Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Договорите трябва да бъдат одобрявани от КЗП
Лихвите по бързите заеми да бъдат по-ниски предлагат депутати от “Възраждане” с промени в Закона за потребителския кредит, които са внесени в парламента. В момента годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Предложението на депутатите е цената на потребителските заеми да бъде до четири пъти законната лихва, която е основният лихвен процент на БНБ плюс 10 на сто.
За месец септември основната лихва на БНБ е 1,82%, а законната лихва е в размер на 11,82%. Това означава, че максималният годишен процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми сега е 59,1 на сто. А при приемане от парламента на предложените промени таванът на разходите по заемите ще стане 47,28%. Разликата е съществена за хората с бързи кредити.
Но основният проблем в момента са допълнителните такси, които събират фирми за бързи кредити. По принцип в ГПР трябва да влиза лихвата и всички допълнителни такси, които оскъпяват заема. Но редица фирми за бързи кредити се опитваха да заобиколят закона, като събират допълнителни такси извън ГПР.
Комисията за защита на потребителите преди няколко месеца изпрати предписания за прекратяване на практиките за взимане на редица такси, като например за експресна обработка на документи или за осигуряване на поръчител, ако клиентът не може сам да осигури такъв. Някои фирми за бързи заеми изпълниха предписанията на Комисията за защита на потребителите (КЗП), но за част от клаузите в договорите за бързи заеми КЗП заведе колективни искове в съда с цел обявяването им за нищожни.
Проблемът е, че сега процедурата е, ако КЗП види проблем в някои договори за бързи заеми, да дава предписания текстовете да бъдат променени. А ако фирмата не се съобрази, казусът стига до съд. Предложението на депутатите е тази практика да бъде променена. Внесените в парламента промени предвиждат кредитор, който иска да предлага договори за потребителски заеми, преди да започне дейността си да дава проекта на договора и всички приложения към него, включително общите условия, за одобрение от КЗП. А КЗП в срок от 14 дни да одобрява или да връща договора за преработка. Така ще има контрол още преди започване на дейността. Ако в клаузите на договорите има текстове, които нарушават права на потребителите, фирмите няма да получават разрешение да отпускат заеми.
В момента много хора са подписали договори за бързи кредити, в които има клаузи за плащане на редица допълнителни такси. Но за отпадането на тези клаузи от договорите потребителите трябва да заведат съдебен иск за обявяването им за нищожни. Идеята на предложените промени в Закона за потребителския кредит е не всеки човек да търси правата си в съда, а да бъде въведен предварителен контрол на договорите от страна на КЗП.
Ако фирма започне да предлага договори за потребителски заеми без предварителното одобрение от КЗП, да бъде глобявана от 10 хил. до 50 хил. лв., а при повторно нарушение санкцията да става от 50 хил. до 100 хил. лв. предлагат депутатите. При трето нарушение санкцията да бъде 4 на сто от брутните приходи по кредити за предходната година, но не по-малко от 100 хил. лв., предвиждат промените.
“Много от хората са принудени, заради това, че не могат да си плащат кредитите, да търсят своето препитание и да избягат в чужбина. Да направим така, че да задържим българите в България и ако може, да върнем тези, които вече са в чужбина - в България”, коментира депутатът от “Възраждане” Георги Хрисимиров. Той обясни, че чрез преходните и заключителни разпоредби на закона предлагат да бъде направена промяна в Наказателния кодекс. От 2020 г. с решение на ВКС не се забранява лихварската дейност, заяви Хрисимиров. Предложението е който без съответното разрешение извършва по занятие кредитиране с лични средства на неограничен кръг лица да бъде наказван със затвор от три до пет години и с конфискация на половината от имуществото му.
В момента наказателна отговорност се носи за извършване на банкова дейност без лиценз. Но банковата дейност включва набирането на депозити, а лихварите не приемат депозити, а само дават кредити. За отпускане на кредити не е необходим лиценз за банка. С предложените промени ще остане възможността всеки да даде заем на роднина или приятел, но не и да предлага без съответното разрешение заеми на неограничен брой хора с цел реализиране на печалба.
Георги Хрисимиров обясни, че целта на законопроекта е по-строг контрол върху фирмите, които отпускат потребителски кредити. Необходимостта от промени е породена от множеството сигнали за неравноправни клаузи в договорите, които често водят до съдебни спорове и финансови затруднения за добросъвестните длъжници, коментира Георги Хрисимиров.
