Българите в Македония - в Конституцията или извън нея

Българите в Република Северна Македония да бъдат вписани или не в нейния основен закон?

А ако съседите поискат на реципрочен принцип да признаем македонско малцинство у нас

Прочетох в някои медии от Скопие, че България иска в Конституцията на Северна Македония тамошните българи да бъдат вписани като малцинство. Бил го казал служебният външен министър Светлан Стоев.

Прегледах поне десетина различни източника за пресконференцията на министъра и никъде на открих той да е говорил за малцинство. Но в някои от нашите, българските медии, беше написано точно така: българското малцинство в Северна Македония да бъде записано в тяхната Конституция наравно с другите там.

Преди време писах текст на тази тема. Обмислях го твърде внимателно. Давах си сметка, че може да разсърдя доста хора, които виждат в това, българите да бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония, панацея за повече техни права. И което е по-важно – конституционна гаранция, че повече няма да бъдат подлагани на унижения, на обиди и на административна подигравка, каквито случаи има в изобилие.

Давах си и сметка, че темата за евентуалното вписване на българите в Конституцията на Република Северна Македония не е достатъчно дебатирана и изяснена в българската интелектуална и политическа общност. Познати историци и политолози са ми казвали, че у нас има разделение и по този въпрос. Затова предлагам да го разгледаме, изграждайки и обсъждайки няколко хипотези. Просто хипотези. 

Първата от тях би могла да изглежда така: в рамките на преговорите, разговорите и консултациите, които се водят между институциите на двете държави – Република България и Република Северна Македония, и под настойчивото искане на хората с българско самосъзнание оттатък границата, в пакета от договорености да се включи и съгласието от страна на Скопие българската етническа общност (използвам това определение, без да съм убеден в неговата точност) да се запише в Конституцията на Северна Македония. Това би трябвало да стане чрез гласуване в парламента с мнозинство от две трети от депутатите, тоест най-малко с 80 гласа. Така „българската етническа общност“ се нарежда в Преамбюла на основния закон заедно с останалите – сърби, власи, турци, роми, босненци, без да броим македонците и албанците, които са приети за основни държавотворни народи. През годините на независима и суверенна Република Македония, сега Северна,  чрез използването на различни „инструменти“, в това число и най-вече чрез въоръжения конфликт от 2001 г. и Охридския мирен договор, албанците постигнаха своята „държавнотворност“ и сега са навсякъде в държавата и в нейната тъкан. 

Историята ни дава пример, когато покойният президент Борис Трайковски внесе предложение в Събранието и то прие не толкова голямата общност на босненците в Република Македония да бъде записана в Конституцията. Това стана след едно посещение в Скопие на ротационния президент на Босна и Херцеговина тогава, който помоли Трайковски за това. Само да уточня две неща – това бяха предимно хора, избягали от военните полета на БиХ по време на разпада на СФРЮ, и второ, което е по-важно, точно по това време един от съветниците в кабинета на Трайковски бе Стево Пендаровски, който сега като президент не иска повторение на босненския случай.

Все пак да приемем, че нашата хипотеза се реализира и парламентът наистина гласува „българската етническа общност“ да бъде вписана в Устава на държавата. Какво получават нейните членове? Няколко неща: конституционни гаранции за своите права, които институциите в държавата трябва да спазват така, както и на другите общности, и да ги закрилят, разбира се. Второ, в анкетните листове за преброяванията – сегашното през есента и всички следващи, българите излизат пред скобата, означена като „други“ или „останалите“, както е досега. Макар че, струва ми се, тазгодишното преброяване е вече един изпуснат влак.

Трето, получават право на определено време в програмите на обществената Македонска радио и телевизия, посветени на етническите общности в държавата. Четвърто, имат право да основават политически партии с етнически признак, както 90 на сто от партиите в страната. Пето, ако техни представители са в парламента, те ще имат възможността да използват така нареченото „Бадентерово правило“. Според него, когато парламентът гласува закон, който се отнася до някоя етническа общност, освен общото мнозинство от общия брой на депутатите в парламента, трябва да бъде осигурено и мнозинство от пратениците от тази общност, за която законът се отнася. Шесто, пак според основния закон, ако на местно равнище в някоя община деклариралите се като българи са повече от 20 процента от общия брой на населението в общината, ще имат право да ползват българския език в публичната комуникация. Отиват в кметството за някоя административна услуга и заговорват на книжовната норма на българския език, вместо да ползват другата, местна конституционна норма, за която ние твърдим, че е наречие на българския език. Май се получава противоречие, да не кажа, удивително нелепа ситуация. Вероятно има и други предимства, които съм пропуснал, но и изброените не са малко. 

Хипотезата изглежда симпатично, но тя има и своите неудобства, при това доста сериозни. Основното произтича от фактическото състояние на нещата, според което в публичната реч, а и в разбиранията на политическия елит, това определение „етническа общност“ се приема като евфемизъм и се нарича направо малцинство. И нищо по-различно. Тоест, ако бъдат записани в Конституцията по този начин, българите край Вардар ще се третират като малцинство. Което веднага ще даде аргумент на властите в Скопие на основата на реципрочността, на която те толкова държат, да поискат признаването и на македонско малцинство у нас.

На всичко отгоре, колкото и записани на хартия гаранции да има за еднаквото отношение към така наречената българска етническа общност, никой не може да ме убеди, че такава равнопоставеност на практика ще има. Толкова сериозни са наслоенията през десетилетията на омраза, ксенофобия и страх към всичко, което се свързва с България. 

Да си призная, чудя се на Пендаровски и на други тамошни политици, че се противят на такъв вариант. За мен това е една клопка, в която биха вкарали България с нейно съгласие. Защо ли? Защото ще получат в ръцете си един сериозен аргумент, с който да неутрализират позицията на София, че в миналото сме били един народ, че ако има македонски такъв, той е създаден изкуствено след края на Втората световна война и че в крайна сметка „всички там са българи“. Ако българите бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония, те би трябвало да бъдат държавотворни – най-малкото, наравно с „македонците“ и с албанците. И ползвайки аналогията с албанците,  това да им даде правото българският език да се ползва като служебен на цялата територия и във всички институции на държавата. Макар че и това не би било достатъчно предвид позицията на София за раждането след 1944 г. на македонската идентичност на политическа, а не на естествената етническа основа. Което пък ще породи още въпроси, чиито отговори трябва тепърва да се търсят. 

Във всеки случай ми се струва, че си заслужава да дебатираме. Моментът е узрял, та презрял.