Труд
Автор:
Труд news
Ултрапреработените и бързи храни виновни за наднорменото тегло
188 млн. деца по света страдат от затлъстяване
България се нарежда сред страните с най-високи нива на детско затлъстяване в Европа, сочи доклад на УНИЦЕФ. 29,2% от българските деца на възраст между 5 и 19 години са с наднормено тегло.
Според доклада на УНИЦЕФ затлъстяването изпреварва поднорменото тегло като водеща форма на недохранване. То засяга 1 от 10 деца и подрастващи - или 188 милиона момичета и момчета в училищна възраст.
Анализът обхваща над 190 страни и е озаглавен “Печалба за сметка на децата: Как хранителната среда ги излага на риск”. Експертите са установили, че от 2000 г. насам разпространението на поднормено тегло сред децата на възраст 5-19 години е намаляло от 13% на 9,2%, докато нивата на затлъстяване са нараснали от 3% на 9,4%. Затлъстяването вече надвишава поднорменото тегло във всички региони на света, с изключение на Субсахарска Африка и Южна Азия.
Смята се, че децата са с наднормено тегло, когато са значително по-тежки от това, което е здравословно за тяхната възраст, пол и височина. Затлъстяването е тежка форма на наднормено тегло и води до по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност и високо кръвно налягане, както и животозастрашаващи заболявания в по-късни етапи от живота, включително диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак.
Недостатъчното хранене остава сериозен проблем сред децата под 5-годишна възраст в повечето страни с ниски и средни доходи, пише в доклада. Там се посочва, че разпространението на наднормено тегло и затлъстяване нараства сред децата и юношите в училищна възраст. Според последните налични данни едно на всеки 5 деца и юноши на възраст между 5 и19 години в световен мащаб - или 391 милиона - живее с наднормено тегло, като голяма част от тези деца вече са класифицирани като живеещи със затлъстяване.
Докладът предупреждава, че ултрапреработените и бързи храни - с високо съдържание на захар, рафинирано нишесте, сол, нездравословни мазнини и добавки - формират хранителния режим на децата не чрез личен избор, а под влиянието на нездравословна хранителна среда. Тези продукти доминират в магазините и училищата, докато дигиталният маркетинг предоставя на хранително-вкусовата индустрия мощен достъп до младата аудитория.
Анализът подчертава и връзката между социално-икономическите фактори и здравето на децата. Сред рисковете е и широкото използване на дигитални технологии, водещо до намалена физическа активност сред децата, както и агресивнатата реклама и маркетинг на ултрапреработени, нездравословни храни.