Остава възможността хората да се обръщат към съда
Предлаганите в момента договори да минат през одобрение от КЗП, предлагат депутатите.
КЗП трябва да ги одобри
Предлаганите в момента договори за бързи кредити също да минат през одобрение от КЗП предвиждат промените в Закона за потребителския кредит, които са внесени в парламента. В срок от 14 дни след приемане на промените от парламента фирмите за бързи заеми да приведат договорите в съответствие със закона и да ги предоставят за одобрение на КЗП, предлагат депутатите.
На Комисията за защита на потребителите дават срок от 12 месеца да разгледа и да одобри или да откаже одобрение на договорите. Идеята е през това време фирмите за бързи заеми да продължат дейността си, като предлагат потребителски кредити при условията на съществуващите договори. Но след изтичане на този срок, ако нямат одобрение от КЗП, ще трябва да спрат да отпускат бързи кредити до получаване одобрение от Комисията.
Предложението на депутатите е вече подписаните договори с клиентите да продължат действието си до окончателното изплащане на заема, освен ако съдът не постанови друго във връзка с наличието на неравноправни клаузи. Това означава, че ще остане възможността хората с бързи заеми да завеждат дела в съда с искане за обявяване на текстове от договорите за нищожни. Остава и възможността КЗП да завежда колективни искове в съда с цел обявяване на клаузи на типовите договори за бързи кредити и общи условия към тях за нищожни.
Бизнесът поиска по-висока цена за кредити под година
Цената на кредитите зависи от размера и срока им.
Важен е срокът за връщане на парите
При взимане на бърз кредит от 1000 лв. за шест месеца при спазване на сегашния таван на годишния процент на разходите клиентът трябва да върне главницата и да плати още близо 300 лв. В момента максималният размер на ГПР, позволен от закона, е 59,1%. Това означава, че за заем от 1000 лв. за срок от една година клиентът трябва да върне главницата и да плати допълнително до 591 лв. като цена за взимането на заема.
За същия заем от 1000 лв., но със срок от шест месеца, максималният размер на ГПР е 295 лв. Неотдавна представители на бизнеса поискаха по-висок таван на лихвите по потребителски заеми със срок под една година. Мотивът за това беше, че при взимане на малък заем със срок от например 14 дни, разходите за отпускането му са по-големи от лихвата, която трябва да плати клиентът. Действително това е така за малки заеми с много кратък срок. Но за заем от 1000 лв. и срок от шест месеца таванът на лихвата в момента никак не е малък.
Трябва да изпълним директива на ЕС
Всяка държава от ЕС има право сама да определи таван на разходите по потребителските заеми.
Важи за суми над 200 евро
Въвеждането на таван за цените на потребителските заеми е оставено в ръцете на отделните държави от Европейския съюз. В ЕС вече е приета директива за потребителските кредити, която трябва да бъде въведена и в българското законодателство. От Министерство на икономиката вече стартираха обществена консултация за подготовката на изцяло нов Закон за потребителския кредит, който да отговори на изискванията на директивата.
Всяка страна от ЕС може да въведе мерки за ефективно предотвратяване на злоупотребите и за гарантиране, че потребителите не плащат прекомерно високи разходи по кредита, пише в директивата. В нея е посочено, че държавите от ЕС могат да приемат забрани или ограничения по отношение на специфични такси, прилагани от кредиторите на тяхна територия. Дали в новия Закон за потребителския кредит ще бъде забранено събирането на някои такси от фирмите за бързи заеми предстои да видим.
Директивата на ЕС не важи за заеми с размер до 200 евро, така че за тях и в България може да бъдат въведени различни изисквания по отношение на тавана на лихвите. А решението зависи изцяло от волята на българските народни представители.
Без проверка на доходите ще може да отпускат бързи заеми само в размер до 200 евро, предвижда директивата. При отпускане на потребителски заем кредиторът трябва да извършва обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит, гласи директивата. Тази оценка се извършва в интерес на потребителя, за да се избегнат практики на безотговорно кредитиране и свръхзадлъжнялост, като при нея трябва да бъдат отчитани надлежно факторите, които са от значение за проверката на вероятността потребителят да изпълни своите задължения по договора за кредит. Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на подходяща и точна информация относно доходите и разходите на потребителя, както и относно други финансови и икономически обстоятелства, които са адекватни на срока и размер на кредита, пише в директивата. В момента има случаи на хора с по няколко заема, които не връщат в срок, да дават нови кредити.
