Безумният ден

Кирчовци, новите „баш майстори“, одимиха изцяло българската политика - и без друго пределно несъстоятелна

Вече може да се състави една енциклопедия на Кирчовите покушения над Истината

И така, постепенно ще бъде забравено всичко, което си  струва да бъде помнено

„Баш майсторът“ на Атанас Мандаджиев – писателят, по чиито книги бе направен много популярният едноименен сериал, можеше да одими къщата ти, докато уж я ремонтира, нищо повече. Може би помните знаменития номер с бомбето, запушило комина на къщата – то пропускаше гюллето на коминочистача, понеже дъното му беше срязано, но веднага след това отново се затваряше и се превръщаше в непреодолима преграда за дима - докато „майсторът“ не се смилеше да разкрие коварния си номер, разбира се, след като кандисаш и приемеш условията му.

Е, хубаво, ще те одимят и ще ти мине – не е като да си в пещите на Дахау, примерно. Кирчовци обаче, новите „баш майстори“, одимиха изцяло българската политика - и без друго пределно несъстоятелна, одимиха я до такава степен, че трудно се различава нещо в нея, някакви размазани силуети се мотат из все по-гъстия дим и толкова. И сега дори и те/“майсторите“ вече също не са наясно, какъв точно е резултатът от уж хитроумните им игрички. 

Във всеки случай, очевидно имаме работа с безпардонни измамници, това поне е ясно. И тъкмо тяхната арогантност ни подтиква да прибегнем към някои по-свободни предположения, когато разсъждаваме над природата им. Спокойно можем да ги извисим над представата, че са някакви провинциални тарикати, това е твърде елементарно. Нашите „баш майстори“ ще бъдат запомнени като изобретателни изпълнители в една афера, чиято цел е да изпепели политическата система у нас или поне онова, което е останало от нея.

Междувременно, те нямат нищо против да бъдат схващани като джобен вариант на безподобния фантазьор Барон Мюнхаузен, като факири на измислиците или дори като несръчни клоуни, непрекъснато освирквани от публиката – последното, което ги интересува, е какво мисли тя за тях. Те са повече от самонадеяни – и може би и това е една от причините немалко хора да се заблуждават и да им приписват качества, които те не притежават.

Появата им бе прецизно планирана, тя дойде в кулминацията на един застоен момент, когато даже и партиите се чувстваха преуморени от безбройните капани на Прехода. Кирчовци поне бяха непознати, още не бяха известни номерата им и какво изобщо могат. В такива случаи българинът лесно се поддава на мълвата, а се говореше, че има „нещо“ зад появата им, че са нечии пратеници и дори, че са част от един по-голям план – дай, Боже, да е така, защо най-сетне и ние, аборигените, да не дочакаме да бъдем поне парченце от някакъв важен замисъл.

Тази глуповата мечта не пострада особено, дори когато ПростоКиро демонстративно фалшифицира гражданството си. И това не отрезви напълно будалите: излъгал – излъгал, какво толкова, поне лъже и маже на едро, този ни е нужен. Будалите са си будали, обаче и „баш майсторите“ се оказаха направо едно малко чудо – въпреки, че те самите набързо си го профукаха до голяма степен – главно заради безпределната си наглост. Няма да можете да откриете такива пердета – не само в нашата, но и изобщо в съвременната политика.

И, въпреки всичко това, те и досега продължават да имат подкрепата на повечето медии, особено тази на водещите телевизии – а това е друго малко чудо. Търпимостта им към тия измамници е необяснима и извън всякакво съмнение скандална. Сякаш са омагьосани от някакви гениални политически актьори, готови са да преглътнат всяка тяхна лъжа или откровена глупост. Така, едно върху друго, се оказахме пленени от откровени безумци. Нищо чудно, винаги е било така: безумци подритват днешния ден, безумци подритват Историята.

Тия дни ПростоКирчо каза, че Денков ни вкарал в Шенген. Това е идиотщина, разбира се, обаче оставя някаква следа, още повече, че и никой не възрази. Медийните какавиди на „мейнстрийма“ запазиха почтително мълчание. Историята пък няма време да спори с подобни фантазьори и ще приюти и тази лъжа, тя сякаш е безсилна пред дребните измами и  измамници. А и на въпросните медии сякаш им харесва да  бъдат подвеждани и злепоставяни от изучени в измамата тарикати - скоро можем да очакваме на входа на редакциите им да проверяват дали имаш  диплома по измамничество, за да си добре дошъл.

Партиите, които сериозно пострадаха от разни „сглобки“ и други подобни съвместни дивотии с кирчовци, само ги пощипват леко, дори лъжата за Шенген и Денков не ги разлюти, те сякаш не знаят, че когато амнистираш лъжци, ти се нареждаш плътно до тях.

Вече може да се състави една енциклопедия на Кирчовите покушения над Истината, но и това не притеснява никого. Дори безобразното откровение на „сенсея“ на Кирчо бе отминато набързо, а телевизиите направо зарязаха този скандал.

Дребни истории, ще кажете. Така е – ние сме зарити в дребнотемието, свикваме с мярката на дребни хорица, обаче зяпнали за повече власт, скоро изобщо няма да имаме представа кое е истински значимо в политиката.

Равнодушно приемаме и незачитането на публичното слово, което, в края на краищата, ще доведе до неговото абсолютно обоклукчаване. То и сега не се ползва с особен престиж, но представете си как ще изглежда след още някоя и  друга година, докато се задоволява със същата овча милозливост с други кирчовци.

И така, постепенно ще бъде забравено всичко, което си струва да бъде помнено. Кой днес изобщо се сеща, например, за 16 юни 1913 година – Денят на престъпното безумие, един от най-черните дни в непоносимо драматичната Българска Равносметка? Той струва на Народа 176 хиляди – 176 хиляди! – жертви, дадени заради кефа на мегаломана Фердинанд, когото наскоро направо реабилитираха. 

Целта е да загърбим и забравим Историята си, да оставим само „ситуационни“ подлоги да човъркат из драмите ѝ, да признаем, че познанието за нея вече е повече „светско“ занимание, отколкото провиждане на идващото време. Затова е излишно да очакваме 16 юни 1913 година да се отбелязва като денят на най-кървавото покушение на династията на Кобургите срещу българското племе.

Засега е сигурно едно: ще продължаваме да се държим като завършени двуличници с Историята си. Така, Денят на Престъпното Безумие се е проточвал/просмуквал във Времето, за да се превърна накрая в някаква прокоба. Денят се е превърнал във Времето на престъпното безумие, това продължава и до днес – и няма никакви гаранции, че няма да си проправя път и в Бъдещето. Път за никъде.

*Специално за „Труд news”.