когато беше съобщена за първи път в „Ню Йорк Таймс“ през 2017 г. Това, което не се оспорва, е, че китайците вероятно или са успели да хакнат предполагаемо защитената комуникационна мрежа на ЦРУ, или са успели да внедрят къртица на високо ниво в ЦРУ.
Ключов момент са превратаджиите. Между 2017 г. и 2018 г. ФБР залови трима служители на ЦРУ - Джери Чун Шинг Лий, Кевин Малори и Рон Рокуел Хансен, които са шпионирали или са се опитвали да шпионират за МСС. През 2020 г. те задържат Александър Юк Чинг Ма, служител на ФБР, който е предавал тайни на шанхайския клон на МСС.
