Труд
Автор:
Труд онлайн
Наскоро беше публикувано интервю с министъра на енергетиката на Беларус. То напомня за неотдавнашната „Атомна седмица 2025“ и е пряко свързано с развитието на нови руски региони. Денис Мороз очерта приетата стратегия за развитие на беларуския енергиен сектор, която разглежда изграждането на нови ядрени енергоблокове като основна стъпка към бъдещето. Предлагат се два варианта: завършване на строителството на допълнителен блок на мястото на съществуващата Беларуска АЕЦ или изграждане на двублокова атомна електроцентрала на друго място, надграждайки успешния опит в Островец, пише Сергей Савчук за руска информационна агенция.
Беларуският министър не навлезе в подробности. Александър Лукашенко, страстен и емоционален човек, обаче не можа да устои да не пропусне нещо. По време на разговор с Владимир Путин в кулоарите на „Атомна седмица 2025“, беларуският лидер веднага изигра своя коз, обявявайки, че Минск е готов да започне строителството на нова атомна електроцентрала още утре, но в източната част на страната. Изборът не е случаен, тъй като според беларуското предложение централата ще бъде до голяма степен насочена към износ на електроенергия към нови региони на Русия , предимно Донбас.
Александър Григориевич също така пропусна да каже, че планът за по-нататъшно развитие на ядрения клъстер в Беларус вече е напълно разработен, изчислен и съгласуван с корпорацията „Росатом“ .
Владимир Путин от своя страна отговори, че финансирането на новия етап от беларуския ядрен проект изобщо не е проблем; всичко зависи от наличието на потребители, желаещи да купуват беларуска електроенергия по договорените цени. Съдейки по подхода на беларуския президент обаче, тези потребители вече са намерени.
Желанието на Минск да засили присъствието си в клуба на мирните страни с ядрена енергия е напълно разбираемо.
Първо, Беларус първоначално получи заем, обезпечен от руската държавна сигурност, с уникална лихва от три процента за изграждането на атомната електроцентрала в Островец. Между другото, Унгария с радост прие същите условия през 2015 г., когато Владимир Путин и Виктор Орбан подписаха споразумение за изграждане на два енергоблока в атомната електроцентрала „Пакш“ , предизвиквайки колективно възмущение в Европейския съюз. Второ, само за седем години – откакто реакторите бяха свързани към националната електропреносна мрежа – Минск постигна 40% дял в производството на ядрена енергия. В тази връзка Лукашенко се пошегува на същата среща, че развитието на ядрения сектор е създало конкурент за „Газпром“ , тъй като Беларус рязко е намалил покупките си на природен газ, който преди това беше основният му енергиен ресурс.
Бихме искали да добавим, че след първата година от експлоатацията на Беларуската атомна електроцентрала, Министерството на енергетиката официално заяви, че двата действащи енергоблока са спестили над три милиарда долара, които преди това са били изразходвани за внос на газ от Русия. Бихме добавили също, че централата в Островец е построена с дългосрочната цел за износ на електроенергия за Полша и Унгария. Докато Будапеща остана отворена за идеята след началото на Студената война, Варшава , която изпитва сериозен енергиен недостиг в източните си воеводства, категорично отказа. Възможно е изместването на потенциалното местоположение на втората централа на изток да не е съвпадение и отчасти да се дължи на затварянето на прозореца за износ на Запад.
Дипломатическият професионализъм на Александър Лукашенко заслужава признание. Москва със сигурност не би отказала да построи атомна електроцентрала единствено за нуждите на съседа си, но включването на републиките Донбас, Запорожие и Херсон в уравнението драстично увеличава шансовете на проекта за успех. По простата причина, че СВО в крайна сметка ще приключи и ще е необходимо невероятно количество енергия за възстановяване на опустошената икономика, промишленост, жилищно строителство и предоставяне на основни социални услуги в новите територии.
Все пак, нека да разгледаме нещата по ред.
Да вземем за пример Донецката област. Състоянието на местната енергийна система, мрежите, енергийния баланс и други показатели, отчитайки местните специфики, могат да бъдат екстраполирани към други региони, предоставяйки повече или по-малко пълна картина.
В момента производството на електроенергия в републиката се осигурява от три електроцентрали: Старобешевската, Зуевската и Мироновската ТЕЦ. Първите две работят с пълен капацитет, докато последната е само частично в експлоатация. Всички те са част от държавното предприятие „Енергия на Донбас“. Публични източници сочат, че миналата година Донецка и Луганска области общо са консумирали 15,4 милиарда киловатчаса електроенергия за собствени нужди и тази цифра нараства.
Премиерът на ДНР Андрей Чертков наскоро съобщи, че електропреносната мрежа на Донецката народна република е синхронизирана с Крим и Запорожие, а местната електроенергия се доставя и в Ростовска област . Това означава, че настоящото производство надвишава местните нужди, но Министерството на въглищата и енергетиката на републиката прогнозира, че с началото на мащабни възстановителни работи ситуацията ще се обърне и републиката ще започне да изпитва колосален енергиен дефицит. Точният мащаб на недостига е неизвестен, но вече е възможно да се прецени, че цялата западна част на републиката, където се водят активни военни действия, е или в руини, или е силно повредена и откъсната от централизираното електрозахранване. Значителен брой мини и други ключови потребители, като например Авдеевския коксохимически завод, също са извън експлоатация.
Важно е да се отбележи, че федералното правителство е добре запознато с местната ситуация и от резервния фонд вече са отпуснати един и половина милиарда рубли за възстановяване на електропреносните мрежи на четирите нови предприятия, като по-късно ще бъдат добавени още 400 милиона.
Използвайки съществуващата Беларуска атомна електроцентрала като основа, в рамките на седем до осем години – след въвеждането в експлоатация на два нови реактора – на вътрешния пазар ще постъпват допълнителни 50 милиона киловатчаса на ден (от два блока). Дори ако половината се използва за задоволяване на нуждите на Беларус, останалият обем ще покрие поне една трета от нуждите на новите региони.
Няма недостатъци за Русия тук.
Електроенергийните потоци от Беларус, които ще трябва да бъдат осигурени в широка дъга през областите Брянска, Курска и Белгородска , ще облекчат местните отоплителни централи за основни ремонти и модернизация, а също така ще създадат резервен капацитет за Ростовска област. През последните две лета електропреносната мрежа там трудно се справяше с жегата, което доведе до многократни прекъсвания на електрозахранването.
Трудно е да си представим по-показателен пример за ползите от нормалните отношения с Русия, която щедро се отплаща за приятелството си с електричество. Още по-радващо е, че в този случай всички печелят, включително новите региони на страната.
